О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№364
София, 02.07.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1395 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. П. С. С., като пълномощник на Б. Г. Г. и В. Г. Б., срещу въззивно решение № 1963, постановено на 21.11.2018 г. по в. гр. д. № 1785/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, допълнено с решение от 25.01.2019 г., с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по предявените от И. Б. Д. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между нея и касаторите, че те не са собственици на поземлен имот пл. № *, находящ се в [населено място], в местността „В. чешма“, по неодобрен кадастрален и регулационен план на населеното място, при граници: път и имоти с пл. № *, *, * и *, за който по проект за плана на новообразуваните имоти на местност „В. чешма“, [населено място], е предвиден недвижим имот № **, с площ от * кв.м., при съседи: недвижими имоти № **, **, ** и **, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г., с който е удостоверено правото на собственост в полза на наследодателя на касаторите.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „при обсъждане наличността на кумулативните предпоставки, визирани в § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в частност изискването – „земята да е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители“, за да се упражни трансформиране правото на ползване в право на собственост, кое следва да се приеме за база при определяне числеността на близкия голям град, за да е изпълнено изискването на закона: числеността на [населено място] съобразно демографската справка на НСИ за съответната година, през която е извършено плащането на земята, а то е 298 571 жители по справка от НСИ към 31.12.1997 г., или числеността на [населено място] съобразно данните от преброяване на населението през 1985 г. 1992 и 2001 г. – когато се е извършвало официалното преброяване на населението в РБългария?“ По поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ищцата И. Б. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
И. Б. Д. е предявила срещу Б. Г. Г. и В. Г. Б. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния поземлен имот. Ищцата твърди, че ? е било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 4.700 дка, четвърта категория, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в местността „В. чешма“, имоти № *, *, парцел № *-* по кадастралния план, изработен през * г., като наследница на К. Я. Г., който е придобил имота в резултат на давностно владение. Имотът бил коопериран през 1958 г. и бил предоставян за ползване на различни лица по силата на постановление на Министерски съвет. Твърди се, че процесният имот включва и поземлен имот № * с площ от * кв.м., идентичен с имот пл. № * по неодобрения кадастрален план от * г., който по план на новообразуваните имоти е бил отреден за бившия ползвател Г. Б. Р.. Сочи, че заповедта на областния управител, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти в частта относно имоти * и *, е отменена с влязло в сила решение; че Г. Р. /праводателят на ответниците/ се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на имота на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва да са били налице предпоставките на цитирания параграф, както и на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото към момента на предявяване на иска не ? е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата на ответниците върху процесния имот.
Ответниците твърдят, че са наследили имота от баща си Г. Б. Р., който е придобил собствеността въз основа на изкупуване по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. При условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота по давност.
По делото е установено, че с решение № 8478/26.05.2000 г. на Поземлена комисия -гр. А. на наследниците на К. Я. Г., сред които е и ищцата, е било признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, включително върху нива с площ от * дка, находяща се в [населено място], в местността „В. чешма“, имот № *, *, парцел № *-* от кадастралния план от * г., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И. и П. П.. В решението е посочено, че имотът се възстановява по реда на § 4 ЗСПЗЗ.
Установено е, че на основание ПМС № 76/04.01.1972 г. и решение № 3/10.04.1981г. на Общински народен съвет – А. на Г. Б. Р. е било предоставено право на ползване върху хавра с площ от 1000 кв.м., в местността „В. чешма”, землището на А., при граници: ползватели М. В., С. П., път и Е. Д.. На ползвателя е било отказано изкупуването на имота, поради подаване на искането след срока по § 4 ЗСПЗЗ, като отказът бил отменен с решение от 23.09.1997 г. по адм. д. № 375/1997 г. на Варненски окръжен съд, с което кметът на [община] е бил задължен да изпълни процедурата по изкупуване на имота. В изпълнение на постановеното решение е определена цена на земята от 22 000 лв., която е била заплатена изцяло от Р. на 10.10.1997 г.
С нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г., на нотариус Л. Г., Г. Р. е бил признат за собственик на имот, придобит на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 1 000 кв. м. земя за земеделско ползване, находяща се в местността „В. чешма“, в землището на [населено място], с пл. № *, при граници: път и имоти с пл. № *, *, * и *.
От изслушаните заключения на съдебно-техническата експертиза е установено, че е налице идентичност между имота, описан в цитирания по-горе нотариален акт, с имот пл. сн. № * по кадастралния план от * г. и новообразувания имот № * по ПНИ от * г.
Въз основа на доказателствения материал по делото /извадки от регистрите на НСИ, данните от преброяването на населението през 1985 г., 1992 г. и 2001 г./ е прието за установено, че населението на [населено място] за съответните години е било над 300 000 жители. Според официално преброяване за 1992 г. броят на жителите на населеното място е 308 432. Към 1997 г. населението е 298 571 жители.
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ответниците върху процесния новообразуван поземлен имот с оглед възможността при успешното провеждане на иска да приключи реституционната процедура и ищцата, в качеството си на един от наследниците на предходния собственик, да възстанови собствеността си върху имота съгласно §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да уважи предявения отрицателен установителен иск, съдът е приел, че процесният имот е собственост на наследниците на К. Я. Г. на основание реституция, като същевременно ответниците не са могли да придобият собствеността на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото върху имота няма построена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ сграда. Прието е още, че не са налице и предпоставките на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото е установено, че правото на собственост е учредено върху земя, която не е общинска или държавна и подлежи на възстановяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ; че ответниците не са придобили собствеността и на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е овощна градина и отстои на по-малко от 30 км. от центъра на [населено място], който е с население над 300 000 души. По отношение на влязлото в сила решение от 23.09.1997 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменен отказът на кмета на [община] за признаване на правото на Г. Б. Р. по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да закупи предоставената му за ползване земя, е прието, че то не е противопоставимо на ищцата, която не е участвала в производството по обжалване на административния акт.
За неоснователно е прието и релевираното от ответниците възражение за придобивна давност, тъй като в случая придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да тече едва след индивидуализирането на възстановените на наследниците на К. Я. Г. имоти с одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2013 г., от който момент е започнал законоустановеният 10 годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на предявяване на иска /21.03.2017 г./
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил установената практика по приложението на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в съответствие с нея е приел, че ползвателите не са могли да придобият собствеността по силата на изкупуване, доколкото е налице пречка с оглед отстоянието на имота от центъра на [населено място] и броя на населението към меродавния момент /1992 г./, когато е възникнало правото на изкупуване /разпоредбата на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е приета с ДВ, бр.28 от 1992 г./. Горното разрешение следва и от установения в закона принцип, че правото на собственост се възстановява в полза на лицето /респективно неговите наследници/, притежавало земеделската земя към момента на обобществяването й, освен ако не са налице предпоставките на параграф 4а или параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предпоставките за трансформиране на това право се преценяват именно към посочения по-горе момент.
Доводите, с които е обоснован поставеният от касаторите въпрос, по същество съставляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд, а преценката за основателността на тези доводи би могла да бъде осъществена само в случай че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол. В настоящата хипотеза предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Не следва да се допуска касационно обжалване и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос, който не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с адвокат Т. Р. З.-И..
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1963, постановено на 21.11.2018 г., допълнено с решение от 25.01.2019 г., по в. гр. д. № 1785/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Осъжда Б. Г. Г., ЕГН [ЕГН], и В. Г. Б., ЕГН [ЕГН], да заплатят на И. Б. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 600 лева – съдебни разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: