О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
София, 19.02.2020 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3115 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Ю. И., като пълномощник на Р. Х. В., срещу въззивно решение, постановено на 25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1173/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II „б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 128057 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 42560/2013 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу В. Х. В. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Р. К. В. чрез намаляване на дарението, извършено от нея в полза на ответника с нотариален акт № */1994 г., на следния недвижим имот: УПИ *-* в кв.5 по плана на [населено място], Л. област, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и три стопански сгради, до размера, необходим за допълване на запазената му част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: не се ли ограничава правото на възстановяване на запазената част, ако не съществува възможност да се намали първото /процесното/ дарение, когато е извършено повече от едно дарствено разпореждане. Поддържа се, че въпросът е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на майката на ищеца, накърнена с извършено в полза на ответника /негов брат/ дарение на описан недвижим имот и построените в него сгради.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че запазената част на ищеца не е накърнена. Общата наследодателка е извършила дарствени разпореждания в полза на сина на ищеца, като впоследствие дарените имоти са били отчуждени.
По делото е установено, че с нотариален акт № */** 1994 г. за дарение Р. К. В. е прехвърлила в полза на ответника правото на собственост върху УПИ *-* в кв.5 по плана на [населено място], Л. област, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и три стопански сгради.
Видно от нотариален акт № * от **1997 г. за дарение, със същия общата наследодателка е прехвърлила на внука си Х. Р. В. правото на собственост върху апартамент № 17 в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], местността „Центъра“, заедно с таванско помещение. С нотариален акт № */**1997 г. Р. В. е дарила в полза на внука си апартамент в жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с мазе и таван, както и гараж.
Към момента на смъртта си през 2013 г. наследодателката е притежавала право на собственост върху УПИ *-* в кв.5 по плана на [населено място], Л. област и върху 1/4 ид. ч. от земеделски земи. Свободните наследствени имоти са на стойност 3 858 лв. Не е спорно, че в нейна тежест е съществувало задължение в размер на 500 лв. по ч. гр. д. № 239/2013 г. на САС, както и че ищецът е спомогнал за увеличение на наследството със сумата 18 330 лв., представляваща пазарната стойност на присъединена към апартамент № 17 стая от съседен апартамент, съгласно одобрен архитектурен проект. Дареният на ответника имот е на стойност 12 500 лв., а дарените с последващите сделки апартаменти са съответно на стойност 95 460 лв. /апартамент № 17/ и 166 000 лв. /апартамент на [улица]/.
Въззивният съд е приел, че наследствената маса по чл.31 ЗН е на стойност 259 028 лв. /същата е формирана, като са оценени имуществата, включващи се в наследството, прибавена е стойността на даренията, извършени от наследодателката и след това са приспаднати задълженията/, а разполагаемата – 86 342,67 лв. /както и запазената част на ищеца/. Направил е заключение, че жалбоподателят – касатор няма право да иска намаляване на процесното дарение, тъй като след него са направени две други дарствени разпореждания. Приложимо е правилото на чл.33 от ЗН и намаляването следва да се извърши, като се започне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите такива. Обоснован е извод, че дарението в полза на ответника е извършено от разполагаемата част на наследодателката.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Независимо че в настоящата хипотеза е липсвал актив на наследството към момента на смъртта на наследодателката /неправилно е формирана маса по чл.31 ЗН, като задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН са извадени след мисленото прибавяне на даренията/, решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от правилното приложение на чл.33 от ЗН. Стойността на запазената и разполагаемата част следва да се определи според правилата на чл.29 и чл.28, ал.2 ЗН /същата е 1/3 при двама низходящи и възлиза на 86 519,33 лв./. Запазената част на ищеца е накърнена до размера на същата. Стойността на даренията от 1997 г. обаче /съответно 166 000 лв. и 95 460 лв./, би била достатъчна за възстановяването й, поради което следва да се приеме, че първото по време дарение е извършено от разполагаемата част на наследодателката и съответно от него не може да се иска възстановяване на накърнената му запазена част. Д. в касационната жалба всъщност е обоснован с твърдението, че ищецът няма правен интерес да иска намаляване на последните дарения /направени в полза на неговия син/, а на първото по време дарение, извършено в полза на ответника. Цитираната разпоредба на чл.33 от ЗН, която следва да намери приложение в настоящата хипотеза, е императивна. Нейното прилагане не зависи от преценката на наследника кое дарение да бъде отменено /в цитирания смисъл е решение № 464 от 12.02.2013 г. по гр. д. № 418 от 2009 г. на ВКС, първо г. о./.
Поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него е формирана трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Не са налице предпоставки за нейното осъвременяване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение, постановено на 25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1173/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II „б“ въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: