О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№483
София, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 1607/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 188 от 22.01.2019 г. по гр. д. № 3019/2018 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 118 от 27.04.2018 г. по гр. д. № 43/2018 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Туристическо дружество „Веслец“, Враца /в несъстоятелност/, представлявано от синдика С. Е. Б. срещу държавата отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че държавата не е собственик на следния недвижим имот: сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], местността „В.“, със застроена площ от 352 кв. м., на два етажа, с предназначение – курортна туристическа сграда, представляваща „Дом на алпиниста“.
Касационна жалба в срока по чл.283 ГПК е подадена от ищеца с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК: 1. необходим ли е изричен акт или придобиването е по силата на закона, в хипотезата на чл.2, ал.4 ЗДС, когато имотът е бил предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление и изключен ли е този имот от обхвата на държавната собственост, като се твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 619 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г. на ВКС, I-во г. о.; 2. може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт, който първоинстанционният съд е обявил като ненуждаещ се от доказване в доклада по делото; 3. при конкуренция на два удостоверителни документа за собственост /констативен нотариален акт и акт за държавна собственост/ каква е тяхната доказателствена сила. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, за който се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: не следва ли да намери приложение кратката придобивна давност от момента на снабдяване на владелеца с констативен нотариален акт.
Ответникът по жалба не е депозирал писмен отговор.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на туристическото дружество срещу държавата за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот. Ищецът заявява собствено право върху имота, като се позовава на разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС, според която „не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество“. Евентуално въвежда като придобивно основание давностно владение, упражнявано в периода от 1991 г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил активната материално-правна легитимация на ищеца. Посочил е, че процесният имот съставлява публична държавна собственост като обект за социален туризъм с национално значение. Основал е правото си на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС /в ред. на ДВ, бр.44 от 1996 г./, респ. чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС /в действащата му редакция/ във вр. с чл.48, т.4 от Закона за физическото възпитание и спорта.
По делото е установено, че на 28.04.1972 г., на основание чл.6 от ЗС /отм./ и чл.21 от Правилника за държавните имоти /отм./ е съставен акт за държавна собственост за масивна жилищна сграда на два етажа – „Дом на алпиниста“, със застроена площ от 536 кв. м., построена през 1971 г., находяща се в местността „В.“, бивша собственост на ОС „БТС“ – Враца, отстъпена за негово ползване /посочен като инвеститор/.
С констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г., издаден на основание чл.483, ал.1 ГПК /отм./, поправен с нотариален акт № */*** г. относно индивидуализацията на имота, Туристическо дружество „Веслец“ е признато за собственик на процесната сграда, описана като търговски обект „Дом на алпиниста“. Актът е съставен въз основа на следните писмени доказателства: акт № 3309/28.04.1972 г. за държавна собственост, препис-извлечение от сметка № 203 за балансовата стойност на имота, препис-извлечение от решение № 8 и протокол № 8 на Изпълнителното бюро на СС на Б. от 16.10.1991 г., решение № 1018/24.06.1994 г. на Врачанския окръжен съд и справка за спортните и туристически обекти, включени в капитала на дружеството и регистрирани по ЗЛС юридически лица.
Видно от решение № 14/10.07.1987 г. на Председателството на ЦС на Б., е дадено съгласие за обособяване на Стопанско туристическо предприятие към ОС на Б. като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.08.1987 г. СП „Строителство, стопанисване и комплексно туристическо обслужване“ към ОС на Б. е регистрирано на 12.08.1987 г. /удостоверение на РС – Враца/. Окръжните съвети на Б. са закрити, считано от 01.12.1987 г. /протокол от 07.12.1987 г. на Председателството на ЦС на Б./.
С решение № 8/16.10.1991 г. на Изпълнителното бюро на Съюзния съвет на Б. Стопанското предприятие се прехвърля към ТД „Веслец“ /регистрирано като юридическо лице на 02.09.1991 г./. Горното обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд. Според извлечение от сметка № 203 за балансовата стойност на „Дом на алпиниста“ към 01.01.1999 г. имотът е включен в капитала на ЕООД „Турист – Враца“, чийто едноличен собственик е ТД „Веслец“.
С решение № 775/01.08.1996 г. на МС /т.7/ са прехвърлени безвъзмездно в собственост на Б. обектите за социален туризъм съгласно приложение № 2, в което не фигурира процесната сграда.
За да потвърди първоинстанционното решение Софийският апелативен съд е изложил съображения, че не е доказано, че ищецът е придобил право на собственост, съответно, че държавата е изгубила правото си върху процесната сграда. Същата е била предоставена за ползване на ОС на Б., като няма данни то да е преминало към Стопанското предприятие. Окръжните съвети към Б. са закрити през 1987 г., а ищцовото дружество е регистрирано като юридическо лице на 02.09.1991 г. При прехвърляне на Стопанското предприятие към ТД „Веслец“ не е установено, че правото на стопанисване е притежавано от предприятието. Изложени са допълнителни съображения, че разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС не обективира законово придобивно основание на право на собственост. Същата решава конфликт на права между държавата и частноправни субекти, в интерес на последните, но само тогава когато държавното имущество е било прехвърлено на тези субекти. В случая такова прехвърляне /по установен в закона способ/ не е налице. Не се доказва и придобиването на процесния имот по давност, като по отношение на това придобивно основание е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В същите е прието, че първоначално, от предоставянето на сградата за ползване от ОС на Б. действие е имала разпоредбата на чл.86 ЗС, установяваща забрана за придобиване по давност, а след изменението й, считано от 01.06.1996 г. течението на давностния срок е спряно на основание параграф 1 ЗД ЗС.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, поставен в изложението, който е обуславящ изхода на делото, за да бъде извършена проверка на съответствието на направените изводи с установеното в съдебната практика по чл.290 ГПК, че по силата на чл.2, ал.4 ЗДС юридическите лица с нестопанска цел придобиват право на собственост върху предоставените им за стопанисване и управление държавни имоти.
Основание за допускане на касационно обжалване е налице и по втория процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с възприетото в тази практика, че въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд е обявил в доклада си за безспорен, без да уведоми страните, че този факт се включва в предмета на доказване.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите два въпроса в изложението.
Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 398,27 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188 от 22.01.2019 г. по гр. д. № 3019/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Туристическо дружество „Веслец“ -гр. Враца /в несъстоятелност/ в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 398,27 лв. /триста деветдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: