Р Е Ш Е Н И Е
№8
София, 15.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1314/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 462 от 21.09.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 13/10.01.2018 г. по гр. д. № 592/ 2017 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на Е. А. Х.. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация А. Г. Т. е оспорил жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 78/ 20.06.2017 г. по гр. д.№ 1027/ 2015 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. А. Х. срещу А. Г. Т. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./- за признаване на изключителните собственически права на ищцата, на основание пълна трансформация на нейно лично имущество, върху следния придобит по време на брака между страните недвижим имот: апартамент № * в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, със застроена площ от 96,04 кв. м., заедно с принадлежащите към него избено помещение № * и таванско помещение № * и 6,623% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавния поземлен имот, в който е построена същата. Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1. допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства; 2. заявеното намерение за общо придобиване на имуществото лишава ли съпруга, вложил лични средства, да релевира в последващ исков процес твърдение за трансформация на лично имущество.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Производството по делото е образувано по положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./- за установяване, че ищцата е изключителен собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество, на придобития на 19.05.2005 г., по време на брака й с ответника, недвижим имот в [населено място], описан по-горе. В исковата молба са изложени твърдения, според които, макар и в нотариалния акт за сделката да било посочено, че имотът се закупува за цена в размер на данъчната оценка /6 666,70 лв./, действителната продажна цена била в размер на 30 000 лв., заплатени с изцяло лични средства на ищцата, както следва: 5 000 лв., получени за дела й от наследствено движимо имущество и лични вещи на нейните родители; 25 000 лв., преведени от сестра й на 24.02.2005 г., представляващи продажна цена от наследствен недвижим имот в [населено място], [община]. Ответникът в защитата си по същество е посочил, че действителната придобивна цена е тази по нотариалния акт, както и че капарото от 5 000 лв. е било заплатено с негови лични средства.
С решение № 244/11.11.2009 г. по гр. д. № 280/2009 г. на Самоковския районен съд е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданския брак между страните, сключен с акт за граждански брак №*/04.06.1995 г. Утвърдено е споразумение по чл.101 СК /отм./, с което семейното жилище – процесният апартамент е поставено в дял на съпругата. С влязло в сила решение по гр. д. № 15/2014 г. на Самоковския районен съд, постигнатото между страните споразумение е признато за нищожно поради липса на съгласие, в частта му, уреждаща имуществените отношения между съпрузите, включително и поставянето в дял на Е. А. Х. на процесния недвижим имот.
Видно от нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, страните са придобили правото на собственост върху жилището за сумата 6 666,70 лв., представляваща данъчната оценка на същото. Продавачи по договора са Л. Г. М. и А. Д. М..
С платежно нареждане от 19.05.2005 г. ищцата е превела сума в размер на 25 000 лв. по сметка на Л. Г. М., като в документа е посочено, че преводът е извършен „съгласно договор“.
На 24.02.2005 г. по сметка на Е. А. Х. е постъпила сума в посочения по-горе размер, преведена й от Р. А. Г. /платежно нареждане от същата дата/.
Установява се от нотариален акт № 97/26.07.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, че ищцата е прехвърлила правото на собственост на сестра си Р. А. Г. върху собствената си 1/2 ид. ч. от наследствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], за сумата от 1 198,70 лв.
От показанията на изслушаните в първоинстанционното производство свидетели /Г. и З./, ангажирани от ищцата, се установяват следните факти: първата свидетелка /сестра на ищцата/, сочи, че е изтеглила заем, като получената сума предоставила на сестра си преди сключването на процесната сделка. Свидетелят Т. /брат на ответника/ възпроизвежда факти за полагани от него грижи за семейството.
В решаващите си мотиви, с които е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на така предявения иск, въззивният съд е приел, че е недопустимо установяване със свидетелски показания на продажна цена, различна от посочената в нотариалния акт, както е недопустимо по същия ред да се установява произход на средства за придобиването, когато се твърди същите да са от сделка, по която ответникът по иска за трансформация не е страна. Изложени са и съпътстващи мотиви, според които, щом намерението на съпрузите е било да придобият общо, „воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването”. Като резултат, формиран е извод, че действителната продажна цена е посочената в нотариалния акт /6 666,70 лв./, като твърденията за уговорена цена в по-голям размер, заплатена с лични на ищцата средства, придобити съобразно въпроизведените й по-горе твърдения, са недоказани предвид мотивираната от въззивния съд невъзможност да цени събраните свидетелски показания относно действителната цена и произхода на вложените за заплащането й средства.
По първия въпрос допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства, трябва да се даде следния отговор:
В производството по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл.21, ал.1 СК /отм./, респективно чл.23, ал.1 СК от 2009 г., се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства. При отчитане спецификата на семейните отношения /същите имат не само имуществен, но и личен характер/, при решаването на възникнал спор, квалифициран на горното основание, по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е от значение каква е действителната цена на придобиването и произхода на средствата, с които е заплатена. Твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството/. Фактите за действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В цитирания смисъл е установената практика на ВКС, обективирана в решение № 86/ 04.07.2018 г. по гр. д. № 2862/2017 г. на ІІ г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, като даденото разрешение изцяло се възприема и от настоящия състав.
По втория допуснат въпрос за възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите, следва да се даде следния отговор:
По този въпрос са налице дадени задължителни указания, обективирани в т.4 от ТР № 5/ 2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл.21, ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. /отм./, респ. чл.23, ал.1 и ал.2 СК.
По основателността на касационната жалба.
С оглед дадените отговори на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, неправилни са изводите на въззивния съд, че е недопустимо установяване със свидетелски показания на продажна цена, различна от посочената в нотариалния акт и произхода на средствата за придобиването, както и че при придобиване на името на двамата съпрузи по време на брака, не може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. В конкретния случай по делото е доказано въз основа на банковите извлечения, че ищцата е вложила лични средства в придобиването на процесния апартамент, като не е установен техният размер. Съобразно изискването на чл.162 ГПК за неговото определяне съдът е длъжен служебно да назначи експертиза, когато са необходими специални знания, каквато е и настоящата хипотеза.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на предявения иск, довели и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищцата са основателни.
В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /чл.293, ал.3 ГПК/. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която да установи наличностите и движението на паричните средства от банковата сметка на ищцата съгласно представените платежни нареждания /съществуващата наличност към 24.02.2005 г., когато е постъпила сумата от 25 000 лв.; внасянето на други суми; състоянието на паричните средства към 19.05.2005 г., когато е извършен превод на сума в посочения размер по сметка на Л. Г. М./. Въз основа на заключението на експертизата и изложените по-горе съображения за изследване източниците на средства, съдът трябва да установи какви са паричните средства по влога, постъпили по време на брака и налични към 24.02.2005 г., за да определи съотношението между личните, извънбрачни средства, преведени на тази дата от Р. А. Г., движението на тези средства в периода месец февруари – месец май 2005 г., наличността към 19.05.2005 г., когато е извършено плащане в полза на продавача. С оглед така извършената преценка въззивният съд следва да даде отговор в какъв размер са средствата, представляващи лично имущество на съпругата, като обсъди и събраните гласни доказателства относно действителната покупна цена на процесния имот.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за заплащане на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 13/10.01.2018 г., постановено по гр. д. № 592/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.