О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
гр. София, 17.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1483 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК
Делото е образувано по молба вх. № 861 от 16.02.2018г. подадена от З. К. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 206 от 31.10.2014г. по гр.д. № 60/2014г. на Карнобатския районен съд, потвърдено с решение № II-96 от 30.10.2015г. по гр.д. № 222/2015г. на Бургаския окръжен съд, както и на определение № 443 от 15.12.2015г. по ч.гр.д. № 383/2015г. на Бургаския апелативен съд относно привременно разпределение ползването на имотите между съделителите.
Ответникът по молбата за отмяна Д. В. Г. не е подал писмен отговор в законоустановения срок.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че същата е недопустима и не може да бъде разгледана.
В първоначално подадената молба за отмяна наведените от молителката твърдения са, че решенията и определенията, чиято отмяна иска, са постановени по невярна искова молба, че са нищожни, недопустими, неправилни и незаконосъобразни. В молбата са изложени съображения в подкрепа на тези твърдения, както и е направена интерпретация на фактите и доказателства по спора за делба, заведен от ответника.
С разпореждане на съдията-докладчик от 18.04.2018г. на молителката са дадени указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
С подадената молба вх. № 4481/02.05.2018г. молителката отново не сочи и не мотивира конкретно основание за отмяна, сред визираните в чл. 303 ГПК. Позовава се формално на чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК, но без изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания за отмяна. Обстоятелствената част на поправената молба, както и първоначалната молба съдържат оплаквания за неправилност на съдебните актове. Като ново обстоятелство по делото молителката изтъква, че не й била давана думата в съдебна зала след показанията й в полицията през 2013/2014г.; прави предложения за овладяване спада в приходите от ДДС, за премахване на чл.2, ал.1 ТЗ; сочи, че срещу нея е налице компромат и съдилищата съдействат за това и други подобни.
Производството за отмяна на влязло в сила решение е регламентирано като самостоятелно, извънинстанционно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените основания по чл. 303, ал.1, т. 1-7 ГПК. Затова молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна – чл. 306, ал.1 ГПК, а при липсата на такива молбата е нередовна и подлежи на връщане. В случая нито от основната молба, нито от уточнението може да бъде изведено ясно и мотивирано основание за отмяна. Оплакванията за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат разглеждани в производството по отмяна, тъй като представляват искане за неговото пререшаване – чл. 299 ГПК.
Ето защо, след като молбата за отмяна не съдържа мотивирано изложение на основание за отмяна, то същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отделно, соченото от молителката определение на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д. № 383/2015г., с което е разгледана частна жалба срещу извършеното от Бургаски окръжен съд по реда на чл.344, ал.2 ГПК привременно разпределение ползването на съсобствените имоти, не съставлява акт, годен за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Актовете по чл. 344, ал.2 ГПК имат привременен характер, до приключване на делбата, не разрешават правен спор със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат обект на отмяна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на З. К. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 206 от 31.10.2014г. по гр.д. № 60/2014г. на Карнобатския районен съд, потвърдено с решение № II-96 от 30.10.2015г. по гр.д. № 222/2015г. на Бургаския окръжен съд, както на определение № 443 от 15.12.2015г. по ч.гр.д. № 383/2015г. на Бургаския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: