О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
София, 27.06.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1362 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Б. С., като пълномощник на Р. А. Я., срещу въззивно решение № 105, постановено на 19.12.2018 г. по в. гр. д. № 291/2018 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 130 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 89/2018 г. на Районен съд – Кубрат за допускане извършването на съдебна делба на описани земеделски имоти, останали в наследство от общия наследодател Я. И. Х., при посочени квоти, като делото е върнато за ново разглеждане за конституиране на надлежни страни.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид липсата на надлежно възражение по чл.76 ЗН, въведено в първоинстанционното производство, както и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. необходимо ли е искането/възражението по чл.76 ЗН да бъде надлежно направено и конкретизирано; 2. допустимо ли е съдът да указва на страната да уточнява кои сделки иска да бъдат обявени за относително недействителни при липса на изрично искане/възражение в тази насока; 3. допустимо ли е съдът да извежда по тълкувателен път възражение в процеса; 4. допустимо ли е въззивният съд да приеме, че следва да се конституират като страни в процеса приобретатели по прехвърлителни сделки, без да се съдържат такива оплаквания във въззивната жалба; 5. могат ли актовете на разпореждане да се противопоставят на наследниците на общия наследодател, ако са извършени преди възстановяването на собствеността върху процесните имоти. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с: тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС /т.2/, тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; тълкувателно решение № 1/02.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК; решение № 96 от 27.05.2014 г. по гр. д. № 5198/2013 г. на ВКС, I г. о. Посочва се, че въпросите по т.3 и т.5 са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Кубратски районен съд е бил сезиран с иск за делба на съсобствени недвижими имоти, останали в наследство от общия наследодател Я. И. Х., починал през 1978 г., предявен от Р. А. Я. срещу Х. Е., Г. Я., С. Я., Ю. Я., Н. Е., М. Я., Х. Я., Н. Я., Ф. Х. и Р. И.. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на наследствено правоприемство ищецът /внук на общия наследодател/ притежава 5/50 ид. ч. от процесните земеделски земи, а на основание договор за покупко-продажба, сключен с Л. И. /дъщеря на общия наследодател/, е придобил и 10/50 ид. ч. от същите или общо притежава дял от 15/50 ид. ч.
В отговора на исковата молба ответникът Р. И. поддържа, че един от процесните имоти /имот № * по плана за земеразделяне/ е бил обект на разпоредителна сделка /с нотариален акт № * от *** г./ в полза на трето лице. Поискано е обявяването на относителната й недействителност и е направено искане за конституиране на приобретателя като страна в процеса. Посочено е, че с договор за дарение от * г. имот № * е бил дарен на ищеца. Представено е и саморъчно завещание в полза на ответника от неговия баща А. И..
По делото е установено, че с решения от 15.11.2012 г. и от 25.02.2013 г. на Общинска служба по земеделие – [населено място] собствеността върху процесните имоти е възстановена в полза на наследниците на общия наследодател. Цитираните решения са издадени при условията на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ и въз основа на съдебно решение от 29.03.2004 г. /влязло в сила на 03.10.2006 г./, постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е установено, че към момента на образуване на стопанството правото на собственост върху процесните земи е принадлежало на Я. Х.. Първоначално /с актове на административния орган от 1994 г./ собствеността е била възстановена в полза на преките му наследници А. И. /баща на ищеца и на ответника Р. И./, Е. И. /чиито наследници по закон са ответниците Н. Е., М. Я., Х. Я., Н. Я., Ф. Х./ и Ф. И..
С нотариален акт № */*** г. за покупко-продажба Л. И. е прехвърлила в полза на ищеца притежаваната от нея 1/5 ид. ч. от процесните имоти.
Видно от нотариален акт № * от *** г. за покупко-продажба, със същия Е. И. е прехвърлил на Г. Д. правото на собственост върху нива от 23,963 дка в м. „Б. кулак“, имот № * по плана за земеразделяне, възстановена на продавача с първоначалното решение на административния орган от 1994 г. С последваща разпоредителна сделка правото на собственост е прехвърлено в полза на [община].
С нарочно определение районният съд е отказал да конституира приобретателя по сделката, като е изложил съображения, че същата е сключена преди възстановяването на собствеността на имотите и не може да се противопостави на наследниците на общия наследодател, в полза на които собствеността е възстановена в последващ момент.
Делбата е допусната от първоинстанционния съд между Р. Я., Х. Е., Г. Я., С. Я., Ю. Я., Н. Е., М. Я., Х. Я., Н. Я., Ф. Х. и Р. И., при посочени квоти.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника Р. И., в която са изложени оплаквания за това, че първоинстанционният съд не е разгледал въведеното от него възражение по чл.76 ЗН и не е конституирал приобретателя по сделката. Въззивният съд е приел, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като въпреки направеното възражение по чл.76 ЗН районният съд не е конституирал приобретателите по разпоредителните сделки /ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК, т.2/.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи, втори и трети въпрос. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от наличието на действително въведено от ответника Р. И. възражение в отговора на исковата молба, конкретизирано в първото съдебно заседание, в което е направено и искане за конституиране на приобретателя по разпоредителната сделка като главна страна. Не е налице поддържаното противоречие с тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС /т.2/. При предявен иск, или възражение по чл.76 ЗС, съгласно приетото в цитирания тълкувателен акт се конституира приобретателя като главна страна. По отношение на него задължително с отделен диспозитив следва да бъде обявена относителната недействителност на сделката, за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делба. Това се налага както за формиране сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по нея, така и за реализиране на правата на приобретателя, ако имота се падне в дял на наследника-прехвърлител. В този случай ако имота се разпредели със съдебното решение по извършване на делбата в дял на прехвърлителя, приобретателят запазва правото на собственост върху него на основание нормата на чл.76 ЗН и влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата. Когато възражението по чл.76 ЗН е основателно по отношение на приобретателя по сделката, конституиран като главна страна, искът за делба следва да се отхвърли с диспозитива на решението дори да не е предявено като иск, за да се формира сила на пресъдено нещо по отношение и на приобретателя. Това би било отрицателна процесуална предпоставка за него, за да не може да предяви нов иск за делба като съсобственик по отношение на наследниците /този смисъл решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307 от 2011 г. на ІІ гр. о./. Той ще реализира правата си по отношение на прехвърлителя-наследник – да запази собствеността върху имота, или да претендира права по отношение на прехвърлителя като съдебно отстранен въз основа на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата между сънаследниците, а не чрез нов иск за делба на съсобственост, който би бил недопустим.
По поставения четвърти въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В съответствие именно с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.6/ въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, а делото – за връщане за ново разглеждане за конституиране на необходим другар.
Петият въпрос е свързан с правното действие на съдебното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и на постановените въз основа на него административни актове. С решенията от 15.11.2012 г. и от 25.02.2013 г., постановени на основание чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, е променен субекта на реституция /възстановяването на собствеността е извършено през 1994 г. и към този момент правото на собственост е принадлежало на наследниците на общия наследодател/. Цитираните тълкувателно решение № 1/02.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК и решение № 96 от 27.05.2014 г. по гр. д. № 5198/2013 г. на ВКС, I г. о., които разглеждат приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и въпроси, свързани с началния момент, от който започва да тече придобивна давност в полза на третите лице – приобретатели, не са относими към конкретното дело.
Въпросите не могат да обосноват и допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях е формирана съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за осъвременяване на цитираната съдебна практика.
Не са налице хипотезите за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280, ал.2 ГПК. Обжалваното решение не е вероятно недопустимо, както и не е очевидно неправилно – не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 105, постановено на 19.12.2018 г. по в. гр. д. № 291/2018 г. по описа на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: