О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213
София, 02.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4549/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. М., като пълномощник на К.-В. И. Т. и И. И. Т., срещу въззивно решение № 880 от 22.06.2018 г. по в. гр. д. № 2092/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, поради което е допустима.
Ответниците по касация В. П. Д., Н. Л. Т. и В. М. В. са подали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване. Останалите ответници по жалба не вземат становище.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените от К.-В. И. Т. и И. И. Т. срещу ответниците искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е установяване правото на собственост върху 3/10 ид. ч. за всеки от тях върху дворно място, представляващо имот пл. сн. № * по регулационния план на [населено място], Ц. градска част, включен в УПИ *.
Ищците са изложили твърдения, че със сила на пресъдено нещо е установена принадлежността на правото им на собственост върху 3/10 ид. ч. за всеки от тях от втория жилищен етаж от построената в имота сграда. Посочили са, че се легитимират като собственици в същия обем и на процесното дворно място на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение от 1976 г. /от момента на извършване на съдебна делба, прогласена за нищожна, с която в дял на ищцата К. Т. и на Н. Т. – наследодател на ищеца И. Т., са били възложени обекти от втория жилищен етаж на сградата и по 1/4 ид. ч. от дворното място/ до 1992 г. Сочи се и наследствено правоприемство от И. Т. /баща на К. и Н. Т./. Дворното място е съсобствено между ищците и ответниците В. В., С. З., Б. З. и Ж. З.. Първите двама ответници са съсобственици на първия етаж от сградата /с магазини/.
Със сила на пресъдено нещо, формирана по гр. д. № 6853/1992 г. на Пловдивския районен съд е прогласена нищожността на съдебната делба, извършена по гр. д. № 5363/1975 г. между К. И. Т., Н. И. Т., Р. Н. М., П. И. Т. и Г. – [населено място] на дворното място, заедно с построената в него жилищна сграда, като е допуснато извършването на делба между В. М. В., И. М. В. /ответниците С., Б. и Ж. З. са нейни наследници по закон/, К. Т. и И. Т. на сградата /без магазините на партерния етаж/, при квоти: по 2/10 ид. ч. за първите двама съделители и по 3/10 ид. ч. за ищците в настоящото производство. Исковете за делба на дворното място са отхвърлени с влязло в сила решение /видно от приложеното решение по гр. д. № 770 от 2010 г. на ВКС, първо г. о., с което в тази част спорът е пререшен/. Прието е, че същата е недопустима, тъй като процесната сграда се състои от два етажа /първи етаж с магазини, който не е предмет на делбата/ и втори жилищен етаж, които принадлежат на различни собственици, с оглед на което е налице етажна собственост. Дворното място съставлява обща част и делбата му е недопустима съгласно чл.38, ал.3 ЗС. Делбата на втория жилищен етаж от сградата е извършена с изнасянето му на публична продан с влязло в сила на 04.03.2009 г. решение по цитираното по-горе дело.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 06.08.2015 г., постановено по гр. д. № 14192/2013 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която предявените от касаторите искове за установяване на правото им на собственост на основание придобивна давност са уважени до размер на 5/10 ид. ч., като вместо него е постановено ново по същество, с което същите са отхвърлени и за описаните по-горе идеални части. Прието е, че процесното дворно място съставлява обща част, обслужваща построената в него сграда /в режим на етажна собственост/. Посочено е, че всички съсобственици на терена са и етажни собственици и няма лице, притежаващо идеална част от дворното място, което да не притежава права върху обект от етажната собственост. Дворното място е изгубило самостоятелното си предназначение /има обслужващо предназначение/ и не е могло да бъде обект на придобивна давност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК очевидната неправилност е обоснована с несъответствие между изводите на съда, че ищците се легитимират като собственици общо на 6/10 ид. ч. от втория жилищен етаж на построената в дворното място сграда и направеното заключение, че исковете за установяване на правата им в същия обем върху дворното място са неоснователни. За допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на чл.280, ал.2, изр.3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Въззивното решение не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК съобразно с техния точен смисъл. Направените изводи не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. В настоящата хипотеза решаващите изводи на съда са обусловени от направеното заключение, че процесното дворно място е обща част, както и че предмет на исковете не е установяване правото на собственост върху идеални части от него като обща част на сградата, в която притежават самостоятелни обекти на втория жилищен етаж.
В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по касация Д. и Т. разноски /за адвокатско възнаграждение/ в размер общо на сумата 600 лв. и на ответника В. – разноски в размер на 400 лв. за производството пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 880 от 22.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2092/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда К.-В. И. Т. и И. И. Т. от [населено място], [улица], да заплатят на В. П. Д. и Н. Л. Т. със съдебен адрес: [населено място], ул. „4-ти януари“ № 36, ет.4, ап.6, адв. Р. П., общо сумата 600 лв. /шестотин лева/– разноски и на В. М. В. от [населено място], [улица], разноски в размер на сумата 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: