О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№337
гр. София, 21.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 392 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №304 от 23.10.2017г. по гр.д. № 420/2017г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128 от 16.06.2017г. по гр.д.№ 1318/2016г. на Мездренски районен съд за отхвърляне на предявения от Е. А. П. против Р. Г. И. и М. М. М. иск за признаване правото на собственост върху овощна градина в местн. “При дома” с площ 3,517 дка, имот № 102064, в [населено място] дол, ведно с находящите се в имота паянтово жилище с площ 60 кв.м. и складови помещения.
Касационната жалба е подадена от ищцата Е. А. чрез пълномощника адв. С.. Твърди се, че решението е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1/ когато ищецът сочи две различни придобивни основания за правото си на собственост, не представлява ли това кумулативно съединяване на искове и дължи ли съдът произнасяне по всеки от тях; 2/ длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на предявените искове; 3/ длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всяко наведено оплакване във въззивната жалба; следва ли да разреши спора въз основа на действителното правно положение; 4/може ли владението на реална част от недвижим имот да доведе до придобиване на идеални части от него. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът е приел, че има наследствено правоприемство от Й. Т., но не е признал ищцата за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота
Ответниците Р. Г. И. и М. М. М. в писмените си отговори изразяват становище, че атакуваният акт е съобразен с практиката на на ВКС. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищцата е претендира, че е собственик на спорния недвижим имот – овощна градина, като един от наследниците на Й. Т.; твърди, че имотът не е коопериран, а е владян като собствен от бащата на ищцата А. Л. до неговата смърт през 1985г., а след това от ищцата, която счита, че го е придобила по давност.
Съдът е установил при обсъждане на гласните и писмени доказателства, че наследодателят Й. Т. е живял в имота до смъртта си през 1943г., а след това в имота останали синовете му: А. Й. – баща на ищцата и Д. Й., заедно със съпругата си Ц.; братята си разделили доброволно къщата през 1971г., всеки ползвал своята част; а двора ползвали общо. През 1991г. Ц. и Д. се снабдили с констативен нотариален акт за 1/2 ид.ч от дворно място от около 500 кв.м. в местн. “Брусника” в [населено място] дол с намиращите се в северната част жилищна сграда и стопанска постройка. С решение на ПК-М. от 09.06.1997г. правото на собственост върху имота – овощна градина с площ 3,517 кв.м., имот 102064 в мест. “При дома”, е възстановено на Д. Й. Л.. С нотариален акт от 2001г. съпругата на Д. Л. – Ц. Л. дарява имота на ответницата Р. И.; а през 2008г. същата прехвърлителка продава имота на ответника М. М..
При тези доказателства съдът е намерил за недоказано, че бащата на ищцата е живял и ползвал имота сам, както и че ищцата е започнала да владее за себе си след смъртта му през 1985г. В имота е живял братът на ищцата Й., починал 1997г. и Ц. Л., съпруга на Д. Л. – до 2013г. Ключовете от къщата се държат от ответницата Р. И.. Въз основа на това съдът е заключил, че ищцата не е доказала придобиване на имота по давност, още повече, че не е установена промяна в намерението и завладяване частите на другите сънаследници, която промяна следва да намери недвусмислен външен израз.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първите три процесуалноправни въпроса не са определящи за изхода на спора. Поддържаното от ищцата основание за собственост върху имота е придобивна давност и именно него съдът е разгледал и отхвърлил. Липсва предявено второ /алтернативно или кумулативно/ придобивно основание, поради което съдът не е дължал произнасяне по такова. Затова, с отхвърлянето на иска на предявеното основание, не е отречено притежанието на идеални части от имота на друго правно основание и по-конкретно по наследство. Дадената от съда правна квалификация е адекватна и съответства на изложените фактически обстоятелства. Що се отнася до задълженията на въззивната инстанция – те са надлежно изпълнени от състава на Врачански окръжен съд; съдът е отговорил на доводите в жалбата, касаещи обсъждането на доказателствата и обосноваността на правните изводи. Въз основа на горното следва да се изключи визираното от касатора съмнение на очевидна неправилност на решението.
Въпросът дали владението на реална част от недвижим имот може да доведе до придобиване на идеални части от същия, не е разгледан в обжалвания акт и изобщо не е поставян при разрешаване на спора. Съдът е намерил, че ищцата не е доказала осъществяване на фактическа власт с намерение за своене върху имота като цяло; изводи относно владение на реална част не са правени, а и такива твърдения не са наведени. Въпросът е обоснован с оплакванията, че свидетелите са установили ползването на реални части от имота – сламник, половината от градината под къщата, а съдът не е отдал значение на тези обстоятелства и не е съобразил практиката по Решение № 116 от 31.08.2012г. по гр.д. №314/2010г. на I г.о. Съдът е направил изводите си след обстойна преценка на гласните доказателства, които сочат, че имотът се ползва съвместно от страните, а не само от ищцата. В приложеното решение на І г.о. е разгледана хипотеза на съсобствен имот, разделен на две части, като ищците упражняват владение върху реална част, съответстваща на дела на тяхната наследодателка. По настоящето дело се претендира собственост по давност на целия имот, а не реална част, съответна на обема на правата на наследодателя . Затова посочената практика е неотносима.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените от всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №304 от 23.10.2017г. по гр.д. № 420/2017г. на Врачански окръжен съд по касационната жалба на Е. А. П. .
ОСЪЖДА Е. А. П. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.1, ап.19 да заплати на Р. Г. И. от [населено място] дол, [община] от сумата 500 /петстотин/ лева и на М. М. М. от [населено място], [улица], бл. “Керамичен”, вх.Б, ет.4, ап.12 също сумата 500/петстотин/ лева разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: