О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1335/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2048 от 25.03.2019 г. на П. Г. М. срещу определение № 282 от 14.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 134/2019 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 446 от 13.02.2019 г. за прекратяване производството по гр. д. № 5657/2018 г. на Сливенски районен съд на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят излага подробно хронологията на извършените по делото действия и сочи, че във въззивното определение са били въведени нови прекратителни основания /неприложени по делото удостоверение за данъчна оценка и скица на имота/, за изпълнението на които окръжният съд е следвало да даде нов срок. Твърди, че удостоверението за данъчна оценка и скицата, приложени към частната касационна жалба, са били своевременно изготвени, но оригиналите от тези документи са се намирали в Службата по вписванията. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „допустимо ли е при констатирани нередовности на исковата молба, изразяващи се в неустановяване цената на иска и съответно дължимата държавна такса по делото, неприложени удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, съдът да върне исковата молба с мотив, че указанията не са изпълнени в срок, при положение че е направено изрично искане за продължаване на срока за изготвяне и прилагане на данъчна оценка и скица на процесния имот?“; 2. „следва ли при нововъведени прекратителни основания съдът да даде нов срок, в който страната би могла да ги изпълни?“
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Сливенски окръжен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 5657/2018 г. на Сливенски районен съд е образувано по искова молба, с която П. Г. М. е предявил иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника [община], че ищецът е собственик на дворно място, с номер **, ЕКАТТЕ *, с площ * кв. м., ведно с намиращите се в него постройки, находящо се в землището на [населено място], и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху посочения имот.
С разпореждане от 13.11.2018 г., връчено на процесуалния представител на ищеца на 20.11.2018 г., исковата молба е била оставена без движение с указания за отстраняване в триседмичен срок на следните нередовности: 1. да се уточни дали ищецът е изключителен собственик или притежава имота в режим на съпружеска имуществена общност; 2. да се посочи цената на иска; 3. да бъде заплатена държавна такса в размер на 4% от цената на иска; 4. да се представи удостоверение за данъчна оценка и скица на процесния имот /задължителни с оглед определяне цената на иска/ 5. да се впише исковата молба. С молба от 26.11.2018 г. ищецът е уточнил, че процесният имот е придобит от него преди сключване на граждански брак. Приложил е доказателства за внесена държавна такса в минимален размер /50 лв./, като е поискал, с оглед определяне цената на иска, да му бъдат издадени съдебни удостоверения, които да му послужат за снабдяване със скица и удостоверение за данъчна оценка. Направено е и искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, което е било оставено без уважение с определение от 28.11.2018 г. с мотивите, че първоначално определеният срок е достатъчно дълъг. С разпореждане от същата дата съдията – докладчик е разпоредил издаване на поисканите удостоверения, като същите са били получени от процесуалния представител на ищеца на 03.12.2018 г. – след представяне на доказателства за платена държавна такса. На 12.12.2018 г. е постъпила молба, с която същият е уточнил петитума на иска в частта относно описанието на процесния недвижим имот /посочил е площта му/, а на 14.12.2018 г. са представени доказателства за вписване на исковата молба.
Сливенски районен съд е констатирал, че определеният с разпореждането от 26.11.2018 г. триседмичен срок е изтекъл на 12.12.2018 г., към която дата ищецът не е изпълнил изцяло дадените указания за отстраняване на нередовности. По тези съображения, с определение № 446 от 13.02.2019 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 5657/2018 г. на основание чл.129, ал.3 ГПК.
За да потвърди определението на районния съд, Сливенски окръжен съд е приел, че дадените с разпореждане от 13.11.2018 г. указания за отстраняване на нередовности са законосъобразни, като с молбата от 26.11.2018 г. ищецът е уточнил, че е придобил имота преди сключване на граждански брак и е заплатил първоначална държавна такса в минималния размер от 50 лв. Прието е, че не са изпълнени указанията за посочване на цена на иска и за представяне на удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, поради което са налице предпоставки за връщане на исковата молба.
Предвид посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и поддържаните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1, ГПК, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Сливенски окръжен съд.
Решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.129, ал.3 ГПК, съгласно която основанието за връщане на исковата молба настъпва с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, поради което по-късното изпълнение на указанията не санира процесуалното бездействие на страната.
Първият поставен въпрос е обоснован с твърденията, че първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на страната за продължаване на първоначално определения срок за отстраняване на нередовности, приемайки че триседмичният срок е достатъчен, но страната не е успяла да изпълни указанията в този срок, поради което исковата молба е била върната. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като е липсвала уважителна причина за продължаването на срока предвид първоначално определения достатъчно дълъг срок за предприемане на дължимото процесуално действие /надвишаващ трикратно законоустановения едноседмичен срок/.
Неоснователни са доводите за допускане на касационно обжалване по поставения втори процесуален въпрос. Не е налице поддържаното противоречие с определение № 411 от 22.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2626/2017 г. на ВКС, IV г.о., доколкото в случая въззивният съд е извършил преценка за законосъобразността на първоинстанционното определение, като е констатирал, че са налице нередовности на исковата молба, които не са били отстранени, въпреки дадените от районния съд указания.
Неотносимо към предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд е и приложеното определение № 125 от 30.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1408/2017 г. на ВКС, I г. о., тъй като в настоящата хипотеза районният съд е оказал необходимото на страната съдействие за снабдяване със скица и удостоверение за данъчна оценка, като е издал поисканите от ищеца съдебни удостоверения.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 282 от 14.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 134/2019 г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: