О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№34
София, 07.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. д. № 4720/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2501 от 09.07.2018 г. на Р. Т. Т. срещу определение № 2881 от 13.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 367/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 1958 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 1287/2015 г. на Благоевградски районен съд за оставяне без уважение искането на касатора с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за разликата над 2 000 лв. до размер на 4 979 лв. за въззивно обжалване на решение № 9306 от 02.11.2017 г., постановено по същото дело.
Жалбоподателят поддържа, че определението на Благоевградски окръжен съд е незаконосъобразно в обжалваната му част и моли за пълно освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Когато са налице предпоставките, визирани от страна на законодателя, за да бъде освободен жалбоподателят от дължимата държавна такса, следва ли съдът задължително да го освободи? Неосвобождаването от държавна такса, когато са налице предпоставките за това представлява ли ограничаване на конституционно закрепеното право на правосъдие?”.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
С решение № 9306 от 02.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1287/2015 г., Благоевградски районен съд е постановил извършване на съдебна делба на пет поземлени имота чрез разпределянето им по реда на чл.353 ГПК между съделителите Р. Т. Т., Л. К. Г., Б. Л. Г. и Л. Л. Г.. Недоволен от това решение, Р. Т. е депозирал въззивна жалба, която е била оставена без движение с разпореждане № 10534 от 07.12.2017 г., като е дадено указание за внасяне на държавна такса в размер на 4 979 лв. С молба от 05.01.2018 г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса, към която след допълнителни указания е приложил декларация за материално и гражданско състояние. В същата е посочил, че има сключен граждански брак, не е с влошено здравословно състояние, не получава заплата или пенсия, няма доходи от рента или аренда, не е ЕТ или участник в търговско дружество, реализира месечен доход от наеми в размер на 100 лв., притежава апартамент в [населено място], с площ 80 кв. м. /в режим на съпружеска имуществена общност/, гараж и незастроен имот в [населено място]. Представил е доказателства,че съпругата му също не получава доходи от заплата или пенсия. При така декларираните обстоятелства, Благоевградски районен съд е приел, че не са налице предпоставки за уважаване на искането по чл.83, ал.2 ГПК, тъй като декларираните имоти не са били описани по местоположение, не е била посочена стойността им, а и не са били декларирани и поземлените имоти, предмет на делбата, които са на значителна стойност.
Въззивният съд е констатирал, че въпреки ниският размер на декларираните доходи, във връзка с воденото дело за делба през 2015 г. молителят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и е внасял суми в размер на 800 лв., 339 лв. и 1 139 лв. – възнаграждения за особени представители на страни в производството. Съобразено е, че са налице данни за притежавани от него значителен брой недвижими имоти. При тези обстоятелства е прието, че таксата от 4 979 лв. е висока дори при бърза ликвидност на някои от притежаваните от въззивника имоти, поради което той следва да бъде освободен частично от заплащане на държавна такса до размер на 2 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Благоевградски окръжен съд.
Поставените въпроси, макар и обуславящи решаващите изводи на въззивният съд, са разрешени в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която съдът следва да извърши преценката си относно материалното състояние на лицето с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото /определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 859 от 7.10.2012 г. по ч. гр. д. № 797/2012 г. на ВКС, IV г. о., определение № 207 от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1661/2018 г. на ВКС, III г. о./. В случая, вземайки предвид декларираните от молителя обстоятелства и представените от него доказателства, съдът е приел, че са налице предпоставки за частично освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса до размер от 2000 лв., тъй като имущественото му състояние позволява заплащане на горницата до 4 979 лв. Именно преценката на това състояние е обусловила извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса за тази разлика.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не се касае и за липса на съдебна практика по поставения правен въпрос или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2881 от 13.06.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 367/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 1958 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 1287/2015 г. на Благоевградски районен съд за оставяне без уважение искането на касатора с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за разликата над 2 000 лв. до размер на 4 979 лв. за въззивно обжалване на решение № 9306 от 02.11.2017 г., постановено по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: