О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
Гр. София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1178/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. И., чрез адв. Ж. Д. Д., срещу определение № 437 от 22.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 533/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1169 от 01.11.2018 г. по в. гр. д. № 519/2018 г. на Плевенски окръжен съд. С това определение окръжният съд е допълнил на основание чл.248 ГПК постановеното по същото дело определение № 1010 от 25.09.2018 г. в частта за разноските.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в пълния претендиран размер, доколкото заплатеното възнаграждение е било за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба и за процесуално представителство пред въззивната инстанция, което представителство в случая не е било осъществено, предвид прекратяването на производството поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса във връзка с администрирането на депозираната от ищцата въззивна жалба. Сочи, че не са налице доказателства за действителното извършване на разноските. Оспорва извода на апелативния съд, че производството е било прекратено по вина на ищцата, тъй като с ответника били постигнали извънсъдебна спогодба, поради което тя не е внесла държавна такса по подадената въззивна жалба. Поддържа, че са налице на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали при преценката за основателност на възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да се съобрази обемът на осъщественото процесуално представителство.
Преди да се произнесе по частната жалба, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховният касационен съд съобрази следното:
С определение № 1010 от 25.09.2018 г., постановено по в. гр. д. № 519/2018 г., Плевенски окръжен съд е върнал на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от ищцата М. И. въззивна жалба вх. № 2826/18.06.2018 г. срещу решение № 103 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 63/2017 г. на Ловешки районен съд, постановено в първа фаза на производството по съдебна делба. С определение № 1169 от 01.11.2018 г., постановено по същото дело, окръжният съд е допълнил определението си от 25.09.2018 г. в частта за разноските, като е осъдил ищцата М. Б. И. да заплати на ответника П. П. М. сумата от 1500 лева – разноски за производството пред въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на Плевенски окръжен съд е било потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение № 437 от 22.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 533/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определенията, с които съдът се произнася по същество по искания за допълване или изменение в частта за разноските на акт, с който приключва производството пред съответната инстанция, подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване актът, чието изменение или допълване е поискано.
Настоящият съдебен състав намира, че производството следва да бъде спряно по аргумент от чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 07.02.2018 г. на председателя на ВКС по въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?”. Този въпрос е обуславящ за изхода на настоящото производство с оглед отговора на въпроса дали подлежи на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, предмет на което е определение по чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на преграждащо развитието на производството определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 1178/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: