О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№365
София, 27.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 628 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. С., С. Б. С. и Н. Б. С. чрез пълномощника им адвокат Ц. С. против решение № 310 от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 127 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. на Районен съд-Мездра за отхвърляне на предявения от Н. М. С., С. Б. С. и Н. Б. С. против Й. Б. Г. и Н. Н. С. ревандикационен иск за 300 кв.м. от имот № 016221, целия с площ от 790 кв.м., находящ се в м.“Д.“ /“О.“/ в землището на [населено място], които се намират от цялото продължение на страната на имота на ищците с № 014101
Й. Б. Г. и Н. Н. С. са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че ищците ревандикират 300 кв. м. от земеделския имот на ответниците с № 016221, с твърдението, че са собственици на тези квадратни метри, тъй като те /300-те кв. м./ са част от реституирания им съседен земеделски имот с № 014101 и които квадратни метри ответниците владеят без основание, тъй като предоставеният им в миналото за ползване земеделски имот по Постановление на МС, се намирал в друга местност, при което неправилно Общ. [населено място] им е предоставила при предпоставките на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ именно имот с № 016221, т.е. допуснати са нарушения при провеждане на процедурата по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и имот с идентификатор 016221 не е следвало да се предоставя на ответниците. Приел е за установено, че по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на ищците като наследници на С. С. Т. е признато правото на възстановяване на собствеността върху 1.200 дка земеделска земя в м.“О.“ при граници: коларски път и дере и от югоизток река „Д.“, като правото на собственост е възстановено с решение на ПК-гр.М. от 5.05.2004 г. в стари реални граници върху имот № 014101 с площ от 0.917 дка. Ответниците са собственици на съседния имот № 016221 с площ от 790 кв.м. въз основа на заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на [община] от 9.08.2012 г. Ескпертното заключение установява, че страните владеят имотите според очертанията им в действащия план на възстановената собственост, като е налице навлизане на ответниците в имота на ищците с около 30 кв.м., но те са част от имот № № 014101 на ищците и не са предмет на спора.
Съдът е счел, че ищците основават твърдението си за собственост на процесните 300 кв.м. с описанието на границите на имота предмет на нот. акт № 120/24.06.1985 г., с който техния пряк наследодател Б. С. С. е признат за собственик по наследство и давност на земеделския имот, реституиран по-късно, по реда на ЗСПЗЗ, с реш. на ПК № П./05.05.2004 г. Изложил е съображения, че административното решение има силата на констативен нотариален акт и ангажираните по делото доказателства не установяват какви са били границите на имота, описан в нот. акт № 120/1985 г. и съответно не е доказано ищците да са собственици освен на възстановения им по реда на ЗСПЗЗ имот и допълнително на още 300 кв.м., които са в границите на имота на ответниците № 016221 по картата на възстановената собственост.
В касационната жалба и приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва формулиран въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетно се твърди противоречие с практиката на ВКС, без да е налице позоваване на такава, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК не може да бъде уточнен и от доводи в касационната жалба, които касаят извода на съда, че завладените 30 кв.м. не са предмет на делото; твърдение за необоснованост, тъй като границата, посочена в решението на ОСЗ и в нотариалния акт е запад-каменен зид-река Д. /което не съответства на данните по делото, тъй като в решението границите са с номера по картата на възстановената собственост и пасище, мера; нива; път; полски път; нива, в нотариалния акт е само реката/; както и твърдение за нарушение на процесуални норми – необсъждане на доказателства, незаконосъобразен диспозитив, поради необоснованост.
При липса на въпрос спрямо, който да се преценят предпоставките по чл.280, л.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ответниците по касационната жалба направените разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Г. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 310 от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА Н. М. С., [населено място],[жк][жилищен адрес] С. Б. С., [населено място],[жк][жилищен адрес] и Н. Б. С., [населено място], [улица], ет.4, ап.10 да заплатят на Й. Б. Г. и Н. Н. С., двамата с адрес: [населено място], [община], област В. разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: