О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№73
гр. София, 21.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 140/2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 27434/18.09.2019 г. на „Гафи“ ООД /в ликвидация/, чрез назначения ликвидатор адв. В. Ж., срещу определение № 2408/14.08.2019 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1315/2019 г., с което е потвърдено определение № 4843/12.04.2019 г. по гр. д. № 4836/2018 г. на Варненски районен съд за отказ за възстановяване на пропуснат срок по чл.131 ГПК в полза на ответника – жалбоподател.
Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна. Претендира, че съдът незаконосъобразно е отказал възстановяване на пропуснатия срок за подаване на отговор на исковата молба, тъй като ликвидаторът, представляващ дружеството, не е бил редовно уведомен за започнатото съдебно производство срещу „Гафи“ ООД.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, значими за точното приложение на закона и за развитието на правото: 1. „следва ли съдебни книжа по иск срещу дружество в ликвидация съдът да връчва на последния посочен в търговския регистър адрес, на който дружеството няма канцелария и служители, след като е назначен ликвидатор с публично обявен адрес?“; 2. „ликвидаторът на дружеството в ликвидация има ли задължение за вписване на актуален адрес на управление на дружеството или на друг адрес за кореспонденция в ТР?“; 3. „невписването на актуален адрес на управление на дружеството или на друг адрес за кореспонденция в ТР, представлява ли неизпълнение на задълженията на ликвидатора?“; 4. „съдът длъжен ли е да връчи съдебните книжа за дружеството в ликвидация на адреса на обявения ликвидатор или е законосъобразно да ги връчи с приложение на фикцията, установена в разпоредбата на чл.50, ал 4 ГПК на последния обявен адрес в ТР?“.
Ответникът по жалбата /ищец в производството/ – „Златни пясъци“ АД, представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел за установена по делото следната фактическа обстановка: Производството по гражданско дело № 4836/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по искова молба на „Златни пясъци“ АД с правно основание чл.108 ЗС срещу С. Д. С. и настоящия частен жалбоподател „Гафи“ ООД /в ликвидация/. С разпореждане № 18957/18.05.2018 г. съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата да се връчат на ответника за отговор на посочения в исковата молба адрес. Последният е посетен многократно от длъжностното лице, като са събрани данни, че на адреса няма офис на посоченото търговско дружество. Съдът е извършил служебна проверка в Търговския регистър и, след като е констатирал, че посоченият в исковата молба адрес съвпада с последния обявен такъв в регистъра, е разпоредил ново връчване на същия адрес, в следствие на което е залепено уведомление по реда на чл.50, ал.4 ГПК на 10.09.2018 г. Съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да бъдат връчени на ответника и на посочения в Търговския регистър различен адрес за кореспонденция с НАП, но съгласно представените от длъжностното лице данни, на адреса няма офис на ответното дружество. С оглед на това, съдът е приел, че едномесечният срок за отговор по чл.131 ГПК е започнал да тече две седмици след залепяне на уведомлението (т. е. от 24.09.2018 г.) и е изтекъл на 24.10.2018 г.
При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че Районен съд – Варна законосъобразно е оставил без уважение подадената от „Гафи“ ООД /в ликвидация/ молба вх. № 18.01.2019 г. с правно основание чл.64 ГПК за възстановяване на срока по чл.131 ГПК. Приел е, че не са налице изискуемите от закона особени непредвидени обстоятелства, които страната или нейният представител да не са могли да преодолеят, за да подадат в срок отговор на заведената искова молба. Посочил е, че липсата на субективно знание у ликвидатора за инициираното съдебно производство срещу представляваното от него дружество, не може да аргументира приложение на разпоредбата чл.64 ГПК. Счел е, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при осъществяване на процедурата по връчване, като редовно е приложил правилата на чл.50, ал.4 и чл.47 ГПК. Конкретизирал е, че горните разпоредби се прилагат във всеки случай на уведомяване на търговски дружества и юридически лица, като за съда не съществува задължение да изпраща книжа на адрес, различен от предвидените в закона – посочения от ищеца в исковата молба адрес на ответното дружество или последния вписан в Търговския регистър адрес. Уточнил е, че страната не може да черпи права от собственото си неизправно поведение, поради което и предвид, че ликвидаторът не е вписал в регистъра актуален адрес за кореспонденция с дружеството, осъщественото връчване чрез залепване на уведомление е редовно и не би могло да обоснове приложение на нормата на чл.64 ГПК.
Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частния жалбоподател въпроси втори и трети не изпълняват изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Същите не са формирали самостоятелна част от решаващите мотиви на въззивния съд, а са изложени от последния в изпълнение на задължението му да разгледа всеки един от доводите и възраженията на страните. Въззивният съд е потвърдил постановеното първоинстанционно определение поради липса на задължение за съда да изпраща книжа по делото на адреси, извън законово определените, като необходимостта ликвидаторът да промени вписания в Търговския регистър адрес е указана с оглед интереса, който самото дружество ответник има с цел своевременно да получава адресираната до него кореспонденция.
Първият и четвъртият формулирани в изложението правни въпроси, свеждащи се до приложението на чл.50 ГПК при уведомяване на търговско дружество в ликвидация, са обусловили волята на съда за потвърждаване на първоинстанционното определение и отхвърляне на подадената молба за възстановяване на срок, поради което изпълняват изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване в посочената хипотеза е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки – отговорът на поставения въпрос да е значим както за точното прилагане на закона, така и развитието на правото. В случаите, когато законовите разпоредби са ясни, пълни и безпротиворечиви и не е налице необходимост от създаване или актуализиране на съществуваща съдебна практика, не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В конкретния случай, нормата на чл.50 ГПК, уреждаща връчването на търговци и юридически лица, е ясна и не се нужда от допълнително тълкуване. Същата се прилага за всички търговци и юридически лица, без значение от това дали търговската им дейност е прекратена и се намират в производство по ликвидация. Неизвършването на дейността, за която са създадени, не е основание само по себе си спрямо тези лица да се прилага друга, неуредена от закона, процедура за уведомяване, като адресираните до тях книжа се изпращат на лицата, които са задължени по закон да ги представляват. За съда не съществува задължение по силата на служебното начало да извършва самостоятелно проучване на всеки възможен адрес, на който би могло да бъде намерено дружеството или негов представител. Напротив – с оглед защитата на личния си интерес, процесното дружество е длъжно да промени обявения в съответния регистър адрес, с оглед своевременното получаване на адресираните до него книжа.
Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Доколкото жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от основанията за неправилност по чл.281 ГПК, които в своята съвкупност не покриват критериите на цитираната разпоредба, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане до касация на обжалвания съдебен акт.
Само за пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл.64 ГПК е предвидена за защита на страните в производството, които макар редовно уведомени за него, по особени, непредвидени и непреодолими обстоятелства, не са могли да извършват съответното правно действие. В случаите, когато страната поддържа, че е нередовно или несвоевременно уведомена, същата не разполага със защита по реда на чл.64 ГПК. В случай, че съдът приеме връчването за законосъобразно и не зачете извършеното от страната процесуално действие, последната разполага с възможността да атакува постановения съдебен акт като неправилен по реда на инстанционния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2408 от 14.08.2019 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1315/2019 г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: