О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
гр. София, 24.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 3671/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. П., чрез назначения по делото адв. Андреан Славчев, срещу определение № 1612/07.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1739/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено определение от 06.06.2019 г. по гр. д. № 7474/2019 г. на Районен съд – Пловдив за връщане на подадената от Т. П. искова молба и прекратяване на производството по делото спрямо него.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че съдът погрешно е върнал по отношение на него подадената съвместно със съпругата му Т. П. искова молба, тъй като спорът касае недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, поради което съпрузите са необходими другари и актовете на съда следва да бъдат еднакви за двамата. Поддържа, че заради типа другарство между ищците, обжалваното първоинстанционно определение за връщане на подадената от Т. и Т. П. искова молба е следвало да бъде отменено изцяло по отношение на двамата съпрузи, а не само относно Т. П..
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.“относно вида другарството по искове, заведени от съпрузи“, по който се поддържа противоречие с ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС; 2. „какви са последиците при отмяна на съдебен акт по отношение на един от необходимите другари спрямо друг необходим другар?“ – в противоречие с решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на ВКС, решение № 60/07.06.018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, решение № 16/16.06.2010 г. по гр. д. № 442/2009 г. на ВКС, решение № 15/11.05.2011 г. по гр. д. № 340/2010 г. на ВКС, решение № 322/21.10.2013 г. по гр. д. № 4097/2013 г. на ВКС, решение № 60/23.03.2012 г. по гр. д. № 818/2011 г. на ВКС и решение № 247/04.02.2019 г. по гр. д. № 4288/2016 г. на ВКС; и 3. „за задължението на съда да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи, както и за задължението да посочи исканията и възраженията на страните и да даде отговор по тях“ – в противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ТР №6/15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК и т.18 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 7474/2019 г. на Пловдивски районен съд е образувано по обща искова молба на Т. А. П. и Т. Д. П. против Д. А., в която се съдържат твърдения, че ищците са собственици на недвижим имот в [населено място], придобит по време на брака им, който имот е отчужден от дъщеря им К. К. в полза на ответника, без да има надлежно пълномощно за това. Исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд като нередовна, с даване на подробни указания на ищците в двуседмичен срок да отстранят допуснатите нередовности. В предоставения от съда срок пороците не са отстранени, което е довело до връщане на подадената искова молба.
Срещу така постановеното първоинстанционно преграждащо определение е подадена частна жалба от ищците, която е частично уважена от въззивния съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1612/07.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1739/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. Последният е приел, че по отношение на Т. П. не е било налице надлежно уведомяване за допуснатите в исковата молба нередовности, поради което за нея срокът за отстраняването им не е започнал да тече и липсват основания за връщането на исковата й молба. По отношение на Т. П. е счел, че същият е редовно уведомен за дадените указания, с оглед на което районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което е потвърдил определението за връщане в тази му част.
Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Формулираните от частния жалбоподател първи и втори въпрос не са формирали част от решаващите мотиви на въззивния съд, който е потвърдил частично обжалваното прекратително първоинстанционно определение, вземайки предвид надлежното уведомяване на страната за допуснатите нередовности в исковата молба и бездействието й в дадения от съда срок. Дори да се приеме, както твърди жалбоподателят, че съдът индиректно се е произнесъл по отношение на вида другарство на ищците, следва да бъде отбелязано, че не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие с Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съпрузите, по иск за собственост и други вещни права върху недвижим имот са необходими, но не и задължителни другари. Последното налага извод, че съвместната процесуална легитимация на съпрузите не е изведена като основание за допустимост на процеса, следователно е възможно производството да се развива и по иск само на единия съпруг, още повече в случаите, когато предявеният иск е за защита на твърдяното право на собственост – т. е. представлява действие на управление, а не на разпореждане с общата вещ. В тези случаи, постановеното съдебно решение ще има сила на пресъдено нещо, обвързваща и неучаствалия необходим другар, който обаче би могъл да се защити от евентуален неблагоприятен изход на делото в специалното производство по чл.304 ГПК.
Третият формулиран от жалбоподателя въпрос изпълнява изискванията на общо основание за допускане до касация на основание чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче твърдяното специално основание по смисъла на т.1 от цитираната разпоредба. Представеното решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС касае различен правен въпрос от формулирания – касационното обжалване по делото е допуснато по процесуалноправните въпроси за правната квалификация на иска и за задължението на съда да се произнесе по същество на правния спор, с който е сезиран с искова молба. В т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС също е даден отговор на въпрос, неотносим за конкретния случай, а именно: „може ли страната да обжалва само мотивите на решението, въпреки че то я удовлетворява като резултат“. В ТР № 6/15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по въпроса „намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?”, е разяснено, че при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване. Дори да се приеме, че цитираното тълкувателно решение е относимо към конкретния казус, не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие. Съдът е направил самостоятелна преценка на за основанията за нередовност в исковата молба, преценил е надлежността на уведомяването и наличието на основания за връщане на исковата молба, като е посочил свои собствени фактически и правни мотиви по спора. С оглед на това не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на последния формулиран от касатора въпрос.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Обжалваното въззивно определение не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1612 от 07.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1739/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение от 06.06.2019 г. по гр. д. № 7474/2019 г. на Районен съд – Пловдив за връщане на подадената от Т. П. искова молба и прекратяване на производството по делото спрямо него.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: