О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№17
София, 13.01.2020 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2589 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Юлия Ангелова като пълномощник на М. М. К. и Б. М. К. срещу въззивно решение № 1573, постановено на 04.04.2019 г. по в. гр. д. № 79/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от М. М. К. /заместен в хода на процеса от касаторите/ искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на С. М. М., С. С. М. и Р. М. М. правото на собственост в полза на ищеца на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността, евентуално на основание придобивна давност, върху следния земеделски имот: нива в землището на [населено място], местността „Б.“, с площ * дка, имот № ** по картата на землището и осъждане на ответниците да му предадат владението върху описания имот.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: „допустимо ли е след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, без да са били събрани нови доказателства, да се стигне до различен за изхода на делото резултат, както и да не се съобразят дадените задължителни указания на ВКС относно произнасянето по въведеното евентуално придобивно основание“. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В исковата молба ищецът е въвел като придобивно основание наследствено правоприемство от М. М. К., починал през 1970 г. и възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция от 18.10.1995 г. Като евентуално придобивно основание е посочил придобивна давност чрез упражнявано владение в периода 21.11.1997 г. – месец април 2015 г. и е изложил твърдение, че крайният момент съвпада с отнемането на фактическата му власт върху имота. Между него и останалите наследници на общия наследодател е съществувала уговорка процесният имот да остане в негова собственост. Исковата молба е предявена на 11.02.2016 г.
Ответниците са направили възражение, че административната процедура по възстановяване на собствеността с цитираното по-горе решение не е приключила. Същевременно в тяхна полза като наследници на Ю. К. /брат на наследодателя на ищеца/ с влязло в сила на 03.03.1998 г. решение е възстановена собствеността върху процесния имот.
Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяната в производство по чл.290 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 652/2017 г. по описа на същия съд решение и връщане на делото за ново разглеждане /видно от приложеното гр. д. № 1007 от 2018 г. на ВКС, първо г. о./. В мотивите са дадени задължителни указания във връзка с действието на позитивното решение, с което се легитимира ищецът, като е прието, че с издаването му не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, тъй като същото не е придружено със скица. Касационното обжалване е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос „приключила ли е процедурата по възстановяване на собствеността с издаването на решение, постановено след влизането в сила на изменението на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г./ и на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.48 от 26.05.1995 г./, ако към решението не е издадена скица“. Делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по въведеното евентуално придобивно основание, като в тази връзка е посочено, че не тече придобивна давност за земеделска земя, за която тази процедура не е завършила, както и че е необходимо събирането на доказателства кога е възстановена собствеността в полза на наследодателя на ответниците.
По делото е установено, че с решение № 1034/18.10.1995 г. на ПК – Я. /същото не е придружено със скица/ в полза на наследниците на М. М. К. е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива от 0,800 дка, в землището на [населено място], местността Б.. С решение № 2099/03.02.1997 г., влязло в сила на 03.03.1998 г., в полза на наследниците на Ю. К. е възстановена собствеността върху нива от * дка, съставляваща имот № ** по картата на землището. С договор за доброволна делба от 06.06.2014 г., сключен между неговите наследници, имотът е поставен в дял на ответниците.
Въззивният съд е приел, че не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността в полза на ищеца. Разгледал е и евентуално въведеното придобивно основание, като е посочил, че процесният имот е обособен като годен обект на правото на собственост през 1998 г. В съответствие с указанията на касационната инстанция е изследвал дали от този момент до месец април 2015 г. ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесната нива. При преценка на гласните доказателства не е кредитирал показанията на част от свидетелите, като е изложил подробни съображения за това и е взел предвид направената очна ставка. Посочил е, че от тези доказателства не може да се направи заключение, че той е осъществявал явно, постоянно и необезпокоявано владение върху имота.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. Въззивният съд се е съобразил с дадените указания относно тълкуването и прилагането на закона, включително с изразеното в отменителното решение по чл.290 ГПК становище относно материалноправния въпрос, произнасянето по който е довело до допускане на касационното обжалване. Тези указания го задължават да приеме по този въпрос същото, което е приела касационната инстанция /освен при определени хипотези на оттегляне или отказ от някой от исковете, признание на иска или на отделни факти, събрани нови доказателства, каквито не са налице в настоящия случай/. В цитирания смисъл е решение № 217/03.07.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г. на ВКС, четвърто г. о. От друга страна, съдът е длъжен сам да прецени доказателствата и да направи собствени фактически и правни изводи. Съгласно установената практика /решение № 740 по гр. д. № 1935 от 2009 г. и решение № 195 от 04.07.2012 г. по гр. д. № 632 от 2011 г. на ВКС, І г. о./ при повторно разглеждане на делото от въззивния съд за него са задължителни указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, които в случая са спазени, а не относно преценката на доказателствата по делото. При новото му разглеждане могат да не бъдат събрани нови доказателства, както е в настоящата хипотеза /самите касатори не са поискали събирането на доказателства/. Оплакванията в касационната жалба всъщност са свързани с конкретната преценка на гласните доказателства. Не се разкрива противоречие с формираната съдебна практика /например решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 92 от 2012 г. на ВКС, второ г. о./, в която се приема, че при тяхната преценка съдът е длъжен да се аргументира защо не дава вяра на свидетелите, чиито показания приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да изложи съображения за обективността на техните показания. Такива са изложени в обжалваното въззивно решение.
Не следва да се допуска касационно обжалване и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос, предвид наличието на константна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, както и на основанието по чл.280, ал.2, изр. ГПК, тъй като не се установява очевидна неправилност на въззивното решение.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сума от 500 лв. общо за ответниците С. и С. М. и сума в същия размер за ответницата Молла /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1573, постановено на 04.04.2019 г. по в. гр. д. № 79/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда М. М. К. и Б. М. К., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 101, адв. Юлия Ангелова, да заплатят на С. М. М. и С. С. М. от [населено място], [улица], общо сумата 500 лв. и на Р. М. М. от [населено място], [улица], сумата 500 лв. – разноски.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: