О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
София, 19.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1728 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Д. чрез пълномощника й адвокат Светозар Арнаудов и касационна жалба на Т. П. Т. чрез пълномощника му адвокат Ерма Попова против решение № 1481 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1913 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 105 от 4.04.2018 г. по гр.д. № 1034 от 2016 г. на Районен съд-Карлово в частта за отхвърляне на предявения от Н. Х. Д. против Т. Х. Т. ревандикационен иск относно избено помещение с площ от 7.5 кв.м., находящо се под първия жилищен етаж, със северно изложение в двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***** с административен адрес на имота [населено място], [улица] за отхвърляне иска с правно основание чл.40, ал.2 ЗС, предявен от Т. Х. Т. против Н. Х. Д. за определяне правото му на собственост върху общите части само от избения етаж на жилищна сграда с идентификатор **** с административен адрес на имота [населено място], [улица] допълването им с още 30.481 %, представляващи разликата между притежавания общо от него процент от идеалните части от общите части на сградата – 55.232 % и 22.7515 % от стойността на северното избено помещение с площ от 7.5 кв.м.
Страните взаимно оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на насрещната страна и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Н. Д. е основала претендираното право на собственост върху избеното помещение на твърдението, че е собственик на първия етаж с прилежащите избени помещения, едно от които е процесното, ползвано от ответника. Т. Т. е оспорил иска с твърдение, че е изградил пристройка в избения етаж, в която се намира процесната изба, при реализиране на учреденото му през 1977 г. право на надстрояване на втория етаж от сградата и от тогава владее помещението и то е негова собственост. Предявил е насрещен иск с петитум на основание чл.40, ал.2 ЗС да бъде попълнена припадащата му се част от избения етаж, като обща част на сградата, в съответствие с припадащия се процент идеални части на притежавания от него втори жилищен етаж и като се вземе предвид обстоятелството, че е собственик на избеното помещение, находящо се в северната част на същия етаж.
Въззивният съд, обсъждайки оплакванията във въззивните жалби на ищеца и на ответника и свидетелските показания, е възприел показанията на свидетелката П. Т., майка на страните /че първоначално избите били две и тя и съпруга й искали да направят изба и за сина си/, защото като родител на страните ясно е дала да се разбере, че волята /нейната и на съпруга й/ е била да построят изба и са сина им, т.е. и двете деца да бъдат равностойно устроени и всеки от тях да притежава освен жилищен етаж и избено помещение, а и показанията й кореспондират с показанията на свидетеля Т., колега на Т. Т. още от 1987 г., който е заявил, че е влизал в избата, описал е местоположението й подробно и знае, че тази изба винаги е била на Т. и не е имало спорове. Счел е, че свидетелските показания и писмените доказателства се установява, че към 12.12.1997 г., когато Х. и П. Т. са продали на Н. Д. целия първи етаж с прилежащите избени помещения, Т. Т. вече е придобил процесното избено помещение от 7.5 кв.м. по силата на реализираното право на строеж, още повече, че строителните правила и норми налагат към всяко жилище да бъде придадено поне едно складово помещение и в случая това помещение е процесната изба, принадлежност към втория жилище етаж. Н. Д. е придобива като принадлежност на първия жилищен етаж другите две избени помещения, а обстоятелството, че тя е заплатила данъка през 2016 г. като е декларирала спорното избено помещение, е неотносим при преценка собствеността.
Въззивният съд е приел за неоснователни и възраженията в жалбата на Т. Т. по отношение отхвърляне на иска по чл.40, ал.2 ЗС. Изложил е съображения, че избените помещения не са обща част на сградата – същите са обособени като самостоятелни помещения в избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти и съставляват принадлежност към тях, а не обща част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Н. Д. поставя въпроси, които групирани се свеждат до въпросите:
1) относно тълкуване на точния смисъл на волята на страните по правна сделка при наличие на спор;
2) при наличие на учредено право на надстрояване за жилище и при предоставено ползване на суперфициара на ползването на изградено от собственика избено помещение, което не влиза в учреденото право на надстрояване, то счита ли се, че собственикът на надстроеното жилище се явява и собственик на предоставеното му за ползване избено помещение като прилежащо такова към жилището.
3) следва ли изрично да се предвиди в одобрената строителна и проектна документация или да се вземе решение от собствениците на самостоятелните обекти, че на дадено помещение се придава характер на обща част и допустимо ли е без тези предпоставки помещение, което не е изрично предвидено като обща част да се приеме за такова.
4) допустимо ли е съдът да придава самостоятелно съществуване на прилежащи части и могат ли те да бъдат сами по себе си предмет на сделка;
5) складово помещение непременно ли трябва да бъде избено помещение или може да бъде всякакво друго функционално обособено като склад помещение, включително таванско помещение или такова, находящо се в самия обект.
6) след като съгласно одобрените строителни книжа и съответните законови разпоредби към момента на надстрояването не е необходимо и изискуемо изграждането на сервизно помещение към жилище, то това съставлява ли основание на собственика на самостоятелния обект да се счита за собственик и на избено помещение;
7) разпределение ползването на общи части и сервизни помещения превръща ли същите в обекти на индивидуална собственост;
8) какви права придобива суперфициарът с реализирането на строеж – правото на собственост върху обектите, за които е учредено правото на строеж или и право на собственост върху избени помещения като прилежащи части към този обект, без обаче изрично да му е било учредено право на строеж за такива избени помещения и следва ли за преминаването правото на собственост върху суперфициара от момента на реализиране на строежа да се състави нотариален акт;
9) относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателства и да вземе под внимание приетата и неоспорена експертиза, както и да обсъди всички възражения във въззивната жалба;
10) допустимо ли е общите части да се делят и избата представлява ли обща по естество или предназначение част;
11) относно ценене на показанията на свидетел, който е в роднинска връзка със страна;
12) допустимо ли е въззивният съд в решението си да се позовава на практика по реда на чл.290 ГПК, която с изменението и допълнението на ГПК, ДВ бр.86 от 27.10.2017 г. се изведе извън категорията на задължителна за съдилищата в процеса на правоприлагане.
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са свързани с тезата на ищцата Н. Д. какво е следвало да приеме въззивният съд, а не с данните по делото, въз основа на които са формирани изводите му. Установено е, че строителните книжа, въз основа на които е осъществено пристрояването и надстрояването предвиждат изграждане на избено помещение в пристройката към избения етаж, а действалата към този момент норма на чл.36, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство изисква жилището да има складово помещение. Доколкото липсват данни да е предвидено друго складово помещение за втория етаж /тавана съставлява общо подпокривно пространство/, нито при учредяване на суперфицията се предвижда някое от съществуващите две складови помещения да се придадат към новия обект, то процесната новопроектирана след учредяване на супефицията изба се явява изискуемото от нормативната уредба складово помещение към жилището, което следва да се надстрои и същото се включва в обема на учреденото право на надстрояване. В този смисъл са и изводите на въззивния съд /макар и не съвсем ясно обективирани в мотивите му/, че спорната изба е придобита от Т. Т. с реализиране на надстрояването, съответно същата не е била собственост на родителите му към 1997 г., когато са прехвърлили на Н. Д. първия етаж и другите две избени помещение, принадлежащи към него. След като принадлежността на правото на собственост върху избените помещения е установена от писмените доказателства, то въпросите, касаещи обсъждането на свидетелските показания и доводите на страните /при липса на твърдения за промяна на фактите, установени от писмените доказателства/ се явяват неотносими.
По горните съображения липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Д. ревандикационен иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Т. Т. поставя въпросите:
1) за характера на избения етаж в случаите на надстрояваване на съществуваща жилищна сграда и възникване на етажна собственост, когато одобрения архитектурен проект предвижда достъп на всички етажни собственици до избения етаж на сградата и в договора за учредяване на надстрояване не е регламентирано изрично правото на собственост на избения етаж – тогава този избен етаж става ли обща част на сградата в режим на етажна собственост или остава като принадлежност на завареното от настрояването жилище и ако избеният етаж става обща по предназначение част, това поражда ли правото на лицата, в полза на които е учредено правото на надстрояване да изкупят по реда на чл.40, ал.2 ЗС припадащата им се част от този етаж;
2) относно необходимостта от обсъждане и съпоставяне на заключението на вещото лице с останалите обстоятелства по делото при формиране на решаващите за спора изводи на съда и за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.
По тези въпроси липсва основание за допускане на касационно обжалване по съображенията изложени относно основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата на Н. Д..
В тази част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с цел преценка на допустимостта му, доколкото нормата на чл.40 ЗС предвижда, че дяловете на етажните собственици от общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост, а в случая етажната собственост е възникнала при осъщественото надстрояване на втория етаж.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Н. Х. Д. чрез пълномощника й адвокат Светозар Арнаудов против решение № 1481 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1913 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от Н. Х. Д. против Т. Х. Т. ревандикационен иск относно избено помещение с площ от 7.5 кв.м., находящо се под първия жилищен етаж, със северно изложение в двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** с административен адрес на имота [населено място], [улица].
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1481 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1913 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта по иска по чл.40, ал.2 ЗС по касационната жалба на Т. Х. Т..
В едноседмичен срок от съобщението Т. Х. Т. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, съответно на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: