О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
Гр. София, 12.10.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 3537 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Б. К. в качеството й на майка и законен представител на малолетните Б. П. П., В. П. П. и В. П. П. срещу Определение № 80/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1936/2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влезлите в сила решение от 3.12.2015 год. по гр. д. № 17568/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд, и решението от 7.01.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл.304 ГПК и на чл.3 от Конвенцията на О. за правата на детето, поради което се моли за отменяването му.
Ответникът по частната жалба- Е. Б. Р. е депозирала по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор, с който оспорва същата и моли атакуваното определение на състав на Второ гражданско отделение да бъде потвърдено като правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира частната жалба за допустима като подадена срещу акт на състав на ВКС, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, и в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни решения за извършване на делбата на апартамент № 89 в [населено място], ж..к „Л. В”, [жилищен адрес] заедно с прилежащо мазе № 6 и с 4.416 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, чрез изнасянето му на публична продан, като е постановено от получената сума от проданта сума да се разпредели между съделителите Е. Б. Р., П. Б. К. и З. С. К. съобразно дяловете им, съставът на Второ гражданско отделение е изложил мотиви, според които малолетните деца на съделителката П. К. нямат процесуална легитимация да искат отмяна на влязлото в сила решение, доколкото не са страни в делбеното производство. Този извод следва да бъде споделен. От съдържанието на молбата за отмяна е видно, че основанието, на което се претендира отмяна, попада в приложното поле на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, доколкото молителката е релевирала твърдения за нарушено право на участие както по отношение на самата нея, така и спрямо пряката й наследодателка З. К. /поч.18.06.2016 г./. По отношение на трите деца липсват каквито й да са твърдения, че имат качеството на участници в общността върху процесния апартамент, поради което въпросът за нарушеното им право на участие, както и за обвързаността им от влязлото в сила решение съгласно чл.304 ГПК, изобщо не би могъл да бъде поставен в контекста на уредените в процесуалния закон основания за отмяна. Колкото до релевираното в молбата за отмяна нарушение на чл.3 от Конвенцията за правата на детето /според който „висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи”/, същото не ангажира компетентността на ВКС в извънинстанционното производство за отмяна, тъй като допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от наличието на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от изрично и изчерпателно уредените в чл.303 и чл.304 ГПК основания /т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/ 2014 г. на ОСГТК/. Дори и хипотетично да се приеме, че произтичаща от Конвенцията за правата на детето обща необходимост от гарантиране на висшите интереси на детето от страна на съдилищата е от значение за материалноправната легитимация на страните по спорове с предмет вещни права върху имоти /каквато обусловеност няма, още по-малко в случаите, когато детето не заявява собствени права върху предмета на спора/, то несъобразяването на международния акт, по който Република България е страна, би представлявало нарушение на материалния закон, което не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на Глава 24 ГПК.
С оглед горното, обжалваното определение на състав на Второ гражданско отделение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 80/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1936/2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на малолетните Б. П. П., В. П. П. и В. П. П. чрез тяхната майка и законен представител П. Б. К..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: