О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№183
Гр. София, 24.04.2020 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 4406 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. В. В. като пълномощник на С. Ц. С. срещу въззивно решение № 337, постановено на 25.07.2019 г. по в. гр. д. № 294/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решението на Плевенския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което на основание чл.349, ал.1 ГПК в дял на И. И. С. е поставен следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ****, представляващ жилище, апартамент с площ 93,88 кв. м., ведно с мазе № 9, таван № 2 и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В дял на С. Ц. С. е поставен УПИ *-* в кв.79 по плана на [населено място], с площ от 1370 кв. м., заедно с построеното в него жилище с площ 92 кв. м., навес с оградни стени с площ 114 кв. м. и второстепенна постройка с площ 41 кв. м. В дял на Н. Ц. Б. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор ****, представляващ гараж с площ 21,35 кв. м. и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Съделителката И. И. С. е осъдена да заплати на всеки от съделителите С. Ц. С. и Н. Ц. Б., за уравнение на дяловете им, съответно сумите 5 620 лв. и 6 660 лв., заедно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до заплащането й, в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
В изложението към подадената касационна жалба на първо място се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение. Поддържа се основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния първи въпрос, който изведен от доводите в жалбата може да се обобщи по следния начин: при първоначално заявено искане за възлагане на основание чл.349, ал.2 ГПК, може ли въззивният съд да го квалифицира по ал.1 на същата разпоредба, в случай че възлагателната претенция е била заявена на това основание едва във въззивната жалба. С този въпрос са обосновани и доводите за недопустимост, както и се твърди, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Като втори въпрос е поставен този за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Сочи се противоречие с решение № 155/17.12.2017 г. по т. д. № 2382/2016 г. на ВКС, второ т. о.
Ответниците по касационна жалба И. И. С. и Н. Ц. Б. не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите И. И. С., С. Ц. С. и Н. Ц. Б. на процесните недвижими имоти, при следните квоти: по отношение на апартамента и гаража – за съделителката И. И. С. – 4/6 ид. ч. и за всеки от съделителите С. Ц. С. и Н. Ц. Б. – по 1/6 ид. ч., а по отношение на УПИ *-* и построените в него сгради – по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите. Съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство от Ц. Н. С., починал през 2013 г., като съделителката И. С. е негова преживяла съпруга, а съделителите С. Ц. С. и Н. Ц. Б. – низходящи. Процесните апартамент и гараж са били съпружеска имуществена общност на общия наследодател и съделителката И. С., а урегулирания поземлен имот – негова индивидуална собственост.
В исковата молба съделителката И. С. е заявила претенция за възлагане на делбения апартамент, като е посочила, че същият е представлявал съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга, живяла е в него към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата претенция за възлагане на имота е заявена и от съделителя С. с изложени твърдения, че към момента на смъртта на наследодателя е живял в имота, както и че не притежава собствено жилище. Претенциите за възлагане не са приети за разглеждане с изрично определение и не им е дадена правна квалификация. Въззивният съд е приел, че и двете претенции са били разгледани по чл.349, ал.2 ГПК /била е уважена възлагателната претенция на съделителя С. С./, като е квалифицирал претенцията на съделителката И. С. по чл.349, ал.1 ГПК.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбените имоти са неподеляеми.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията на съделителката С. за възлагане на делбения имот: същият е неподеляем; съсобствеността е възникнала при условията на СИО и е прекратена със смъртта на единия съпруг; съделителката не притежава друг жилищен имот /последното обстоятелство не е спорно/. При възникналата конкуренция на възлагателни претенции, наличието на предпоставките по чл.349, ал.1 ГПК по отношение на съделителката С., изключва уважаването на претенцията на съделителя С.. При обосноваване на този извод се е позовал на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Обжалваното въззивно решение не е недопустимо. Доводите за неговата недопустимост са обосновани с разглеждането на възлагателната претенция на съделителката С. на основание чл.349, ал.1 ГПК. Тази претенция е заявена в самата исковата молба, като са изложени обстоятелствата, на които същата се основава и които обуславят правната й квалификация именно на горното основание. Определянето й е задължение на съда, който съобразява изложените обстоятелства във връзка с тази претенция, а не на страната.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Целта на делбата е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти, когато това е възможно. С оглед на това законът предвижда различни основания, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да може да се възложи в дял на един от наследниците, като специално са защитени правата на някои от тях- например наследници, които са живели с наследодателя при откриване на наследството, преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище. Съгласно ТР № 1/2004 г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.288, ал.2 ГПК /отм./, аналогичен с чл.349, ал.1 от действащия ГПК/ изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК. Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК /респ. чл.349, ал.2 ГПК/ ще намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл.288, ал.2 ГПК /респ. чл.349, ал.1 ГПК/. В цитирания смисъл е и решение № 72/08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. на ВКС, първо г. о. Неоснователно е възражението на касатора във връзка със заявяването в срок на претенцията за възлагане, тъй като правната квалификация, дадена от страната, не обвързва съдът. При направено искане съдът преценява всички факти и обстоятелства и квалифицира претенцията според основанието за възлагане, на което тя отговаря – в случая по чл.349, ал.1 ГПК, тъй като се касае за преживял съпруг и предмет на делба е жилище, което е било съпружеска имуществена общност.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по втория процесуалноправен въпрос. Във въззивното решение се съдържа както анализ на доказателствата, така и обсъждане на доводите на страните във въззивното производство, образувано по жалби и на тримата съделители. В цитираното решение № 155/17.12.2017 г. по т. д. № 2382/2016 г. на ВКС, второ т. о., е прието, че мотивите на решението не следва да се изчерпват единствено с констатации относно правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, а трябва да съдържат изложение относно приетата за установена от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото и изградените въз основа на преценка на ангажираните доказателства, доводите и възраженията на страните, правни изводи. Обжалваното въззивно решение отговаря на горните изисквания.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 337, постановено на 25.07.2019 г. по в. гр. д. № 294/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: