О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№581
Гр. София, 27.11.2018 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2671 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. А. Д. като пълномощник на П. И. Г., Н. Х. К.-Г. и И. П. Г. срещу въззивно решение № 414, постановено на 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 1261/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, допълнено с решение от 29.03.2018 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на съделителя В. Х. К. срещу касаторите за заплащане на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС на обезщетение за лишаването от ползване в размер на 100 лв. месечно, платими по равно от всеки от тях, за периода 15.11.2012 г. – 14.04.2016 г., в размер на сумата 1 624,50 лв., представляваща част от общо заявената претенция от 4 100 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което претенцията срещу касаторите е уважена в посочения размер, както и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по претенцията по сметки на касаторите по чл.346 ГПК срещу съделителя В. Х. К. за заплащане на стойността на извършени необходими и полезни разноски, като вместо него е постановено ново по същество, с което тази претенция е отхвърлена за сумата от 676,37 лв., представляваща разликата над сумата от 2 248,13 лв. до присъдения размер от 2 924,50 лв.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС: допустимо ли е въззивният съд служебно да допусне изслушването на експертиза, когато в първоинстанционното производство страните не са оспорили заключението на приета експертиза с поставени идентични задачи. Сочи се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 от същото, както и с решение № 87/15.07.2016 г. по гр. д. № 4451/2015 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 466/27.05.2010 г. по гр. д. № 1297/2009 г. на ВКС, първо г. о. Останалите формулирани въпроси касаят частта от въззивното решение, която не подлежи на обжалване. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Х. К. изразява становище, че същата е недопустима, евентуално, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по претенцията по сметки на касаторите по чл.346 ГПК срещу съделителя В. Х. К. за заплащане на стойността на извършени необходими и полезни разноски, като вместо него е постановено ново по същество, с което тази претенция е отхвърлена за сумата от 676,37 лв., представляваща разликата над сумата от 2 248,13 лв. до присъдения размер от 2 924,50 лв.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбения имот /апартамент в сграда с идентификатор 68850.514.327.1.12 по кадастралната карта на [населено място]/ на публична продан. Делбата е била допусната между съделителите при следните квоти: за съделителите Н. Х. К. и П. И. Г. – общо 4/6 ид. ч. /от които 3/6 ид. ч. при условията на СИО и 1/6 ид. ч. лично за Н. К./ и за всеки от съделителите И. П. Г. и В. Х. К. – по 1/6 ид. ч. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят В. Х. К. е предявил по реда на чл.346 ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС претенция по сметки срещу съделителите – касатори за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му 1/6 ид. ч., в размер на 100 лв. месечно, платими по равно от всеки от ответниците, за периода 15.11.2012 г. – 14.04.2016 г., възлизащи на сума в общ размер от 4 100 лв. Претенция по сметки е заявена и от съделителите – касатори срещу съделителя В. Х. К. за заплащане на сума в общ размер от 18 000 лв., представляваща стойността на необходими и полезни разноски: за подмяна на подова настилка; дограма; вградено кухненско оборудване; шпакловка; мазилка; поставяне на фаянс и теракота в тоалетна, баня и мокро помещение; подмяна на санитарни уреди. Първоинстанционният съд е уважил същата в размер на 2 924,50 лв. и я е отхвърлил до пълния предявен размер. Съделителите не са обжалвали решението в частта, с която е била отхвърлена претенцията им по сметки. Въззивното производство е било образувано по жалба на В. Х. К. срещу решението в осъдителната му част. Във връзка със съдържащото се в жалбата оплакване, че не е изяснено кои разноски са необходими и кои полезни, въззивният съд е допуснал изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза за увеличената стойност на имота в резултат на извършените строително-монтажни работи. В първоинстанционното производство са били събрани основна и допълнителна експертиза с поставени задачи за стойността на направените разходи /вложени средства и труд/ за извършването на ремонтните работи. Същият е квалифицирал разноските като полезни /обективно са повишили полезността на жилището и неговата стойност/ и извършени при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, приложени са правилата за водене на чужда работа без пълномощие и е отчетено, че работата е предприета и в собствен интерес, като е прието, че сумата, с която се е обогатил съсобственикът, е в размер на 2 248,13 лв. Направен е извод, че строително-монтажните работи са извършени без съгласието на ответника, поради което взаимоотношенията между страните следва да се уредят съобразно горните правила, като касаторите отговарят до размера на обогатяването им – т. е. дължат по-малката сума между направените разходи и обогатяването, като под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. Направените разходи за описаните строително-монтажни и ремонтни работи възлизат общо на 17 547 лв. Същите надвишават сумата, с която се е увеличила стойността на имота – 13 488,75 лв., поради което претенцията за подобрения на съделителите е уважена съобразно приетата за установена с допълнителната експертиза увеличена стойност на имота и квотата на съделителя – ответник в съсобствеността /1/6 ид. ч./.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. В съответствие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е допуснал изслушването на допълнителна съдебно-техническа експертиза, като е приел, че жалбата съдържа оплакване за погрешно установяване на размера на претендираните като извършени строително-монтажни работи. В представеното решение № 87/15.07.2016 г. по гр. д. № 4451/2015 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че въззивният съд следва да мотивира определението си, с което допуска повторната експертиза, когато становищата на страните за нейното изслушване са били противоречиви. Във второто цитирано решение № 466/27.05.2010 г. по гр. д. № 1297/2009 г. на ВКС, първо г. о., са изложени съображения, свързани със забраната на чл.266, ал.1 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство, която в настоящата хипотеза не може да намери приложение. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е назначил допълнителна експертиза за увеличената стойност на имота. Допускането на тази експертиза е обосновано със съображения, че този въпрос е правен, от значение е за определяне размера на дължимите разноски и е от негова компетентност, което напълно съответства на установената константна съдебна практика.
Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – не е налице порок на обжалваното решение, който може да бъде изведен пряко и единствено от неговото съдържание, както и такова съществено процесуално нарушение, което да е довело до формиране на решаващ за изхода на делото резултат.
Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която неин предмет е въззивното решение за отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на съделителя В. Х. К. за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване и вместо него е постановено ново по същество, тъй като в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване /по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК – цената на този самостоятелен иск е под 5 000 лв./. В описаната част жалбата е процесуално недопустима. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за цената на иска е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове. В случая цената на този иск е в размер на 4 100 лв., поради което касационната жалба в тази й част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъда оставена без разглеждане.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответника по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 900 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 414, постановено на 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 1261/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, допълнено с решение от 29.03.2018 г., в ЧАСТТА, с която първоинстанционното решение е отменено по претенцията по сметки на П. И. Г., Н. Х. К.-Г. и И. П. Г. по чл.346 ГПК срещу съделителя В. Х. К. за заплащане на стойността на извършени необходими и полезни разноски, като вместо него е постановено ново по същество, с което тази претенция е отхвърлена за сумата от 676,37 лв., представляваща разликата над сумата от 2 248,13 лв. до присъдения размер от 2 924,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. И. Г., Н. Х. К.-Г. и И. П. Г., срещу въззивното решение, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на съделителя В. Х. К. за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване и вместо него е постановено ново по същество, с което е присъдена сумата 1 624,50 лв.
Осъжда П. И. Г., Н. Х. К.-Г. и И. П. Г. да заплатят на В. Х. К. сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, а в останалата си част е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.