Р Е Ш Е Н И Е
№57
София, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3381/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 629 от 19.12.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2649 от 19.12.2017 г., постановено по гр. д. № 4734/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: с оглед вида на нарушението и естеството на извършените неоснователни действия, довели до увреждане субстанцията на имота, постига ли се адекватна защита на правото на собственост с предявяването на негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушението.
На така поставения въпрос трябва да се даде следният отговор:
Правната функция на негаторния иск е да защити правото на собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот. При извършени неоснователни действия, довели до увреждане субстанцията на имота, тази защита не би могла да бъде постигната с предявяването на иск за ревандикация, тъй като с уважаването му имотът ще се върне във владение на собственика, но в състояние, установено от действията на ответника. В тази хипотеза адекватна защита на правото на собственост може да бъде постигната с предявяването на негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушението, както и за възстановяване на състоянието преди нарушението.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 31.10.2016 г. по гр. д. № 11522/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от ищците срещу ответника искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждането му да преустанови всяко навлизане и всяко осъществяване на фактически действия в границите на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: поземлен имот № ** в местността „Л.“, с площ * дка, поземлен имот № ** в същата местност, с площ от * дка, поземлен имот № ** в местността „Б.“, с площ от * дка и поземлен имот № ** в местността „Л.“, с площ от * дка, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са отхвърлени. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди: причинените вследствие на унищожаването на 3 500 бр. лешникови насаждения претърпени загуби за стопанската 2007 г. и пропуснати ползи от добив на лешници в периода 21.12.2007 г.-21.12.2012 г., както следва: на Р. Г. Н. – обезщетение за претърпени загуби в размер на 60 344,50 лв. и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 78 227,50 лв.; на М. Г. Н. – обезщетение за претърпени загуби в размер на 60 344,50 лв. и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 78 227,50 лв.; на Н. Р. В. – обезщетение за претърпени загуби в размер на 120 689 лв. и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 156 455 лв., заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане.
Въззивният съд е приел, че по делото е установено правото на собственост в полза на ищците на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността. Изложил е съображения, че с негаторните искове се цели защита на правото на собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот, които трето лице извършва или възнамерява да извърши, които обаче не изключват осъществяваното от собственика владение върху имота. Направил е извод, че търсената с тях защита е неприложима в случаите, в които нарушението на правото на собственост се изразява в цялостно отнемане на фактическата власт върху имота. В тази хипотеза, каквато е и настоящата, собственикът следва да се защити чрез предявяването на ревандикационен иск, с уважаването на който ще постигне именно защита на отнетото владение. В обобщение е направил заключение, че негаторните искове са неоснователни. По отношение на исковете с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е посочил, че ищците не са установили претърпяването на загуби в посочените размери, както и пропускането на ползи от добив на лешници за исковия период от време. Изложил е съображения, че единствено въз основа на писмените доказателства /договор за наем и анкетен протокол/ не може да се направи заключение за възникване на вземане за обезщетения в полза на ищците. Това заключение е аргументирано с установените противоречия между данните в протокола и свидетелските показания относно времето на засаждане на лешниковите насаждения. Преценката е извършена и с оглед времето на реституиране на имотите /през 2002 г./, като е обоснован извод, че е невъзможно засаждането да е извършено преди този момент. Липсвал е и водоизточник, необходим за отглеждането на лешниковите насаждения. Ищците не са представили документи за закупуването на посадъчен материал и за реализирането на продукция през стопанската 2006 г. Същите не са били регистрирани като земеделски производители. Въз основа на показанията на ангажираните от ответника свидетели, които са кредитирани като достоверни, е направен извод, че не е доказано засаждането на лешникови насаждения.
По касационната жалба:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
С решение № 1007/19.04.2002 г. на Поземлена комисия – [населено място], издадено въз основа на протоколно решение от 23.12.1999 г., е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на Р. Г. В. в стари реални граници върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: пасище, мера от * дка, в местността «Л.», имот № ** по картата на землището и пасище, мера от * дка в същата местност, имот № ** по картата на землището; пасище, мера от * дка в местността «Б.», имот № **. С решение № 7/75 от 23.12.1999 г. е възстановена собствеността върху пасище, мера от * дка в местността «Л.», имот № ** по картата на землището.
Ищците Н. Р. В., Р. Г. Н. и М. Г. Н. са съответно дъщеря на общия наследодател и деца на починалата през 2004 г. негова дъщеря Е. Р. Н. /удостоверение за наследници от 09.02.2012 г./.
По силата на концесия, предоставена му от държавата, ответникът е сключил концесионен договор за добив на въглища с МС на РБ за открит добив в рамките на концесионната площ на находище «С.».
Видно от договор за наем от 01.12.2006 г., сключен между Р. и М. Н., като наемодатели, и М. Д.-Р., като наемател, със срок на действие една година, със същия са предоставени за ползване описаните по-горе имоти със засадени 3 500 бр. лешникови храсти срещу наемна цена в размер на пазарната стойност на 3 500 бр. лешникови храсти, но не по-малко от 25 000 лв. Уговорено е задължение на наемателя да се грижи за насажденията, да събира със специализирана техника готовата продукция, както и да предприеме действия за сертифициране на стопанството по стандарт NATURLAND.
Изготвен е анкетен протокол № 4 от 23.02.2007 г. на Растениевъдно стопанство в период на преход към биологично производство на лешници, [населено място], въз основа на протокол от 12.12.2006 г. за обвързване чрез договор със система за сертифициране към институт за контрол на биологични продукти по частен стандарт NATURLAND и/или изискванията на Регламент /Е./ № 2092/91, в който са описани земеделските имоти, образуващи стопанството – общ масив от четири имота; посочено е, че преминава естествена малка река. Първоначалното засаждане и присаждане е извършено през месец април – май 2000 г. /върху почистени подложки от дървовидни лески – съществували на масива са присадени общо 890 бр. присадки от описани сортове – 2 вида/; засадени са 3 000 тригодишни фиданки. През 2001 г. е повторена процедурата върху 45 бр. подложки и са засадени 63 бр. тригодишни фиданки. През 2006 г. /август-септември/ е събрана първата реколта от 3 500 кг. Описани са лешниковите насаждения по местоположение, вид сорт, месец и година на разсаждане, вид материал на разсада и брой лешникови насаждения и са посочени като налични 3 450 лешникови храсти. Протоколът е подписан от ищците Р. и М. Н., М. Д.-Р. и представител на Сертифициращия институт, като е посочено, че на 11.12.2006 г. е извършен встъпителен оглед; на 20.01.2007 г. и 22.02.2007 г. /оглед от сертифициращо отговорно лице/. В о. с. з. на 28.11.2014 г. е извършена констатация от официално заверен препис на същия протокол, заверен от консулска служба, с представения по делото препис, като е установена идентичност. С уведомление, получено от наемодателите на 15.09.2007 г., договорът е прекратен едностранно от наемателя, като в същото е посочено, че «лешниковите храсти са повалени».
Според заключението на съдебно-техническата експертиза земеделските имоти като съседни съставляват общ масив с площ 72,112 дка. Към момента на извършване на огледа вещото лице е констатирало изземване на земна маса и добиване на разкрития въглищен пласт чрез открит добив. В границите на имотите са изградени 4 инженерни пътища за изнасяне на земна маса, гумено-транспортна лента за изнасяне на добитите въглища, електропреносна мрежа за захранване на минните багери и инженерни съоръжения, както и разположени инженерни съоръжения: мост при кръстосването на временен инженерен път с гумено-транспортната лента за изнасяне на въглищата, трафопост, кула с видеокамери. Имотите представляват изкоп с дълбочина между 10 м. и 60 м. и са напълно унищожени земеделски земи без почвен слой. Общата пазарна стойност на лешниковите насаждения възлиза на сумата 241 378,30 лв., а базисната им цена е 168 009,30 лв. Няма данни за неблагоприятни метеорологични явления в исковия период от време, които да доведат до унищожаване на насаждения. Добивите за процесния период са в размер на 312 908 лв. /изчислени на средна цена по 4,50 лв. за килограм и при средно количество на продукцията от 13 907 кг. за целия петгодишен период/. Въз основа на анкетния протокол са описани сортовете насаждения по бройки, видове, декари, година на разсаждане; присадени подложки от описаните сортове – 850 бр.; посочено е, че прихващането е било 95 % и лешниковите храсти са били 890 бр.; брой засадени фиданки – 2 650 бр. /през месец април 2001 г. според обясненията на експерта в с. з./. В процесните имоти могат да се разположат описания брой растения, така че да се отглеждат и развиват нормално. Районът е подходящ за отглеждането им; влиянието на метеорологичните условия не обуславя в голяма степен количеството продукция. В заключението на допълнителната експертиза е извършено подробно проследяване на метеорологичните и атмосферни условия за периода от 2007 г. до 2012 г., за всяка година поотделно, като при отчитане и на тези показатели стойността на добивите възлиза на посочената в основното заключение. Не е установена регистрация на земеделско стопанство в ДФ «Земеделие».
Според показанията на свидетелката Д.-Р. през 2006 г. тя е посещавала имотите, в които е имало засадени лешникови насаждения и е закупила 100 кг. ядки, които е преработила в олио. През месец февруари 2007 г. е ангажирала агроном, който да извърши оглед във връзка със снабдяването със сертификат за «Натура ленд». През месец август същата година е установила, че в земите има насипи и през тях са минавали камиони. Южната част от тях е била изцяло унищожена. Не са били реализирани добиви /събирането на реколтата започва през месец август и приключва през октомври/.
Видно от показанията на свидетеля К., който възпроизвежда впечатленията си към 1999 г., към този момент в имотите е имало лески. През следващата година по молба на майката на ищците – Е. Н. негов приятел е съхранявал присадки за лешници в държан от него склад, а през пролетта на 2001 г. тя ги е поставила върху леските. През есента е закупила и засадила около 3 000 бр. фиданки, като той е помогнал да ги транспортира. През 2007 г. е имало лешникови насаждения. Имотите са били разкопани през 2008 г.
От показанията на ангажираните от ответника свидетели Т. и М. се установяват следните относими факти: първият свидетел посочва, че в периода 2000 г.-2002 г., когато е работил в мината, не е виждал да се засаждат лески в съседните имоти; те са представлявали пасища. Вторият свидетел /механик и енергетик в периода 2000 г.-2004 г. в ответното дружество/ сочи, че е имал служебно задължение да обхожда територията на мината и района около нея. Не е виждал насаждения в съседните имоти; те са били стопанисвани като пасища. След 2004 г. е продължил да посещава района /веднъж годишно/, като и в този период от време не е имало насаждения.
По исковете с правно основание чл.109 ЗС.
С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че с предявените негаторни искове може да се постигне адекватна защита на правото на собственост на ищците. В настоящата хипотеза се претендира преустановяване на неоснователните действия на ответника /навлизането в имотите и извършването на фактически действия в тях/, с които им се пречи да упражняват правото си.
Въз основа на така обсъдените писмени и гласни доказателства може да се направи обосновано заключение, че са налице двете задължителни условия за уважаването на исковете: извършени от ответника неоснователни действия върху чужди имоти и създаването на пречки за собствениците на тези имоти да упражняват правото си на собственост. Безспорно е установено, че върху собствените на ищците имоти е осъществено неоснователно въздействие, довело до унищожаване на тяхната субстанция /в същите са направени дълбоки изкопи, изградени са съоръжения и преминава техника, използвана за добив и изнасяне на въглища/.
По исковете с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищците претендират заплащане на обезщетения за имуществени вреди съобразно дяловете си в съсобствеността: претърпени загуби за стопанската 2007 г., в резултат от унищожаването на 3 500 бр. лешникови насаждения в имотите и пропуснати ползи от добив на лешници в периода 21.12.2007 г.-21.12.2012 г., заедно със законната лихва върху главниците.
Следва да се приеме, че са налице претърпени загуби от унищожаване на съществуващите в имотите лешникови насаждения. Този извод се основава на събраните писмени доказателства /анкетен протокол и договор за наем/, обсъдени в съвкупност с гласните доказателства /показанията на свидетелите Р. и К./, които съдът кредитира като кореспондиращи на писмените доказателства. Неоснователни са доводите в писмената защита на ответника, че е обективно невъзможно преди възстановяването на земеделските земи същите да бъдат засадени. Актът за реституция на имот № ** е от * г., а решението на административния орган от 2002 г. за останалите имоти е издадено въз основа на протоколно решение от 1999 г. за признаване право на възстановяване на собствеността. Не е налице противоречие относно времето на засаждане /установява се, че това са 2000 г. и 2001 г./. Липсата на регистрация на земеделско стопанство не може да доведе до извод за невъзможност да бъдат направени насаждения. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че пазарната цена на лешниковите насаждения възлиза на сумата 241 378,30 лв. Съобразно установените дялове в съсобствеността /1/2 ид. ч. за ищцата Н. В. и по 1/4 ид. ч. за ищците Р. и М. Н./ дължимото обезщетение за първата ищца е 120 689 лв., а за втория и третия – по 60 344,50 лв.
Следва да се приеме, че имуществото на ищците със сигурност би се увеличило със стойността на добивите от лешници, които за процесния период възлизат на сума в общ размер от 312 908 лв. Съобразно изложеното по-горе, дължимото обезщетение за ищцата Н. В. е 156 455 лв. и за ищците Р. и М. Н. – по 78 227,50 лв. за всеки от за всеки от тях. Исковете са основателни до пълните предявени размери. Ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2012 г. до окончателното им изплащане.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че негаторните искове са неоснователни, предвид невъзможността с тях да се постигне адекватна защита на правото на собственост, както и че облигационните искове са недоказани.
В настоящата хипотеза следва да се приеме, че исковете подлежат на уважаване. С оглед на изложеното по-горе трябва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение в частта по исковете по чл.109 ЗС и е потвърдил същото в частта по исковете по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на негаторния иск и на облигационните искове, а оттам – и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищците са основателни.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за основателни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 29 042 лв. за всички инстанции /за първата инстанция – 20 471 лв.; за въззивната инстанция – 2 771 лв. и за касационното производство – 5 800 лв., включващи държавни такси, адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2649 от 19.12.2017 г., постановено по гр. д. № 4734/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС „Мина Станянци“ АД – гр. София да преустанови всяко навлизане и всяко осъществяване на фактически действия в границите на следните собствени на Н. Р. В., Р. Г. Н. и М. Г. Н. недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: поземлен имот № ** в местността „Л.“, с площ * дка, поземлен имот № ** в същата местност, с площ от * дка, поземлен имот № ** в местността „Б.“, с площ от * дка и поземлен имот № ** в местността „Л.“, с площ от * дка.
ОСЪЖДА „Мина Станянци“ АД – гр. София да заплати на Н. Р. В., на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени загуби в размер на сумата 120 689 лв. /сто и двадесет хиляди шестотин осемдесет и девет лева/, в резултат от унищожаването на 3 450 бр. лешникови насаждения през стопанската 2007 г. и обезщетение за пропуснати ползи от добив на лешници в периода 21.12.2007 г.-21.12.2012 г., в размер на 156 455 лв. /сто петдесет и шест хиляди четиристотин петдесет и пет лева/, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2012 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Мина Станянци“ АД – гр. София да заплати на Р. Г. Н., на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени загуби в размер на сумата 60 344,50 лв. /шестдесет хиляди триста четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/, в резултат от унищожаването на 3 450 бр. лешникови насаждения през стопанската 2007 г. и обезщетение за пропуснати ползи от добив на лешници в периода 21.12.2007 г.-21.12.2012 г., в размер на 78 227,50 лв. /седемдесет и осем хиляди двеста двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2012 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Мина Станянци“ АД – гр. София да заплати на М. Г. Н., на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени загуби в размер на сумата 60 344,50 лв. /шестдесет хиляди триста четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/, в резултат от унищожаването на 3 450 бр. лешникови насаждения през стопанската 2007 г. и обезщетение за пропуснати ползи от добив на лешници в периода 21.12.2007 г.-21.12.2012 г., в размер на 78 227,50 лв. /седемдесет и осем хиляди двеста двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2012 г. до окончателното им заплащане. ОСЪЖДА „Мина Станянци“ АД – гр. София, да заплати на Н. Р. В. от [населено място], [улица], Р. Г. Н. и М. Г. Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. К. Д., разноски за водене на делото в общ размер на 29 042 лв. /двадесет и девет хиляди четиридесет и два лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.