О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 03.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4132 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 784 от 20.06.2017г. постановено по гр.д. № 504/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решението № 2942 от 06.10.2016г., постановено по гр.д. № 15411/2015г. по описа на Пловдивски районен съд за допускане на съдебна делба между И. П. А. и П. Т. А. на следните недвижими имоти: 1/самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.288.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място] на [улица], ет. 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.511.288, с предназначение на обекта: жилище – апартамент, с площ 90,00 кв.м., с прилежащи части: две стаи и сервизно помещение в сутерена с площ 18 кв.м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от поземления имот; 2/ сграда с идентификатор 56784.511.288.2, разположена в същия поземлен имот, с площ по документ 15,00 кв.м., а по скица 23 кв.м., с предназначение: гараж, със съответните идеални части от поземления имот; при квоти: 5/6 ид.ч.за съделителя И. П. А. и 1/6 ид.част за П. Т. А..
Касационната жалба е подадена от П. Т. А. и от подпомагащата страна П. Д. Г., чрез пълномощника им адв. У.. Изтъква се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: законосъобразно ли е приемането от съда за доказан на юридически факт от решаващо естество по отношение на спора, при наличие на аргумент за това, че неговото съществуване не е установено и доказано в хода на процеса, и дължи ли съда произнасяне относно приемането за юридическия факт за установен в мотивите към решението си?
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускане между И. П. А. и П. Т. А.. Обект на делбата са два самостоятелни обекта: жилище и гараж, останали в наследство от П. Ф. А., починал 1987г. и В. Т. А., починала 2009г. Установено е, че през към 1962г. наследодателят П. А. и брат му Й. А. са придобили по дарение от своята майка дворно място в П., [улица], с площ 512кв.м., съставляващо парцел ХІV в квартал 30-нов, за построяване на жилище. В имота понастоящем са изградени: двуетажна със сутерен жилищна сграда, състояща се от две жилища – на първия и на втория етаж, и два гаража.
Наследодателят П. Ф. А. е оставил за наследници съпругата си В. Т. А., починала 2009г., и двама сина – И. и Т.. В резултат на извършена през 2008г. доброволна делба със собствениците на другите обекти в имота, тримата наследници са получили в общ дял втория жилищен етаж от жилищната сграда и гаража с площ от 15 кв.м. Непосредствено след това В. е дарила на сина си И. своите 4/6 ид.ч. от двата имота. Синът Т. А. е починал през 2015г. и негов наследник е ответникът П. А.. След завеждане на иска за делба последният е дарил на П. Д. Г. 1/3 ид.ч. от жилището и 4/6 ид.ч. от гаража. Последната участва в процеса като трето лице – помагач на ответника.
Спорът е съсредоточен върху дяловете на страните в съсобствеността, обусловени от обстоятелството дали жилищната сграда е построена по време на брака на наследодателите и съответно дали представлява съпружеска имуществена общност.
Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че сградите са построени по време на брака на П. и В. А.. Бракът е прекратен със смъртта на съпруга на 08.01.1987г. при действието на СК от 1985г., сега отменен. С оглед правилата на този кодекс когато земята е индивидуална собственост на единия съпруг, но по време на брака върху нея е построена сграда – самостоятелен обект, то тази сграда съставлява съпружеска имуществена общност. С оглед на това съдът е приел, че дяловете на наследниците на П. А. са 4/6 ид.ч. за съпругата и по 1/6 ид.ч. за всеки от двамата сина. Така че, В. е прехвърлила на сина си И. правата, които е притежавала и след дарението той се легитимира като собственик на 5/6 ид.ч. от процесните сгради /4/6 ид.ч. по дарение и 1/6 ид.ч. по наследство/. При тези квоти е допусната делбата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Въпросът дали съдът следва да приеме за доказан правнорелевантен факт при условие, че неговото съществуване не е установено в хода на процеса, както и дължи ли съдът произнасяне в мотивите си дали приема за установен правнорелевантният факт е поставен твърде общо, като позоваването е на допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е има отношение към оплакванията в жалбата, че не е категорично установено нито кога наследодателите са сключили брак, нито кога са построени сградите – съдът се е позовал на показания на свидетел, което според жалбоподателя не е достатъчно. За да мотивира изводите си досежно тези два спорни факта решаващият съд е препратил към анализа на доказателствата, извършен от районния съд. А този съд е дал вяра на изнесеното от свидетелката П. Е., братовчедка на страните, която свързва строителството на къщата с възрастта на дъщеря си, родена 1969г. и се позовава на снимка пред къщата, на която дъщеря й не е навършила една година. Също така свидетелката сочи кога наследодателите са се венчали – 1952г. и това е годината на раждане на ищеца И.. Доказателства, оборващи изнесеното от свидетелката, не са ангажирани по делото.
При тези обстоятелства въпросът не може да обуслови касационен контрол. Когато по определен правнозначим факт има спор, съдът извършва преценка на събраните доказателства и прави своя извод дали фактът се е осъществил. По същия начин е действал и Пловдивски окръжен съд в случая. Изнесеното от свидетелката почива на нейни лични възприятия и не е опровергано по никакъв начин. Отделно, правилността на конкретните доказателствени изводи на съда не подлежи на проверка в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 784 от 20.06.2017г. постановено по гр.д. № 504/2017 г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на П. Т. А. и П. Д. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: