О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 17.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2540 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. В. от [населено място] срещу определение № 1133 от 09.05.2018г. постановено по ч.гр.д. № 952/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане № 9457 от 07.03.2018г. по гр.д. № 13219/2017г. на Варненски районен съд за връщане на въззивната й жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Развити са съображения, че в указания от съда срок жалбоподателката е заплатила дължимата държавна такса и заедно с молба-образец е представила пред съда платежното нареждане. За обосноваване достъпа до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са повдигнати въпроси във връзка с това дали ненадлежното съобщаване на указанията съставлява пречка за прилагане на неблагоприятните последици на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК и по-конкретно дали е ненадлежно уведомяването на страната лично, ако тя разполага с упълномощен по делото адвокат. Твърди се, че въпросът е разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС.
С писмен отговор ответницата по частната жалба Р. К. В., чрез пълномощника си адвокат М. Ц., оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Подадената от Д. С. В. въззивна жалба срещу решение № 193/18.01.2018г. по гр.д. № 13219/2017г. на Варненския районен съд, постановено в производство по иск за съдебна делба на недвижим имот, във фазата по допускането й, е оставена без движение с разпореждане от 13.02.2018г., като е дадено указание за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по сметка на Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването и представяне на доказателства за това. Жалбоподателката е уведомена лично на посочения от нея адрес за указанията на съда с връчено й съобщение на 16.02.2018г., в което са посочени и последиците от неизпълнението. Първоинстанционният съд, с разпореждане № 9457 от 07.03.2018г. е върнал въззивната жалба на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК поради неотстраняване на нередовностите. С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждането за връщане. Намерила е за неоснователни доводите на жалбоподателката, че в указания срок е заплатила е дължимата такса и е представила доказателства за това пред първоинстанционния съд, тъй като такива данни по делото липсват. Копие от платежното нареждане, установяващо внасянето на сумата 15 лв. на 21.02.2018г., не е представено пред първата инстанция, а едва с частната жалба пред въззивния съд. При тези обстоятелства Варненски окръжен съд е приел, че след като към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, по делото не е било представено доказателство за внесена държавна такса, то същото е правилно и законосъобразно. Нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК се счита отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Повдигнатият правен въпрос, който не е ясно формулиран, се свежда до това дали страната е надлежно уведомена за указанията на съда, ако те са съобщени лично на нея, а не на упълномощения адвокат. Извършено е позоваване на многобройна съдебна практика.
На първо място, въпросът се поставя за първи път и то в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. В подадената частна жалба пред въззивния съд Д. С. В. не е оспорила надлежното връчване на дадените указания за внасяне на държавна такса, така че този въпрос не е бил предмет на обсъждане от състава на въззивния съд и не е обусловил изводите му при постановяване на обжалваното определение. Такива оплаквания липсват и в частната касационна жалба.
На второ място, посочената съдебна практика разглежда хипотези, различни от настоящата – жалби, подадени от процесуален представител, по които указанията за отстраняване на нередовностите им са съобщени на адреса на страната или жалби, в които изрично е посочен като съдебен адресат упълномощения адвокат. В случая жалбоподателката Д. В. е имала упълномощен адвокат пред първата инстанция, но въззивната жалба е подадена и подписана лично от нея, като в жалбата е посочен нейният постоянен адрес и именно на този адрес е изпратено и връчено съобщението с нередовностите. Предвид изложеното не може да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по посочения по-горе правен въпрос.
В допълнение може да се посочи, че решаващият извод за неотстраняване на нередовностите на жалбата, след като не е представен по делото документа за внасяне на държавна такса, е в синхрон със създадената съдебна практика по прилагането чл.262, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т.4 ГПК – определение № 32 от 07.02.2018г. по ч.гр.д. № 154/2018г. на І г.о., решение № 60 от 09.03.2012г. по гр.д. № 211/2011г. на ІІІ г.о., определение № 973 от 23.12.2010г. по ч.т.д. № 844/2010 г., ТК., І т. о., решение № 156 от 22.06.2015г. по гр. д. № 6841/2014г., ІІІ г.о., определение № 272 от 15.05.2009г. по ч.т.д. № 100/2009г. на І т.о., определение № 501 от 09.10.2009г. по ч.т.д. №499/2009г. на І т.о.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателката Д. С. В. дължи на ответницата по жалбата Р. К. В. разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1133 от 09.05.2018г. постановено по ч.гр.д. № 952/2018г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 5 да заплати на Р. К. В. от [населено място], [улица], вх.Б, ап.14 сумата 300 /триста/лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: