О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№485
София, 26.11.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2309 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Димитров като пълномощник на М. П. П. срещу въззивно решение № 19, постановено на 17.01.2019 г. по в. гр. д. № 765/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане извършването на съдебна делба между Н. С. Т. и М. П. П. при равни квоти на следните недвижими имоти: апартамент № *, на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], *-* в кв.45, м. „М. ливади-запад“, със застроена площ 71,40 кв. м., заедно с мазе № 13 и 6,50 % ид. ч. от общите части на сградата и 5,56 % ид. ч. от правото на строеж върху имота; гараж № *, изграден в сутерена на сградата, със застроена площ 19,20 кв. м. и припадащите се 1,29 % ид. ч. от общите части на сградата и 1,44 % ид. ч. от правото на строеж, както и за отхвърляне на иска за делба на апартамент, с площ 85 кв. м., в сграда с идентификатор № ***** по кадастралната карта на [населено място], ведно с прилежащо складово помещение № * и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота и от общите части на сградата, гараж с площ 19,56 кв. м., в сграда с идентификатор № ***** по кадастралната карта на [населено място]. Решението е влязло в сила като необжалвано в частите, с които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите при равни квоти на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 1 673 кв. м. и е отхвърлен иска за делба на два броя МПС – мотори марка „Я.“. С влязло в сила разпореждане е върната касационната жалба на съделителката Т. срещу въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на недвижимите имоти, находящи се в [населено място].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. „не е ли лично имуществото, закупено със средства, получени при скрито разпределение на печалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност от съпруга – едноличен собственик на капитала“; 2. „не следва ли правна квалификация на спорното право да бъде дадена от съда, а не да се възприема посочената от страната“. По втория въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС: решение № 45 по т. д. № 516/2009 г., второ т. о.; решение № 65/27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. на трето г. о.; решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на трето г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Н. С. Т. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предмет на жалбата е решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на делба между страните при равни квоти на описаните по-горе недвижими имоти: апартамент и гараж, находящи се в [населено място].
Предпоставки за допускане на касационно обжалване в тази част не са налице, като съображенията за това са следните:
Ищцата е предявила срещу ответника иск за делба на придобитите по време на брака на страните недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност. Посочила е, че са закупени с договор от 29.05.2009 г., сключен с нотариален акт № *. Бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие на 16.06.2016 г.
Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че делбените имоти са закупени изцяло с негови лични средства. Изложил е твърдения, че в периода месец май – месец септември 2009 е изтеглил от сметката на „Волво смарт транс“ ЕООД – гр. Хасково, на което е едноличен собственик на капитала и управител, общо сумата от 54 000 лв., с която е заплатил продажната цена.
По делото е установено, че с влязло в сила на 16.06.2016 г. решение по гр. д. № 914/2015 г. на Харманлийския районен съд, е прекратен сключения на 05.06.1999 г. брак между страните, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК. В същото липсва уговорка относно имуществените последици от развода по отношение на недвижимите имоти.
Видно от нотариален акт № *, н. д. № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен със съпруга М. П. П. като купувач, същият е придобил правото на собственост върху процесните имоти.
От писмените доказателства /ревизионен доклад, извлечение от разплащателна сметка и дневник за сметка 500 – Каса в левове за периода 01.01.2009 г.-31.12.2009 г./ се установява, че действително от банковата сметка на дружеството е изтеглена сумата от 54 000 лв., както и че на продавача по сделката са били изплатени 49 000 лв. /внесени с приходни касови ордери/.
Според обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 ГПК, горната сума е била налична в касата на дружеството, като същата не представлява дивидент от неговата печалба, както и не му е предоставена в заем или безвъзмездно за ползване.
С обжалваното въззивно решение е прието, че ответникът не е доказал възражението си за липса на съвместен принос в придобиването на делбените имоти. Изтеглените от касата на дружеството парични средства не представляват негови лични такива. Налице е препращане към мотивите на районния съд в частта им, в която са изложени съображения, че изтеглената от сметката на търговското дружество сума не представлява лично имущество на ответника. Юридическото лице не може да се идентифицира със собственика на капитала му, като неговото имущество е различно от това на физическото лице. Липсва правно основание за държането на паричните средства. Дори да се приеме, че са вложени средства на дружеството, единствената последица ще бъде възникването на облигационни отношения между него и лицето, изпълнило свое задължение. Допълнително е посочено, че не е доказано и влагането именно на тази сума при покупката на имотите. Твърдението за скрито разпределение на печалбата /съставляващо ново основание за личния произход на средствата/ е въведено от касатора в жалбата и не може да бъде разгледано за първи път от въззивната инстанция.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания.
Първият материалноправен въпрос е обоснован с твърдението, че липсващата касова наличност може да се разглежда като скрито разпределение на печалбата на дружеството и съставлява вземане за дивидент по смисъла на параграф 1, т.5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ. Този въпрос не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за липса на трансформация на лични средства в придобиването, доколкото това основание не е било разгледано от него. Действително, вземането за дивидент е изключено от обхвата на съпружеската имуществена общност, но неговото възникване е обусловено от наличието на взето решение за разпределение на печалбата, което в настоящата хипотеза липсва. Напротив, както от изложените твърдения в отговора на исковата молба и съдържащото се в обясненията на ответника – касатор признание на неизгодни факти, се установява, че не се касае за дивидент, а за изтеглена без основание сума от касата на дружеството.
Вторият въпрос за правната квалификация на спорното право е поставен във връзка с материалноправния въпрос за „скритото разпределение на печалбата“ на дружеството като източник на средства. Не е налице противоречие с представената съдебна практика, в която се приема, че съдът квалифицира спорното право въз основа на твърденията на страните. Въведеното от ответника възражение за пълна трансформация на лични средства в придобиването на процесното имущество е правилно квалифицирано от първоинстанционния и възззивния съд.
Горното обосновава отказ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – решението не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
Не са представени доказателства за направени разноски в настоящото производство от ответницата по жалба, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 19, постановено на 17.01.2019 г. по в. гр. д. № 765/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане извършването на съдебна делба между Н. С. Т. и М. П. П. при равни квоти на следните недвижими имоти: апартамент № *, на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], УПИ * в кв.*, м. „М. ливади-запад“, със застроена площ 71,40 кв. м., заедно с мазе № 13 и 6,50 % ид. ч. от общите части на сградата и 5,56 % ид. ч. от правото на строеж върху имота; гараж № 8, изграден в сутерена на сградата, със застроена площ 19,20 кв. м. и припадащите се 1,29 % ид. ч. от общите части на сградата и 1,44 % ид. ч. от правото на строеж.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: