О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
Гр. София, 28.09.2018
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 1607 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. С. и П. А. С. срещу Решение № 221 от 12.12.2017 г. по в.гр.д. № 278/ 2017 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 254 от 10.08.2017 г. по гр. д. № 592/ 2016 г. на Великопреславския районен съд, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу Т. Д. Т. обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните си действия, пречещи на ищците да упражняват правото си на собственост върху УПИ І-64 в кв.44 по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда от 71 кв.м. с изба от 10 кв.м., изразяващи се в изграждане и поддържане на канал за отпадни води в имота на ищците, като бъде осъдена да премахне канализационните тръби, да засипе изкопа и да трамбова почвата, както и да преустанови преминаването си през имота на ищците; иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД- за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изградения в имота им канал за отпадни води. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че от обуславящо значение за изхода на делото са следните правни въпроси /уточнени и конкретизирани съобразно ТР № 1/ 2009 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК/, а именно:
1. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди наведените от страните доводи?
2. Допустимо ли е изграждане на канализация за отвеждане на отпадни води през имота на съседа без дадено строително разрешение?
3. Създава ли пречка за използване на собствен имот, по-голяма но обикновената по смисъла на чл.50 ЗС, наличието на прокопан от съседа канал в имота на собственика, представляващ незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ?
4. Налице ли е законен сервитут по смисъла на чл.108, ал.2 от Закона за водите, когато съседният имот не е по-горно разположен?
За посочените въпроси се поддържа, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а за последния- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по поставения въпрос не е налице практика на ВКС и произнасянето на касационната инстанция по него би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба- Т. Д. Т. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, тъй като въззивното решение на Шуменския окръжен съд не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК предвид цената на предявените искове 82 543,80 лв. на иска по чл.109 ЗС и 2 000 лв. на иска по чл.45 ЗЗД/. При условията на евентуалност се заявява, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че в частта, обективираща произнасяне по предявения иск с правна квалификация чл.109 ЗС, обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категориите актове на въззивния съд, изключени от касационен контрол съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Според изричната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска. Съобразно задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 4/ 2015 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/ 2015 г. на ОСГК, негаторният иск по чл.109 ЗС е иск за собственост и е уреден от материалния закон като такъв наред с ревандикационния иск и иска за определяне на граници, с тази особеност, че негов предмет не е нито правото на собственост на ищеца, нито това на ответника, поради което за тях съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо и тяхната данъчна /пазарна/ оценка не е от значение за определяне цената на иска и дължимата държавна такса. Независимо от това, доколкото исковата претенция по чл.109 ЗС е по естеството си такава за защита на собствеността, въззивното решение по нея подлежи на обжалване пред ВКС /в този смисъл и Определение № 286 от 04.06.2018 г. по гр.д.№ 4302/ 2017 г. на ІІ г.о./. Основателно е обаче възражението на ответника по касация срещу допустимостта на касационното обжалване досежно облигационната искова претенция по чл.45 ЗЗД, чиято цена в размер на 2 000 лв. обуславя приложението на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК, като се има предвид, че този иск няма каквото и да е обуславящо значение по отношение на иска за собственост, което да обуслови допустимостта на касационното му разглеждане.
По изложените съображения следва да се приеме, че в частта относно предявения в обективно кумулативно съединен иск по чл.45 ЗЗД, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е допустима, но настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускането й до разглеждане по същество.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковата претенция по чл.109 ЗС, въззивният съд е изложил мотиви, според които страните са собственици на съседни поземлени имоти, които поради денивелация са разположени на различни нива, като този на ответницата е по-горен. Установено е, че по границата на имота на ответницата /която не е обща с имота на ищците/ съществува открита канавка, без облицовка, с обща дължина 44,42 м., със средна ширина 1 м., като средният наклон на канавката е 12,48%. Част от канавката /11,26 м./ попада в метална тръба, като от тези 11,26 м. участък от 8,47 м. преминава през имота на ищците, откъдето излиза на [улица]. На място назначеното вещо лице установило, че канавката е празна и суха и към настоящия момент може да се ползва само за отвеждане на повърхностни води. Прието е също така въз основа на изслушаното експертно заключение, че в имота на ответницата има изградена канализация, отвеждаща отпадните води в попивна септична яма, разположена на 3 м. от границата на имота й, като при пускане на течаща вода в сградата не се установява протичане на вода в канавката. По делото са събрани и доказателства /свидетелски показания/, според които канавката е естествена вада, получила се от оттичането на водите, която е била поддържана изкуствено от покойния съпруг на ответницата с цел да се предотврати наводняването на имотите. Със сигурност за изграждане на канавката няма одобрен проект в съответствие с общия и подробния устройствен план или с плановете за вертикално планиране. Същевременно и двете изслушани по делото експертизи посочват, че с изграждане на изкопа не се влошават условията на застрояване на имота на ищците и не се препятства установения начин на трайно ползване на същия, не се засягат разрешени строежи и съществуващи сгради, и въз основа на това въззивният съд е формирал решаващия си правен извод, че преминаващата през имота на ищците канавка, независимо от нейната законност, не ограничава ищците да упражняват пълноценно собственическите си права. По отношение на твърдението на ищците, според което ответницата преминавала без основание през имоти посредством изградена от нея врата, въззивният съд е изложил мотиви, според които събраните по делото доказателства не обуславят такъв фактически извод, доколкото е установено, че за имота на ответницата има отделен вход, а въпросната врата е поставена на границата между нейния имот и имота на трето лице, като през нея може да се влезе както в имота на ищците, така и в този на ответницата поради липсата на ограда между тях.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд по чл.109 ЗС. Допускането на касационното обжалване е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Поставените в изложението на касаторите правни въпроси обаче не са от обуславящо изхода на спора значение, респ. не са поставени в основата на решаващите мотиви на въззивния съд. Основният аргумент, с оглед на който е постановено отхвърлянето от въззивната инстанция на негаторния иск в частта относно премахването на преминаващата през имота на ищците тръба, е изводът, че не е доказано същата по какъвто и да е начин да препятства упражняването на правото на собственост на ищците върху имота им в пълния му обем. Изрично е посочено, че самото наличие на тръбопровод или друга инсталация, независимо дали е изграден законно и при спазване на техническите изисквания за това, само по себе си не е основание да се приеме, че е налице ограничение на собственика да упражнява правата си. Изложено е, че незаконността на изграждане на съоръжението следва да се цени в контекста на преценката, дали създаденото ограничение е противоправно, но само доколкото в действителност ограничение изобщо има. Тези решаващи мотиви на въззивния съд, обусловили крайния му извод по съществото на спора, изцяло са съобразени със задължителната съдебна практика по обуславящия въпрос, обективирана в т.3 от ТР № 4/ 2015 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/ 2015 г. на ОСГК, според които във всички случаи уважаването на иска по чл.109 ЗС изисква ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, т.е. само по себе си противоправността на осъщественото от ответника въздействие върху имота на ищеца не е достатъчно за уважаване на иска. За пълнота на изложението следва да се посочи, че последният формулиран от касаторите правен въпрос не е съобразен и с данните по делото, доколкото въззивният съд изрично е приел за установено от фактическа страна, че между имотите на страните има денивелация, при която този на ищците е по-долно разположен.
По отношение на въззивното решение, обективиращо произнасяне по исковата претенция в частта, с която се иска осъждане на ответницата да преустанови преминаването си през имота на ищците, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора в тази му част значение, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съобразно задължителните постановки на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация направените от последната разноски в настоящото производство, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. А. С. и П. А. С. срещу Решение № 221 от 12.12.2017 г. по в.гр.д. № 278/ 2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 254 от 10.08.2017 г. по гр. д. № 592/ 2016 г. на Великопреславския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. А. С. и П. А. С. срещу Т. Д. Т. иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В тази му част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 221 от 12.12.2017 г. по в.гр.д. № 278/ 2017 г. на Шуменския окръжен съд, по касационната жалба на К. А. С. и П. А. С..
ОСЪЖДА К. А. С. и П. А. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на Т. Д. Т. сумата 600 лв. разноски в касационното производство.
Определението в тази му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: