О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№348
София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1221/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 403 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 442/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, е потвърдено решение № 277/05.04.2018 г. по гр. д. № 3794/2017 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата, че ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се извън регулационния план на [населено място], [община], а именно: незастроен имот с площ * кв. м., обозначен на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, представляващ част от дворище с пл. сн. № * по кадастралния план на населеното място, при описани граници, включен в имот № ** по картата на възстановената собственост, с площ от * дка.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от юрисконсулт Д. К. като процесуален представител на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК – недопустимост на обжалваното решение поради липса на пасивна процесуална легитимация на държавата като ответник.
Ответниците по касация са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от ищците срещу държавата положителни установителни искове за собственост върху процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Й. Д. Т. се легитимира като собственик на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № */* г., а ищците С. К. Т., Ю. Г. Л. и Н. Г. К. като наследници на Г. К. Т. /надарен с цитирания по-горе договор/. Същият представлява част от имот №** по картата на възстановената собственост, с площ от * дка, записан като имот от Държавен поземлен фонд, с начин на трайно ползване „друга производствена база“. Ответникът в процесуалната си защита е посочил, че искът е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитимация на държавата. Надлежен ответник по исковете е общината на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Процесният имот не съставлява и самостоятелен обект на право на собственост, поради което не може да бъде предмет на защита.
По делото е установено, че имотът, описан в нотариалния акт, съставляващ имот пл. сн. № * по действащия кадастрален план от * г., е извън строителните граници на населеното място и е незастроен, като процесната част с площ от * кв. м. е с материализирани на място граници. Имотът не е включван в ТКЗС. Същият представлява част от имот № ** по картата на възстановената собственост, с обща площ от * дка. В регистрите на КВС имотът е записан като част от Държавен поземлен фонд.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са уважени, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици по силата на договор за дарение и наследствено правоприемство. Изложил е съображения за съществуването на пасивна процесуална легитимация на ответника и наличието на годен обект на защита на правото на собственост. По отношение на легитимацията е обосновал извод за наличието на правен интерес за установяване на правото по отношение на държавата, тъй като имотът е записан като имот от Държавен поземлен фонд. Съществуването на годен обект на защита е обосновал с разрешението, дадено в тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. На основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд относно осъществяването на придобивното основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторът е поставил следните процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. надлежен ответник ли е държавата по предявен срещу нея иск за собственост, когато не претендира да притежава право на собственост върху процесния имот и не отрича правото на ищците; 2. налице ли е интерес за ищците от защита по исков ред, когато същата може да се осъществи по административен ред; 3. длъжен ли е съдът да следи служебно за надлежната легитимация на страните. Поддържа се противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГК. По изложените от касатора оплаквания за недопустимост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Според настоящия съдебен състав не се разкрива вероятност въззивното решение да е недопустимо. По отношение недопустимостта на обжалвания съдебен акт в жалбата се твърди, че тя произтича от произнасяне срещу ненадлежен ответник. Не е налице твърдяната недопустимост, тъй като при посочване на обстоятелствата, на които се основава искът, са изложени факти обуславящи правен интерес от установяване правото на собственост на ищците именно по отношение на държавата /имотът представлява част от Държавен поземлен фонд, а не е земя по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС са разрешени въпроси, свързани с наличието на правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, какъвто не е предявен в настоящата хипотеза.
В обобщение, не се констатират предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответниците по жалба направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 550 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 403 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д. № 442/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Осъжда държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, да заплати на Й. Д. Т., С. К. Т., Ю. Г. Л. и Н. Г. К., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв. Г. Н., сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: