О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
София, 16.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4874 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4188 от 18.07.2017 г. на Л. И. Н. и Б. Й. Н., приподписана от пълномощника им адвокат Д. Д., против решение № 158 от 12.06.2017 г., постановено по гр.д. № 217 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 1381 от 6.01.2017 г. по гр.д. № 2661/2015 г. на Районен съд-Перник в частта за отхвърляне на предявения от Л. И. Н. и Б. Й. Н. против В. Н. И. иск за делба на УПИ X.-12472 в кв.524 по плана на [населено място] с площ 790 кв.м., находящ се в [населено място], кв.К., [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор 55871.510.810 с площ от 803 кв.м.
В. Н. И. е подала чрез пълномощника си адвокат А. М. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Пред окръжен съд-П. е било обжалвано първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба върху урегулирания поземлен имот, а в частта за допускане на съдебна делба на жилищна сграда на 37 кв.м. с идентификатор 55871.510.810.2, решението на районния съд е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че процесният урегулиран поземлен имот е съсобствен между страните въз основа на възникнало наследствено правоприемство и обективираните в нотариален акт № 146 от 15.05.1992 г. и нотариален акт № 37 от 23.03.2015 г. прехвърлителни сделки при дялове 2/6 идеални части за Л. Н., 3/6 идеални части за Л. Н. и Б. Н. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част за В. И.. В имота има изградени четири сгради – жилищна сграда с идентификатор 55871.510.810.1 и застроена площ от 81 кв.м., собствеността върху която въз основа на учредено право на строеж и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 92 от 28.07.2009 г., принадлежи изключително на В. И., жилищна сграда с идентификатор 55871.510.810.2 и застроена площ от 37 кв.м., съсобствена между страните по производството и допусната помежду им до делба от първоинстанционния съд, гараж с идентификатор 55871.510.810.3 и застроена площ 18 кв.м. и селскостопанска постройка с идентификатор 55871.510.810.4. и застроена площ от 9 кв.м., които не са предмет на делбеното производство. Според експертните заключения от процесния поземлен имот не могат да бъдат обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имоти, отговарящи на чл.19, ал.1, т.1 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗУТ, тъй като новообразуваните имоти няма не могат да имат изискуемото лице към улица и размери.
При така установените факти съдът е приел, че делбата на урегулирания поземлен имот би била допустима само ако същият не е обща част. Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на урегулирания поземлен имот, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за лице и повърхност за всеки новообразуван урегулиран поземлен имот, отстояния на съществуващото застрояване, достъп до улици и други изисквания на благоустройственото законодателство. Преценката за допустимостта на делбата по арг. от чл.201 от ЗУТ се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на поземления имот, което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, към момента на постановяване на решението по допускане на делбата. В случая според действащия градоустройствен статут на процесния поземлен имот, съответно действащия план за регулация, към настоящия момент съществува един урегулиран поземлен имот, чието предназначение е да обслужва застроените в него сгради, собствеността на които не принадлежи на всички съсобственици на поземления имот. А и изграждането на задънена улица (тупик), обслужваща единия от новообразуваните имоти, може да бъде извършено само след осъществяване на административна процедура по изменение на подробния устройствен план. Преценката за наличието или не на предпоставките за изменение на плана е предоставена на компетентния административен орган, т.е. касае се за събитие, което не е сигурно дали ще се осъществи. Извън правомощията на съда в делбеното производството е да замести законоустановения орган и да извърши преценка дали са налице или не условията за изменение на плана, както и да разпореди извършването на такова изменение. Следователно преценка дали е възможно обособяване на нови урегулирани поземлени имоти следва да се основава само на разпоредбите на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ въз основа на действащия градоустройствен статут на имота, а в случая условията за такова обособяване не са налице. Затова процесният урегулиран поземлен имот, чието разделяне е невъзможно по изложените вече съображения и в който има застроени повече от една сграда, собствеността на които не принадлежи на всички съсобственици на имота и страни в делбеното производство и водещи до възникването на така наречената хоризонтална етажна собственост, представлява обща част съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, поради което и по аргумент от чл.38, ал.3 от ЗС делбата на същия е недопустима.
Касаторите считат, че тези изводи на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС. В посочените от тях решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 911/2011 г., II г.о., решение № 87 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 825/2010 г., II г.о. и решение № 476 от 7.03.2013 г. по гр.д. № 56/2012 г., I г.о. е дадено тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част или предназначението му е да обслужва сградата/ите когато всички собственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата или самостоятелна сграда, а когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, делбата на съсобственото дворно място би била недопустима само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ. Въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 12.06.2017 г., постановено по гр.д. № 217 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Перник.
В едноседмичен срок от съобщението Л. И. Н. и Б. Й. Н. за представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: