О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
гр. София, 25.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1443 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Б. М., чрез пълномощника адв. Д., срещу определение № 32452 от 12.12.2017г. постановено по ч.гр.д. № 14619/2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 198927 от 22.08.2017г. по гр.д. № 29004/2016г. на Софийски районен съд, за спиране на основание чл. 299, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по делото до приключване на спора по гр.д. № 9264/2017г. на Софийски районен съд.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е налице визираното от съда основание за спиране по чл. 229, ал.1,т.4 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани три правни въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ подлежи ли на спиране производството по предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато делото по което се твърди, че е преюдициално, е прекратено; 2/ подлежи ли на спиране производството по предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако ответникът в срока за отговор не е изпълнил задължението си по чл. 131 ГПК да направи всичките свои възражения, а е предявил насрещен иск за делба относно процесния имот и едва по-късно предявява установителен иск за собственост на същия имот и иска спиране на производството по първия иск; 3/ налице ли е злоупотреба с право и допустимо ли е ответник по предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, който в срока по чл. 131 ГПК не е предявил възражения относно собствеността на имота, по-късно да инициира дело за установяване изключителна собственост върху същия имот.
С писмения си отговор ответницата по частната жалба Ц. Б.-У. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по иск на Т. Б. М. срещу Ц. Б. Б.-У. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 17602,20лв. обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствен апартамент в [населено място], на [улица], вх. А, ет. 6 за периода 01.06.2011г.-01.06.2016г. Твърдението на ищцата е, че имотът е придобит по наследство от тяхната майка Л. Д. Б. и е съсобствен при равни дялове. Ответницата Ц. Б. Б.-У. е оспорила иска с твърдение, че не дължи обезщетение, предвид споразумение между страните, че този имот ще остане за нея, както и поради това, че никога не е препятствала ищцата да ползва апартамента колкото време иска. Предявила е насрещен иск за делба на съсобствени имоти, включително и процесния, но с определение от 16.08.2016г. Софийски районен съд е отказал съвместното им разглеждане в настоящото производство. По-късно, в хода на процеса, ответницата Ц. Б. Б.-У. е поискала спиране на производството по делото поради заведен между същите страни друг спор, преюдициален на настоящия, а именно иск за установяване, че тя е собственик на апартамента на основание по давност, по който е образувано гр.д. № 9264/2017г. на Софийски районен съд, 36 състав. Първоинстанционният съд е приел, че производството по иска за собственост на имота се явява преюдициално спрямо спора за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което и на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото.
С обжалваното определение Софийския градски съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция. Изтъкнал е, че предпоставка за уважаване на иска по чл. 31, ал.2 ЗС е установяването, че страните са съсобственици на имота при определени дялове. Затова, независимо че решението по чл. 31, ал. 2 ЗС не формира сила на присъдено нещо относно собствеността върху вещта, когато този въпрос е предмет на отделен иск, производството по него се явява преюдициално, тъй като с постановеното по него решение въпросът за собствеността върху вещта ще бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Определението е подписано с особено мнение от член на състава, който е изложил съображения, че ответницата по иска по чл. 31, ал.2 ЗС не е релевирала в срока за отговор по чл. 131 ГПК правоизключващо възражение, че е едноличен собственик на имота, за периода, за който се претендира обезщетение. На основание чл. 133 ГПК възможността да се предяви по-късно такова възражение, включително чрез нов иск, е преклудирана. Затова, позоваването на придобивна давност в отделно производство, не може да обоснове преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал.1,т.4 ГПК.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице .
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая такива предпоставки не са обосновани.
Първият поставен правен въпрос /дали подлежи на спиране производството, ако делото което се твърди, че е преюдициално, е прекратено/ не отговаря на данните по делото и съдът не следва да се произнася по него. Производството по обуславящия иск за собственост по давност не е прекратено. От служебно извършена справка от съда се констатира, че с определение от 15.03.2017г. по гр.д. № 9264/2017г. на Софийски районен съд делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано гр.д. № 4338/2017г; с определение от 03.01.2018 г. производството е прекратено относно притежаваната от ищцата по наследство 1/2 ид.ч. от апартамента, а по отношение на останалата 1/2 ид.ч. с определение от 31.01.2018г. е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, с оглед цената на иска в тази част. В Софийски районен съд е образувано гр.д. № 16712/2018г., което е висящо.
Вторият и третият от формулираните правни въпроси всъщност се припокриват. С тях не се отрича обуславящия характер на иска за собственост спрямо иска за обезщетение за ползване, а се поставя под съмнение допустимостта на по-късно предявения иск за собственост предвид липсата на съответно възражение в отговора на исковата молба и евентуално настъпила процесуална преклузия. Дали предявяването на иска за собственост е преклудирано ще бъде разрешено в рамките на производството по този иск. Иначе, не подлежи на съмнение, че претенцията за заплащане на обезщетение за лищаване от ползване на съсобствен имот включва имплицитно в себе си произнасяне по това дали имотът е съсобствен, което означава, че спорът за собственост има преюдициален характер, както изисква разпоредбата на чл. 229, ал.1,т.4 ГПК.
Предвид изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 32452 от 12.12.2017г. постановено по ч.гр.д. № 14619/2017г. на Софийския градски съд, ІІ-е състав по частната касационна жалба на Т. Б. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: