О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
гр. София, 04.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията ДОНКОВА ч. гр. д. № 1975/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 45833/04.04.2019 г. от И. Д. Ц.-К., чрез адв. В. П., срещу определение № 3146 от 07.02.2019 г. по в. гр. д. № 15785/2017 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по жалбата /ищци в производството/ – Р. М. М.-П. и П. И. П., изразяват становище за неоснователност на подадената частна жалба с искане атакуваното определение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивно решение № 6769/31.10.2018 г. по гр. д. № 15785/2017 г. на Софийски градски съд, е отменено изцяло решение № 197599 от 21.08.2017 г. по гр. д. № 49268/2015 г. на Софийски районен съд, като вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от Р. М. М.-П. и П. И. П. срещу И. Ц.-К. иск по чл. 54 ЗКИР, вр. с чл. 124 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на 1/4 ид. ч. от реална част от поземлен имот, разположена в защрихованата в оранжево част между точки 8,3,4,7 и 8 от скицата на стр.74 от въззивното дело, с площ от 22 кв. м., който имот, поради грешка в кадастралната карта, е неправилно заснет в границите на съседния имот – собственост на ответника, вместо в имота, собственост на ищците, като имотната граница е определена между т.7 и т.4 от скицата. В тежест на ответника са присъдени и сторените от ищците разноските в двете съдебни инстанции.
Ответницата по делото И. Д. Ц.-К. /жалбоподател в настоящото производство/ е подала молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с искане същите да бъдат възложени в тежест на ищците по делото на основание чл.78, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение, подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение като неоснователна. Съдът е взел предвид цялостното процесуално поведение на ответницата, както и постигнатия с решението правен резултат – отмяна по жалба на ищцовата страна на постановеното първоинстанционно решение, поради което е счел, че не са налице основания за изменение на постановеното съдебно решение чрез отмяна на възложените в тежест на ответницата разноски и присъждането на сторените пред СРС и СГС разноски в нейна полза.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II-ро г. о., намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Правото на разноски е имуществено право в полза на страната – ищец или ответник, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Законът държи сметка за процесуалното поведение на страните, като в чл.78, ал.2 ГПК предвижда, че в случай, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, същият не понася тежестта за разноски, въпреки положителния за ищеца резултат, а последните се възлагат на ищеца. Предвидените от закона предпоставки е необходимо да бъдат кумулативно налични, като отсъствието на която и да е от тях предполага неприложимост на нормата.
Видно от книжата по делото – отговор на исковата молба, въззивна жалба и писмени бележки от ответницата И. Ц.-К., както и от протоколите от проведените открити съдебни заседания, не са налице изискванията на чл.78, ал.2 ГПК. Макар и да признава определени фактически положения във връзка със спорното право, още в отговора на исковата молба ответницата изрично посочва, че я оспорва с искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. С приложените по делото писмени бележки и в отговора на въззивната жалба се поддържа същата правна позиция, поради което не може да се приеме, че е налице своевременно признаване на предявения иск. Не е налице и другата предвидена от закона предпоставка – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Видно от писмените изявления на самата ответница, формулирани в настоящата частна жалба, ищците са инициирали административна процедура за поправка на допуснатата грешка в кадастралния план, която поради обжалване от страна на ответницата, е приключила с решение на ВАС за отмяна на заповедта за изменение. Поради това, развилото се исково производство се явява единствената законова възможност за защита на правата на ищците.
С оглед на изложеното, както и поради обстоятелството, че с въззивното решение се уважава изцяло предявеният от ищците иск, като се отменя отхвърлителното първоинстанционно решение, постановеното определение по чл.248 ГПК се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на заявената претенция на частните жалбоподатели за присъждане на разноски в настоящото производство, трябва да се посочи следното: Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ІІ г. о. на ВКС; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., І г. о. на ВКС/. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /така определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС, постановено по чл.274, ал.2 ГПК/. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл.248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. /така и в определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г., III г. о./. Посочената практика на ВКС се споделя от настоящия съдебен състав, поради което в полза на ответниците по настоящата частна жалба не трябва да се присъждат разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на II-ро г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3146 от 07.02.2019 г. по в. гр. д. № 15785/2017 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което не е допуснато изменение на съдебно решение № 6769/31.10.2018 г. по в. гр. д. № 15785/2017 г. на Софийски градски съд в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: