О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№468
София, 18.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1628 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. В. и В. М. В. чрез пълномощника им адвокат Петър Петров против решение № 5338 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 636 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4582 от 16.05.2018 г. по гр.д. № 1292/2017 г. на Районен съд-Благоевград за признаване за установено по отношение на Ц. С. В. и В. М. В., че Б. Д. Ч. е собственик на 1/3 ид.ч. от имот № ** по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], местността „Г.“ с площ от 297.06 кв.м. и имот № ** по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], местността „Н.“ с площ от 1.899 дка и ответниците са осъдени да му предадат владението на имот № ** и 25.24 кв.м. от имот № ** и които са защриховани в жълт цвят на скицата към експертното заключение, прието в съдебно заседание на 16.04.2018 г., на лист 107 от делото, приподписана от съда и неразделна част от решението.
Б. Д. Ч. е починал на 26.01.2019 г. и в производството са конституирани наследниците му по закон Л. С. Ч., Д. Б. Ч. и И. Б. М., които са подали чрез пълномощника си адвокат К. Т. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
В исковата молба ищците са основали претендираното право в съсобствеността на процесните имоти на реституция по ЗВСГЗГФ с решение № R-ГЛ от 22.05.2008 г. на ОСЗ-гр.Б.. В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че имотът не е подлежал на възстановяване нито по ЗСПЗЗ, нито по ЗВСГЗГФ, тъй като никога не е одържавяван или изземван и не представлява залесена горска територия и винаги се е ползвал като нива /дворно място/ и в него има засадени само няколко плодни дръвчета и изграден бетонов резервоар за вода, не е внасян в ТКЗС, владян е в реални граници от наследниците на Д. В. Ч. като дворно място, на 24.04.1978 г. Б. Д. Ч. със знанието на своя брат и сестра продал на В. М. В. дворно място от 330 кв.м. /идентично с претендираните имоти, за които се иска предаване на владението/ за сумата 500.00 лв., съответно от този момент ответниците са владяли процесните площи и са ги придобили по давност. Поискали са съдът да осъществи косвен съдебен контрол на реституционното решение като постановено по отношение на имот, който не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, респ. на ЗВСГЗГФ.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени, установяващи, че ищецът е наследник на Д. В. Ч., починал на 12.05.1958 г., на чиито наследници с решение № R-ГЛ от 22.05.2008 г. на ОСЗ-гр.Б. е възстановено правото на собственост на имот № ** и имот № ** по КВС на землището на [населено място], като правото на собственост на наследодателя е удостоверено с препис-извлечение от емлячен регистър, както и че с писмен договор от 24.04.1978 г., с който ищецът Б. Ч. е продал на ответника В. В. 330 кв.м. дворно място в м.“Г.“ за сумата 500.00 лв., като договорът е подписан и от свидетелите С. М. и З. К.; показанията на свидетелите К. В., Е. Б. и Т. Б. /че спорното място се намира между дворовете на страните, в него има само един водоем, било е на бащата на ищеца преди да го загради ответника, мястото е било заградено към 1985 г. и в него има само плодни дървета, че от С. М. и М. Ч. св.Б. знае, че ищецът го е продал на ответника/; експертните заключения, установяващи, че възстановените имоти попадат в горски фонд, че площта от 330 кв.м., описана в договора от 24.04.1978 г не представлява част от дворно място, че в района на спорния имот ищецът Б. Ч. не е имал жилищна сграда; че към момента на кооперирането през 1957 г. няма определен околовръстен полигон и план за махала Ч. и не може да се определи дали спорният имот към онзи момент е бил дворно място.
При така възприетите факти, съдът е формирал извод, че ищците се легигитимират като собственици на процесните имоти – имотите са внесени в ТКЗС, тъй като от изслушаната във въззивната инстанция експертиза се установява, че не представляват част от дворно място, респ. не е била налице пречка да бъдат кооперирани, същите са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, след констатация на ОСЗ, че попадат в държавния горски фонд, заявлението служебно е прехвърлено за възстановяване по ЗВСГЗГФ и е постановено реституционно решение. За неоснователно е счетено възражението на ответниците, че имотите не попадат в горски фонд, тъй като при разпита в с.з. на 29.01.2018 г. назначения по делото експерт заявява, че лесоустройствения проект е изготвен още е изготвен още по времето на ТКЗС и имотите са отразени в проекта от 1982 г., като е предвидено същите да бъдат залесени. Спорните площи не са придобити по давност с оглед нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – заличена е теклата до 22.11.1997 г. давност, а нова започва да тече от момента на реституцията – 06.06.2008 г. и до предявяване на иска на 1.06.2017 г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок.
Отделно въззивният съд е изложил съображение, че доколкото ответниците не твърдят да са били собственици на имота към момента на обобществяването му, то е недопустимо да оспорват конститутивния реституционен акт, от който черпи права ищеца. Но дори и да е допустим косвения съдебен контрол възраженията на ответниците са неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1) относно възможността част от дворно място, попадаща извън регулация, за който няма данни юридически и фактически да е отнет от собствениците и да е приобщен и обработван от ТКЗС, ДЗС и др., да се придобие по давност и действието на чл.86 ЗС по отношение на такива имоти;
2) относно допустимостта и възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол от гражданския съд върху актовете по възстановяване на земи и гори по ЗВСГЗГФ по възражение на неучаствала в административната процедура страна.
По втория въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като макар да е изложил съображения за недопустимост на косвения съдебен контрол, по същество съдът е осъществил такъв, както при формиране изводите си, че ищците се легитимират като собственици, така и допълнително, приемайки за неоснователни възраженията на ответниците относно реституционното решение на ОСЗ-гр.Б..
Налице е соченото основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос с цел преценка дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС, на която се позовават касаторите – решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1403/2010 г., I г.о., решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г., I г.о. и решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр.д. № 356/2016 г., I г.о., съгласно която реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5338 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 636 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението Ц. С. В. и В. М. В. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, респ. на съдията-докладчик при изтичане на срока за изпълнение на указанията.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: