О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№374
София, 02.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 880 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. О. чрез пълномощника му адвокат Т. Б. против решение № 153 от 4.12.2017 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 37 от 18.07.2017 г. по гр.д. № 1446/2016 г. на Районен съд-Кърджали и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Х. Н. О. и Р. Р.О. против Н. Н. О. ревандикационен иск по отношение на площ от 115 кв.м., образувана от о.т.1, о.т.17, о.т.4, о.т.3 и о.т.2 на координатния регистър на координатна система 1970 г., представляваща част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия на [населено място], общ.К., целият с площ от 963.30 кв.м., при посочени в решението граници на имота.
Х. Н. О. и Р. Р. О. не са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищците са основали претендираните права на твърденията, че са придобили имота по давност, за което се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност, а през април 2016 г. ответникът изградил нова ограда като завладял спорните 115 кв.м. и построената в тях стопанска постройка на около 50 кв.м. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че спорната площ и стопанската сграда попадат в неговия имот, за което му е издаден през 2009 г. нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот.
Въззивният съд е след обсъждане на представените по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение е приел, че ищците са придобили по давност неурегулиран поземлен имот с площ от 963.30 кв. ведно с изградените в имота: масивна жилищна сграда на два етажа, изградена в западната част на имота през 1960 г., със застроена площ 62,70 кв.м.; стопанска постройка – едноетажна масивна сграда, изградена през 1950 г. на северозападната имотна граница със застроена площ 47.90 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, както и обор – паянтова сграда на един етаж, изградена като пристройка към стопанската сграда, със застроена площ 30 кв.м. /нотариален акт № 131, том VIIрег. № 10655, дело № 1331 от 21.11.2005 г. на нотариус № 020 и показанията на свидетелите Н. А. А., кмет на селото, че ищецът ползва плевнята от 1980 г. и на Н. Н. Н., сестра на ищеца и ответника, че плевнята е ползвана от баща й и брат й Х. а спорната площ е обработвана от нея, както и писмо на кмета на [община] за заплащани местни данъци и такси от 2006 до 31.03.2017 г./. Счел е, че ответникът не е доказал, че е собственик на процесните 115 кв.м., респ., че владее тази площ на правно основание. С нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот № 187/27.08.2009 г., том V, рег. № 11316, дело № 981/2009 г. на нотариус рег. № 020 Н. О. е признат за собственик на поземлен имот с площ 888 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 76 кв.м., масивен гараж с площ 18 кв.м., сеновал с площ 50 кв.м. и обор с площ 28 кв.м. Представените от ответника строително разрешение № 1 с дата 24.03.1980 г. и протокол за дадена строителна линия и ниво № 0001 с дата 24.03.1980 г. не установяват, че ответникът е построил и съответно е станал собственик на описаната в нотариалния акт паянтова сграда – сеновал с площ 50 кв.м. Видно от строителното разрешение същото е дадено за построяване на масивна стопанска сграда, а не паянтова и с площ 28 кв.м., а не с площ 50 кв.м., т.е., налице е съществено разминаване във вида на сградата и нейната площ. Също така при съставянето на нотариалния акт за констатиране на собствеността на въззиваемия е представена и декларация с нотариална заверка на подписа бащата на ищеца и ответника, съгласно която същият посочва, че Н. О. е построил със собствени средства стопанска постройка през 1986 г. с площ 30 кв.м. Следователно в представените писмени доказателства става дума за стопанската постройка с площ 28 кв.м., описана в нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот от 2009 г., а не за спорната между страните стопанска постройка с площ 50 кв.м. След като ответникът не е построил и съответно не е станал собственик на тази едноетажна масивна стопанска постройка, то и не е придобил и собствеността, върху земята, върху която тя е построена, а същевременно не е станал собственик и не владее на правно основание останалата част от спорната площ.
В касационната жалба и приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1) за предпоставките, които трябва да докаже ищецът по иск с правна квалификация чл.108 ЗС;
2) дали следва конкретно по всяко дело съдът да извършва преценка за това дали да не се съобрази със заключението на експерта или да съобрази само някои части от заключението.
Касаторът твърди, че по поставените въпроси въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение е уеднаквена практиката по спорни въпроси касаещи негаторния иск по чл.109 ЗС и даденото тълкуване е изцяло неотносимо.
И двата въпроса за обосновани с твърдението, че съдът не е обсъдил втората предпоставка на иска по чл.108 ЗС, а именно дали притежавания от ответника нотариален акт включва площта на процесните 115 кв.м., независимо, че по този въпрос има категорично заключение на вещото лице, че процесните 115 кв.м. попадат в имота на ответника съгласно нотариалния акт от 2009 г. Следователно въпросите касаят доказателствената сила на констативния нотариален акт, относно която е постановено Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2012 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая съдът се е съобразил с даденото тълкуване, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК, като когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В случая в нотариалния акт на ответника не е удостоверено придобивно основание /същия е издаден въз основа на документи, които не удостоверяват осъществен придобивен способ и без да е проведена обстоятелствена проверка за установяване придобиване на право на собственост по давност/, поради което в съответствие с практиката на ВКС съдът е зачел удостовереното право на собственост в констативния нотариален акт на ищците от 2005 г., което ответникът не е опровергал.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 4.12.2017 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: