О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№514
гр. София, 18.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1650 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1548 от 05.12.2017г. по гр.д. № 2575/2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2166 от 30.06.2017г. по гр.д.№ 17056/2016г. на Пловдивски районен съд в частта, с която предявеният от К. С. М. и М. Т. М. против [фирма] ревандикационен иск е отхвърлен в осъдителната му част – по отношение искането за предаване на владението върху две ниви по плана на земеразделяне на [населено място], а именно: нива с площ 13,493 дка, имот № 040031 в местн. “Под Г.“ и нива с площ 12,496 дка, имот № 042059 в местн. М..
Касационната жалба е подадена от ищците К. С. М. и М. Т. М. чрез пълномощника адв.Д.. В нея се поддържа неправилност на съдебния акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи че, съдът е разгледал въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото а именно: 1/ при наличие на договор, наименован договор за наем на земеделска земя, сключен с нотариална заверка на подписите, със срок 20 години и вписан в Агенцията по вписванията, може ли съдът да прави преценка на вида на договора според съдържанието му; 2/ ако договорът има белезите на аренден, но е озаглавен като договор за наем, следва ли да се приложат разпоредбите на ЗАЗ; 3/ ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен и са приложими правилата на ЗЗД, то прекратяването по съдебен ред ли следва да се извърши и не е ли това в противоречие с чл. 87, ал.3 ЗЗД, който предвижда разваляне по съдебен ред само на договори за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти и не се ли достига по този начин до разширително тълкуване на едно изключение.
Ответникът [фирма], представляван от П. Г. Т., поддържа в писмения си отговор, изготвен от адв. Ч., че не е налице хипотеза, попадаща в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът К. Н. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е ревандикационен иск относно две ниви в землището на [населено място]. По делото е прието за безспорно, че ищците са собственици на имотите, а ответникът осъществява владение върху тях. В установителната си част относно признаването правото на собственост на ищците решението на първоинстанционния съд влязло в сила. Спорът е съсредоточен върху правното основание на осъществяваното от ответника владение. Установено е, че ищците са закупили двете ниви през 2015г. и към момента на придобиване установили, че е сключен договор за наем на имотите с нотариална заверка на подписите, сключен от предходния собственик с ответника, със срок 20 г., надлежно вписан. Съдът е приел, че е приложима нормата на чл. 237, ал.1 ЗЗД – след като договорът за наем е вписан, той обвързва приобретателите на имота. Същевременно е счел, че нормата на чл. 237, ал.2 ЗЗД не е приложима, защото визира договор за наем с достоверна дата, който обаче не е вписан. Поради това е намерил, че договорът за наем с ответника не е прекратен с изтичане на една година от прехвърляне на собствеността, а е запазил действието си спрямо приобретателите. Представената нотариална покана от бившия собственик до наемателя, с която заявява, че счита договора за прекратен, няма прекратително действие, защото не е посочено основание за прекратяване, нито факти, от които то следва. Затова съдът е приел за неоснователен предявения иск за установяване, че договорът за наем не съществува, а също и осъдителния петитум на иска по чл. 108 ЗС.
Във въззивната жалба за първи път са наведени от ищците доводи, че наемателят не си е плащал наема, поради което договорът подлежи на разваляне както и че договорът за наем е сключен от пълномощник, който няма представителна власт да извършва разпореждания, каквото се явява сключването на договор за наем за повече от три години. Съдът е посочил, че това са новозаявени факти и обстоятелства, които не могат да бъдат разглеждани за първи път във въззивното производство – чл. 266, ал.1,пр.1 ГПК.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
И трите формулирани правни въпроса, нямат връзка с мотивите на съда – съдът не разглеждал такива проблеми, а и те не са били повдигнати от страните по делото. Относно вида и характера на договора – дали е такъв за наем или за аренда, спор не е повдиган, нито от ищците, нито от ответника. В исковата молба ищците са се позовали на разпоредбата на чл. 237 ЗЗД и предвид твърденията им, че договорът за наем е прекратен, съдът е разгледал именно визираното от тях основание за прекратяване. Твърдения за неизпълнение на договора и за евентуално негово разваляне, както и за реда, по който това следва да се извърши, изобщо не са въвеждани. Затова въпросите са хипотетични и неотносими към спора по делото. Такива въпроси не запълват изискването на чл. 280 ал.1 ГПК досежно правния въпрос, който съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, а именно да е разрешен в съдебния акт и да е определящ за изхода на спора.
Предвид горното касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1548 от 05.12.2017г. по гр.д. № 2575/2017г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на К. С. М. и М. Т. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: