О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№578
София, 27.11.2018 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3070 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. С. П. като пълномощник на П. М. К. и М. С. К. срещу въззивно решение № 101, постановено на 22.03.2018 г. по в. гр. д. № 1027/2018 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявените от Р. С. К. срещу касаторите искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищцата на основание наследствено правоприемство върху 3/32 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68850.503.231 по кадастралната карта на [населено място], съставляващ УПИ III-3231 в кв.6601 по плана на населеното място и върху 1/4 ид. ч. от построения в него самостоятелен обект – жилище в сграда с идентификатор 68850.503.231.1.1, разположен на първия етаж, заедно с прилежащото южно избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и за предаване на владението върху описаните идеални части от имотите, както и искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 192/04.03.2014 г., в частта, с която са удостоверени правата на ответницата П. К. за притежаваните от ищцата идеални части.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. не показва ли намерение за своене постоянното обитаване на имота, подобряването му, липсата на противопоставяне от страна на останалите сънаследници, като се поддържа противоречие с решение № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, първо г. о.;
2. следва ли да се демонстрира промяна в намерението, когато между сънаследниците съществуват добри взаимоотношения;
3. длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, разкриващи обсъждане на направените доводи в жалбата;
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Р. С. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявените пред районния съд искове с правно основание чл.108 ЗС са за предаване на владението в полза на ищцата върху 3/32 ид. ч. от дворното място и върху 1/4 ид.ч. от процесната сграда, като на собственик на основание наследствено правоприемство от С. С. К., починал през 2009 г. Правото на собственост в полза на общия наследодател /възходящ на ищцата и на ответника М. К./ е възникнало по силата на съдебна спогодба за делба, постигната по гр. д. № 757/1989 г. на Старозагорския районен съд, с която в негов дял са поставени 3/8 ид. ч. от процесното дворно място, заедно със „западните стаи и кухня от масивната жилищна сграда“, „килер, отстоящ на север от салона“ и 1/2 ид. ч. от „салона, който ще се използва за вход“, представляващи понастоящем самостоятелен обект в жилищната сграда, като съделителят е осъден да заплати парично уравнение на останалите съделители. Към момента на постигане на спогодбата съделителят е бил в брак с ответницата П. К., като бракът им е прекратен с развод на 30.06.1992 г. Същата се е снабдила с констативен нотариален акт № 192/04.03.2014 г., с който правото й на собственост е било признато в обема на правата, притежавани от общия наследодател и го прехвърлила с договор за дарение в полза на ответника М. К., като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост в полза на ответницата П. К., в частта за притежаваните от ищцата идеални части.
Във въззивното решение е прието, че ищцата не е изгубила правото си на собственост върху притежаваните на основание наследяване идеални части от процесния имот, като е провела успешно опровергаване на посоченото в констативния нотариален акт придобивно основание. Изложени са съображения, че действията, изразяващи се в заплащане на данъци за целия имот, декларирането му, заплащането на всички разходи за обслужването му, извършването на подобрения, както и снабдяването с констативен нотариален акт не могат сами по себе си да обосноват извод за отблъсване на владението на ищцата, тъй като са налице и други доказателства за упражняване от нея на правата й в имота.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси за демонстриране на владението за своене от сънаследник. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда или с обсъждането на събраните по делото доказателства, а поставеният въпрос е именно такъв. Кога е налице манифестирано поведение на владелец е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай, на който не може да бъде даден еднозначен отговор, защото той се разрешава с оглед на конкретните факти по делото и взаимоотношенията между сънаследниците. Съдебната практика, която е съобразена от въззивния съд, приема, че манифестирането на претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат правото на другия наследник. Не се установява ответницата – касатор, като един от съсобствениците, да е започнала да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което да изключва владението на ищцата, и затова намерението й за своене не се предполага. Възприетото разрешение в обжалваното решение изцяло съответства на ТР № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, с оглед на което по поставения първи правен въпрос не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Действително, декларирането на имота и заплащането на данъците за целия имот съставлява също обективиране на намерението да се свои имотът. С други думи, това е едно от проявленията на субективния елемент на владението, но не е единствено и решаващо при преценката за приложението на чл.79 ЗС, която, както се посочи, е в зависимост от конкретните данни по делото.
Не се установява противоречие с възприетото в цитираните решения № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. и № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, първо г. о., в които именно съобразно конкретните данни по делото е прието, че е налице такова намерение.
Не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, тъй като поставеният въпрос не е обуславящ за решаването на конкретния спор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по формулирания процесуално правен въпрос, тъй като обжалваното решение съдържа мотиви, отразяващи обсъждане на въведените във въззивната жалба доводи.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не съществува нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле – неясна или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответницата по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 101, постановено на 22.03.2018 г. по в. гр. д. № 1027/2018 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Осъжда П. М. К. и М. С. К. от [населено място], [улица], да заплатят на Р. С. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. Т. К., сумата 800 лв., представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: