О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262
Гр.София, 17.05.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 206 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. К. срещу Решение № 392 от 17.10.2017 г. по в.гр.д.№ 600/ 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 581 от 18.07.2017 г. по гр.д.№ 3258/ 2015 г. на Пазарджишкия, в частта относно квотите на съделителите- Т. В. К., Н. З. У. и Л. З. С., в допуснатите до делба недвижими имоти: 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.504.135, целият с площ от 325 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], ведно със самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.135.1.2, част от построената в имота сграда с идентификатор 55155.504.135.1., представляващ жилище с площ от 71 кв.м., ведно с 6,44 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ведно със самостоятелен обект с идентификатор 55155.504.135.1.14, част от построената в имота сграда с идентификатор 55155.504.135.1, с площ от 18,09 кв.м., предназначен за търговска дейност, ведно с 1,64 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено и постановено касационно решение по съществото на спора, с което квотата на касатора в допуснатите до делба недвижими имоти бъде определена на 4/6 ид.ч., а на останалите двама съделители- по 1/6 ид.ч.
Ответниците по касационната жалба- Н. З. У. и Л. З. С. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване не са формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на делото значение. Доколкото такъв въпрос изобщо е налице, то същият, уточнен и конкретизиран в контекста на фактите по конкретното дело и съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, се свежда до преценката, представлява ли съпружеска имуществена общност обект, придобит по време на брака като обезщетение срещу отстъпено право на строеж върху имот- лична собственост на единия съпруг, без да е налице уговорено доплащане на стойността на получения в обезщетение имот.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд, с което между съделителите, в качеството им на наследници по закон на З. Б. К. /поч.08.06.2010 г./, е допусната делба на описаните по-горе недвижими имоти /апартамент и магазин/ на [улица] [населено място], в частта, с която са определени равни делбени квоти или по 1/3 ид.ч. за всеки от тримата съделители. В тази връзка въззивният съд е взел предвид, че ответницата и касатор в настоящото производство е преживяла съпруга на наследодателя, а двете ищци- негови низходящи от първа степен, поради което и на основание чл.9, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1 ЗН съпругата е получила наследствен дял, равен на дела на всяко дете. Съобразено е, че обектите- предмет на делбата, са били придобити от наследодателя З. К. по време на брака му с ответницата Т. К. като обезщетение срещу отстъпено от него през 2008 г. право на строеж в полза на [фирма] върху собствената му ? ид.ч. от УПИ ХVІІ-5093 в кв.480 по плана на [населено място], получена по наследство от Б. С. К.. При тези данни е направен извод, че обектите не представляват съпружеска имуществена общност, а са индивидуална собственост на наследодателя като придобити чрез трансформация на лично имущество.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви относно вещноправния статут на допуснатите до делба недвижими имоти, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по съществото на спора. Според задължителните указания на т.3 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, когато срещу индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по- голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация на лично имущество, поради което съпругът- собственик на отстъпения имот запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Макар и даденото разрешение да е в контекста на разпоредбата на чл.55в ЗПИНМ /отм./, същото е напълно приложимо и когато трансформацията настъпва не по силата на принудително отчуждаване от държавата, а при трансформиране на лично имущество по волята на собственика, обективирано в договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на обекти, по отношение на които собствениците на земята взаимно са си учредили право на строеж, тъй като и в този случай придобитото не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака, доколкото единият от тях няма никакво участие в придобиването.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната съдебна практика по обуславящия изхода на спора относно правата на съделителите материалноправен въпрос, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба на Т. В. К..
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 392 от 17.10.2017 г. по в.гр.д.№ 600/ 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на Т. В. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: