О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 979/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4526 от 11.02.2019 г. на Н. Г. М. от [населено място] срещу определение № 201 от 29.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 168/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което потвърдено разпореждане № 12291 от 26.11.2018 г. за прекратяване производството по гр. д. № 8193/2018 г. на Пловдивски районен съд на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че в случая исковата молба не е следвало да бъде вписвана, тъй като при разглеждане на иска по чл.109 ЗС съдът следва да се произнесе по обуславящия въпрос относно собствеността, без да е сезиран със самостоятелен установителен иск. Поддържа се, че въззивното определение е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по въпросите, уточнени съобразно правомощията по т.1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Подлежи ли на вписване исковата молба по чл.109 ЗС и може ли съдът, при липса на предявен установителен иск за собственост, да вземе отношение по въпроса за собствеността?; 2. При положение че на вписване подлежат само редовни искови молби, тече ли срок за вписване на искова молба, когато страната е поискала от съда съдействие във връзка с издаване на удостоверение за данъчна оценка, въз основа на което да бъде определена дължимата държавна такса?
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 8193/2018 г. на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба вх. № 30516 от 21.05.2018 г. на Н. Г. М., с която са предявени отрицателни установителни искове за собственост срещу [община] и „Е. Е.“ ЕАД, [населено място], за признаване за установено, че първият ответник не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, а вторият ответник – на разположената в този поземлен имот сграда /трафопост/ с идентификатор № ****. При условията на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на „Е. Е.“ ЕАД, че в полза на дружеството не е възникнало сервитутно право върху сградата, евентуално – че това право е погасено. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл.109 ЗС за премахване на процесния трафопост като незаконен и неузаконяем строеж. Исковата молба е била допълнена с молба от 30.05.2018 г.
С разпореждане № 48942 от 31.05.2018 г. исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на нередовности, като на ищеца е даден едномесечен срок да оформи надлежен петитум по всеки от исковете и да посочи цената им; да представи актуална схема и данъчна оценка на имота; да впише исковата молба; да представи посочените в исковата молба и молбата от 30.05.2018 г. доказателства; да уточни дали оспорва чия е собствеността на трафопоста и на земята, върху която той е построен, респективно иска ли се отричане на правата на ответниците или се твърди, че трафопостът е собственост на „Е. Е.“ ЕАД и пречи на ищеца; да се уточни какво се иска от съда. По искане на ищеца е било издадено удостоверение, въз основа на което той се е снабдил със скица на процесните имоти от Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място]. Поради възникнали затруднения във връзка с представяне на актуално удостоверение за данъчна оценка, съдът е определил размер на дължимата държавна такса на основание чл.70, ал.3 ГПК и тя е била внесена от ищеца.
На 10.10.2018 г. на ищеца са били дадени указания за вписване на исковата молба в двуседмичен срок от съобщението. С молба от същия ден той е поискал да му бъдат издадени преписи от исковата молба и съдебно удостоверение относно страните и предмета на делото, редовността на исковата молба и внасянето на държавна такса, което да послужи пред Служба по вписванията – [населено място]. С разпореждане от 11.10.2018 г. е било разпоредено издаването на преписи от исковата молба, като искането за издаване на удостоверение е било оставено без уважение. Допълнителен едноседмичен срок за вписване на исковата молба е бил предоставен с разпореждане от 06.11.2018 г., връчено на ищеца на 09.11.2018 г., с което му е било указано да уведоми съда, ако му е необходим по-дълъг срок. Били са посочени и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания в срок. Ищецът не е взел становище по това разпореждане и не е представил доказателства за изпълнение на указанията, поради което с разпореждане № 12291 от 26.11.2018 г. районният съд е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията за формулиране на надлежен петитум и за уточняване какво се иска от съда; за вписване на исковата молба; за посочване на начина, по който пречи трафопостът, чието премахване се иска; за отстраняване на констатираните противоречия, като се посочи дали се оспорва собствеността върху трафопоста и върху земята, върху която е изграден същият.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е приел, че неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба е достатъчно основание за нейното връщане, тъй като в случая са били предявени отрицателни установителни искове за право на собственост върху дворно място и построената в него сграда, както и съединени при условията на евентуалност отрицателни установителни искове за сервитутни права и иск по чл.109 ЗС за премахване на сградата. Прието е, че първоинстанционният съд е оказал на страната необходимото съдействие, за да бъде извършено вписването – било е издадено съдебно удостоверение за снабдяване със скици, оригиналните скици са били предоставени на ищеца, била е определена приблизителна цена на исковете и е била внесена държавна такса, били са издадени преписи от исковата молба. Счетено е, че издаването на съдебно удостоверение относно страните и предмета на делото, редовността на исковата молба и внасянето на държавна такса не е било необходимо за вписване на исковата молба, тъй като същите се установяват от съдържанието на самата искова молба. За неоснователни са приети твърденията на ищеца, че не е следвало исковата молба да бъде вписана преди същата да отговаря на изискванията за редовност, доколкото преценката за редовността ? следва да бъде извършена от сезирания с нея съд, а и не е налице отказ за вписване на исковата молба поради нейната нередовност.
Предвид формулираните от жалбоподателя правни въпроси и поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд.
Първият поставен въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд. Този въпрос се основава на твърденията на жалбоподателя, че предмет на производството е бил само иск с правно основание чл.109 ЗС. Въз основа на данните по делото се установява, че първоинстанционният съд е сезиран с отрицателни установителни искове за собственост, съединени при условията на евентуалност с отрицателни установителни искове за сервитутни права и с негаторен иск. Поради това въззивният съд е приел, че районният съд е процедирал в съответствие с т. 3 от тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. дело. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, като при неизпълнението в срок на изричното указание за вписване на искова молба съгласно чл.114 ЗС е прекратил производството на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Вторият въпрос също не може да обуслови достъп до касационно обжалване, тъй като съдът е предоставил необходимото на страната съдействие: определил е размера на дължимата държавна такса съгласно чл.73 ГПК и тя е била внесена от ищеца. Независимо че изпълнението на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба с оглед необходимото й съдържание по чл.127 ГПК, е предпоставка за изпълнение на указанието за вписването й, в случая не е била изпълнена и първата част от тези указания, което е достатъчно да обуслови извод за наличие на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 201 от 29.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 168/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: