Р Е Ш Е Н И Е
№60
София, 19.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 4763 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1125 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 5577/2016 г. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № IV-107 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 1473/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Н. С., Г. С. С. и Т. С. С. отрицателни установителни искове срещу [община] за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].
В молбата се поддържа се, че след влизане в сила на решението на въззивния съд молителят се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са й станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: позволителен билет № * от *** г.; скица № 836/18.04.1995 г. на [община]; скица № 645/18.12.1994 г. на [община]; скица № 41/10.01.1996 г. на [община]; скица № 114/06.02.1997 г. на [община]; писмо № 14107/06.07.1936 г.; писмо № 7586/15.04.1936 г. на Б. градско общинско управление; скица на част от държавен път Б.-М. Т.-С.-Ц.-С.-Е.; план на [населено място], местността „А.“ от * г.; план на [населено място] от Държавен архив Фонд № *, инв. Опис № *, А.Е.№ *, лист № *, заключение по изготвена частна техническа експертиза на вещото лице П. и заключение на частна експертиза на вещото лице Ж.. Излага съображения, че от представените с молбата за отмяна планове от * г. и * г., както и от заключенията на правоспособните технически експертизи, е видно, че[жк]на север граничи с езерото Вая, като отстоянието на последната [улица]-70 метра, а е възможно това отстояние да е било и повече. Това според молителя налага извода, че към момента на изготвяне на плановете процесният имот е бил суша противно на заключението на изслушаната по настоящето дело експертиза, което би изключило приложението на Закона за водостопанството, Закона за водното стопанство и Закона за водите и не е налице придобиване на собствеността от страна на [община] по силата на §42 ПЗР ЗИДЗОбС. Поддържа, че ако плановете за[жк]от 1926 г. и от 1936 г. са били надлежно представени и събрани като доказателства, заключението на назначената съдебно-техническа експертиза по делото би установило действителното фактическо положение относно разположението на имота и отстоянието му от езерото Вая, което според плановете е било извън територията на обществените имущества.
Ответниците по молбата Г. С. С. и Т. С. С., чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че същата е основателна. Ответникът – [община] не взема становище.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.305,т.2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 18/17.01.2019 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:
В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че [община] е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по реда на §42 ПЗР ЗИД на Закона за общинската собственост. Въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че към * г. процесният имот попада извън уличната и дворищна регулация и спада към прилежащите в границите на езерото Вая земи, които съгласно чл.39, т.4 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите /обн. ДВ., бр.29/07.02.1904 г., отм. 16.12.1951 г./ влизат в обществените имущества на държавата. Взето е предвид също така, че и съгласно чл.1 от Закона за водите /обн. ДВ, бр.29/11.04.1969 г., отм. 28.01.2000 г./ държавна собственост са бреговете и земите, покрити от надземните естествени вътрешни води. Въз основа на заключението на изслушаната експертиза е прието, че първото урегулиране на процесния недвижим имот е от 1995 г., както и че в кадастралния, застроителен и регулационен план на[жк]и[жк]на [населено място] процесният имот е заснет като самостоятелен имот, част от УПИ *-*** в кв.* и отреден за индивидуално жилищно строителство. Такъв статут имотът е имал и към момента на влизане в сила на §42 ПЗР ЗИДЗОбС, поради което е прието за доказано правото на собственост на [община] на това основание.
Към заключението на изслушаната по делото основна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Б., е приложена скица на територията, в която се намира процесния имот по регулационния план на [населено място] от * г., като в заключението е посочено, че експертът е извършил справка в общината. При разпита в проведеното на 17.05.2017 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 5577/2016 г. по описа на Бургаския районен съд вещото лице е заявило, че скиците, които са приложени към заключението, са извадки от плановете, като процесният имот е извън обхвата на регулационния план от * г. – на север от [улица], в границите на заснетото към този момент езеро Вая. Вещото лице е изпълнило поставените задачи, като е взело предвид и регулационния план на местността от * г.
В подадената от Г. Н. С., Г. С. С. и Т. С. С. въззивна жалба се съдържа искане [община] да бъде задължена да представи заповедите за одобряване на плановете и за частичното им изменение, както и протоколите и решенията по разработките на плановете, евентуално да бъде допусната нова техническа експертиза. Тези доказателствени искания са приети от въззивния съд за преклудирани.
С подадения от процесуалния представител на [община] отговор на исковата молба обаче е представено заверено за „вярно с оригинала“ ксероксно копие от регулационния план на местност „А.“ от 1926 г., идентично с представеното с молбата за отмяна. Това доказателство следователно не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и е било взето предвид при изготвяне на заключението на допуснатата по делото експертиза.
Представените с молбата за отмяна скици не представляват нови доказателства, съдържащи информация от значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като потвърждават данните, установени от изслушаната по делото експертиза – на скиците, съдържащи обозначение, че касаят период към 1926 г. и 1936 г. имотите са посочени като държавни. Скиците също така не съдържат данни за твърдяното от молителя отстояние на[жк]от езерото Вая към 1926 г.
Представеното с молбата за отмяна писмо от кмета на Бургаската община до директора на железниците и пристанищата №7586/15.04.1936 г. съдържа изявление за състоянието на пътищата в града, които свързват старата гара с града, обосноваващо необходимостта от уреждане на пътищата към старата гара и свързването ? с всички по-важни артерии за съобщения на града и в всички пътища, водещи от последния към съседните селища, както и изявление за съгласие от Бургаската община да приеме едно съвместно сътрудничество с ж. п. администрацията за постигането на тези общи цели и посочване на задълженията, които общината поема. Релевантни за спора по делото факти и обстоятелства обаче в тези изявления не се съдържат. Такива факти не се съдържат и в писмо № 14107/06.07.1936 г. на кмета до Министерство на благоустройството, в което е направено искане за разширяване на пътя Б.–А.-С.. Не се обосновава и значението за спора на представената с молбата за отмяна скица на част от държавен път Б.-Малко Т.-С.-Ц.-С.-Е.. Скицата отразява състоянието на местността към 1936 г. и тъй като от изработването на плана от 1926 г. са изминали 10 години, е нормално да е настъпила промяна в състоянието на езерото Вая. Още повече по делото не е съществувал спор, че процесният имот се е намирал на север от [улица]и данни за промяна на това обстоятелство, както и различни данни за отстоянието на улицата от езерото в представените с молбата за отмяна доказателства не се съдържат. Тези доказателства не сочат и на различно разположение на езерото спрямо обозначението му на представеното в първоистанционното производство заверено за „вярно с оригинала“ ксероксно копие от регулационния план на местност „А.“ от * г. Позволителен билет № * от *** г. е издаден на името на Д. Г. Н. /лице, различно от наследодателя на молителя/.
Представените с молбата за отмяна експертизи не биха могли да обосноват наличие на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не представляват писмени доказателства по смисъла на тази разпоредба. Писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само онези обективирани в писмена форма носители на информация, които съдът, при разрешаването на спора би могъл да вземе предвид, ако са били известни на страната и представени по делото. Експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е изготвена. Дори заключението на експерта да създава основателни съмнения за различно местоположение на имота, това обстоятелство не би могло да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – дори влязлото в сила решение да бъде отменено, съдът при новото разглеждане на спора не би могъл да основе изводите си на заключението на извършената в друго производство експертиза. Съмнението в достоверността на заключението на експертизата, приета във вече приключилото с влязло в сила решение исково производство не съставлява основание за отмяна на това решение. Само установена по предвидения от ГПК ред неистинност на експертното заключение би представлявало такова основание /чл.303, ал.1, т.2 ГПК/.
Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. Н. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1125 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 5577/2016 г. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № IV-107 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 1473/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Н. С., Г. С. С. и Т. С. С. отрицателни установителни искове срещу [община] за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: