Р Е Ш Е Н И Е
№74
гр. София, 22.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2879 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 140 от 05.04.2017г. по гр.д. №589/2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 27.05.2016г. по гр.д. № 1051/2011г. на Сливнишки районен съд за отхвърляне на иска за делба на дворно място, съставляващо УПИ ХХ-230 в кв. 44 по плана на [населено място], с площ 875 кв.м., между съделителите: М. Х. Д., Л. М. Д., И. В. Г. и В. И. В., заместен от наследниците си Л. И. В., И. В. В., И. В. В., В. В. В..
Касационната жалба е подадена от М. Х. Д. чрез пълномощника адв. А.. Поддържа се неправилност на решението, тъй като съдът не е отчел обстоятелствата по изграждането на сградите и възникването на съсобствеността, както и не е взел предвид, че реалната подялба на терена на два самостоятелни УПИ е възможна – такова изменение на регулацията е било факт през 1999г., но по-късно е отменено от съда.
Ответниците Л. И. В., И. В. В., И. В. В., В. В. В., в качеството им на наследници на починалия В. И. В., и И. Г. В. са представили писмен отговор, изготвен от адв. Г., в който оспорват жалбата.
Ответницата Л. М. Д.-Т. също оспорва жалбата.
С определение № 102 от 26.02.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустима ли е делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни съделители, ако по делото са налице данни, че е възможно разделяне на поземления имот и обособяване на самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради; необходимо ли е в такъв случай възможността за разделяне да се изследва в първата фаза на делбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Не се спори между страните, че е налице съсобственост върху поземления имот между М. Х. Д., Л. М. Д., от една страна, като наследници на Б. И. Д. и първоначалният съделител В. И. В., понастоящем заместен от наследниците си. Ответникът по иска И. В. Г. е носител на право на ползване върху поземления имот. С влязлото в сила решение на първата инстанция е отхвърлен искът за делба на сградите. Спорът пред въззивния съд е съсредоточен върху установяване дали сградите са изключителна собственост на отделни съделители и дали това съставлява пречка за делбата на имота предвид създаването на т.нар. хоризонтална етажна собственост. Установено е, че в имота са изградени: 1/ едноетажна жилищна сграда с площ 72,60 кв.м. и пристройка с навес и 2/триетажна жилищна сграда, застроена на 71,34 кв.м. По отношение на първата сграда съдът е приел, че тя е изключителна собственост на съделителя В. И. В., който е починал по време на въззивното производство и е заместен от наследниците си Л. И. В., И. В. В., И. В. В., В. В. В.. Триетажната сграда, според събраните доказателства, е била собственост на Б. Д. въз основа на учредено право на строеж, а след нейната смърт се притежава от наследниците й М. Д. и Л. Д.-Т..
При тези изводи за отделна собственост на сградите съдът е направил и следващия извод – че е недопустима делбата на поземления имот. Позовал се е на разрешението в ППВС № 2/1982г., т.1, б.”г” и „д”, както и на нова съдебна практика, според които в такава хипотеза теренът има характер на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Изложил е съображения, че делбата на терена би била допустима само ако предварително са обособени по административен ред отделни имоти от съществуващия един поземлен имот. Приел е, че принципната възможност за реално разделяне не е предмет на решението по чл. 344 ГПК и съдът няма задължение да дава указания на страните и да предприема действия служебно за изясняване възможността за разделяне. Такива действия той дължи само при започната процедура по чл.201 ЗУТ. Хипотетичната възможност за разделяне представлява бъдещо несигурно събитие, което е ирелевантно за изхода на спора.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Според ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост – собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена – чл. 38, а.3 ЗС. В практиката по Решение № 201 от 19.10.2015г. по гр.д. № 2585/2015г. на І г.о. и Решение № 293 от 12.12.2011г. по гр.д. № 265/2011г. на ІІ г.о. се приема, че делбата на такъв съсобствен поземлен имот би била допустима, ако от имота могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради, като възможността за разделяне следва да се установи в първата фаза на делбата. Това е така, защото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. Затова, ако се установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ и действащият ПУП бъде изменен, всеки един от новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект, с оглед на което и делбата му ще бъде допустима. В същия смисъл е и Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016 г. на І г.о.
По касационната жалба.
По делото са налице данни, че през 1999г. със заповед на Кмета на [община] е извършено изменение на уличната и дворищна регулация в парцел ХХ-230 в кв. 44, като имотът е разделен на два парцела – ХХ-230 и ХХІ-230; въз основа на това изменение е била извършена доброволна делба /договор от 01.06.2000г./ между тогавашните съсобственици В. В. и Б. Д., като всеки от тях е получил един от тези самостоятелни имоти с намиращите се в него сгради. През 2011г., по жалба на първоначалните собственици на терена И. В. Г. и Л. С. Г., които притежават запазено право на ползване, с решение по адм.д. № 908/2010г. на Административен съд София област е отменена заповедта за изменение регулацията. Основанието за отмяна е невзетото съгласие на тези жалбоподатели като „заинтересовани собственици” за провеждане процедурата по чл.32, ал.2 З./отм./
При горните данни и съобразно приетото по-горе разрешение по правния въпрос в случая е необходимо да се установи дали действащият ПУП може да бъде изменен така, че да се създадат отделни УПИ, които да обслужват самостоятелните обекти, притежавани от двете групи съсобственици. Делбата би била недопустима, само ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата.
Поради изложеното въззивното решение, с което е отхвърлен иска за делба, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд, тъй като е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, обезпечаващи правилното приложение на чл. 201 ЗУТ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 140 от 05.04.2017г. по гр.д. №589/2016г. на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: