О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№33
София, 07.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. д. № 4536/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12934/11.07.2018 г. на М. А. Г. и А. А. Г. срещу определение № 1875 от 14.06.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 2912/2018 г., с което е потвърдено определение № 3012 от 05.02.2018 г. по гр. д. № 27/2012 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение искането на жалбоподателите да се допусне главното им встъпване в производството по делото.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение и се претендира отмяната му. Поддържа се, че в случая не е налице обективен и субективен идентитет на гр. д. № 27/2012 г. на Софийски градски съд, по което са поискали да бъде допуснато главното им встъпване, с по-рано заведеното от тях дело. Не е формулиран конкретен правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд. Жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Гражданско дело № 27/2012 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба, с която „Палено” ЕООД – гр. София, като правоприемник на ЗАД „ДЗИ“ АД, е предявило субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС срещу Столична община, Н. Н. К. и С. Д. Ц.. Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на Столична община, че е собственик на следните обекти: сутерен с мазета, два жилищни етажа и таван от триетажна масивна постройка, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 191.60 кв. м. и на 75/100 ид. части от прилежащото дворно място, в което е построена сградата, с площ 271,63 кв. м., съставляващо УПИ *–*, кв.*, м. „Ц.” по ПУП на [населено място], както и да бъде установено по отношение на Н. Н. К. и С. Д. Ц., че е собственик на 11/100 ид. части от прилежащия УПИ, в който е построена сградата. Претендира се и предаване на владението върху посочените имоти.
На 25.02.2015 г. е постъпила молба от М. А. Г. и А. А. Г. за главно встъпване, с която са предявили искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу „Палено“ ЕООД – гр. София за установяване принадлежността на правото на собственост на основание наследствено правоприемство и реституция по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ върху сутерен с мазета, два жилищни етажа и таван от сградата и върху 75/100 ид. ч. от описания по-горе имот, искове с правно основание чл.108 ЗС срещу Столична община по отношение на гореописаните недвижими имоти, както и искове със същото правно основание срещу Н. Н. К. и С. Д. Ц. /съпруг на ответницата К./ за установяване принадлежността на правото на собственост и за предаване владението върху 11/100 ид. ч. от дворното място. Тази молба е оставена без уважение с определение № 3012 от 05.02.2018 г., тъй като при служебна проверка е установено, че е налице висящ процес по гр. д. № 13862/2006 г. по описа на Софийски районен съд, чийто предмет и страни са идентични с тези по по-късно образуваното гр. д. № 27/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
За да потвърди преграждащото първоинстанционно определение, Софийски апелативен съд е установил, че гр. д. № 13862/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в, е образувано по следните предявени от касаторите искове: положителен установителен иск за собственост срещу ЗАД „ДЗИ“ АД, гр. София /праводател на „Палено” ЕООД, като правоприемството е настъпило в хода на висящия процес/ за установяване принадлежността на правото на собственост на същото придобивно основание върху триетажна масивна постройка, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 191,60 кв. м., състояща се от сутерен с мазета, партерен етаж с два броя магазини № * и № *, два жилищни етажа и таван, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в която тя е построена, съставляващо УПИ *-*, кв.*, м. „Ц.” по плана на населеното място; иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Столична община за установяване принадлежността на правото на собственост на същото придобивно основание и за предаване на владението върху двата жилищни етажа и таван от описаната сграда; иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. „С.“ – [населено място] за установяване принадлежността на правото на собственост и предаване на владението върху двата магазина; иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Н. Н. К. за установяване принадлежността на правото на собственост и предаване на владението върху магазин № *, находящ се на първи надпартерен етаж в горепосочената триетажна масивна постройка, заедно с принадлежащото му избено помещение под магазина, както и върху 11/100 ид. части от общите части на сградата и от дворното място, в което тя е построена. При тези обстоятелства е прието, че предявените от М. Г. и А. Г. искове с молбата от 05.02.2015 г. са тъждествени на исковете, предмет на гр. д. № 13862/2006 г. на СРС, доколкото в настоящото исково производство се цели установяване принадлежността на правото на собственост върху обособени части от процесната триетажна сграда и идеални части от поземления имот, а предходно образуваният процес има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху цялата сграда и върху поземления имот, върху който тя е построена. Прието е, че е налице и пълен субективен идентитет, тъй като при предявени вещни искове срещу един от съпрузите /в случая ответницата Н. К./ другият съпруг /С. Ц./ е факултативен необходим другар, поради което ще бъде обвързан от съдебното решение по гр. д. № 13862/2006 г. на СРС, производството по което е висящо, макар и да не участва в него. Горният извод е обоснован с трайната съдебна практика, че процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост, могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.4 ГПК, не е формулиран правен въпрос, за който касаторите да твърдят, че е обусловил изхода на делото, което съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване.
Не е налице очевидна неправилност на обжалвания акт, доколкото той е постановен както в съответствие с установената практика за преценката за допустимост на главното встъпване и необходимостта предявените искове да са процесуално допустими, така и с тази по приложението на чл.126 ГПК, съгласно която положителен установителен иск за защита вещното право на собственост се счита за повторно заведен, когато е предявен между същите страни, за защита на право на собственост върху една и съща вещ, респективно идеална или реална част от нея, за което право се твърди да е придобито въз основа на един и същ способ, при осъществяването на идентични факти и обстоятелства. В цитирания смисъл е определение № 142 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2365/2018 г. на ВКС, II г. о.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1875 от 14.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2912/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: