О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№273
София, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 214/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. К., като пълномощник на А. Х. А. и В. М. Н., срещу въззивно решение № 77 от 23.10.2018 г. по в. гр. д. № 169/2018 г. на Разградския окръжен съд. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, изр.3 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация „РЗЗ Диамант“ ЕООД, с. Ножарово, чрез процесуалния си представител, е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените от дружеството срещу А. Х. А. и В. М. Н. искове с правно основание чл.108 ЗС е установяване правото на собственост и предаване владението върху следния недвижим имот: предверие с площ от 15,99 кв. м., съставляващо част от търговски обект със самостоятелен вход от южната страна на сграда, състоящ се от ресторант с кухня и складови помещения с обща застроена площ от 135 кв. м., находящ се в югозападната част на масивна едноетажна сграда, построена в УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], Р. област.
Ищецът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост върху описания по-горе търговски обект по силата на влязло в сила на 29.06.2016 г. постановление за възлагане. Ответниците са оспорили претендираното право на собственост, като са посочили, че се легитимират като собственици на процесното предверие, което представлява част от собствения им търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в южната част на сградата. Правото им на собственост върху търговския обект е възникнало на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г.
С обжалваното решение е отменено решение № 154/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 731/2016 г. на Районен съд – Исперих, с което предявените срещу касаторите искове по чл.108 ЗС са отхвърлени, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете за ревандикация са уважени. Решението е обезсилено в частта, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия на ответниците и производството по делото е прекратено, като в тази част същото не е предмет на касационно обжалване.
По делото е установено, че с влязло в сила на 29.06.2016 г. постановление за възлагане ищецът е придобил правото на собственост върху следния имот: търговски обект със самостоятелен вход от южната страна на сградата, състоящ се от ресторант с кухня и складови помещения с обща застроена площ от * кв. м., находящ се в югозападната част на масивна едноетажна сграда, построена в УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], Р. област, собственост на длъжника „Корект-2000“ ЕООД, с. Хърсово. Същият се е легитимирал като собственик на масивна сграда със стопанско предназначение за търговски цели, със застроена площ 270 кв. м., състояща се от следните обекти с общ вход: магазин за хранителни стоки със застроена площ от 75 кв. м., две складови помещения с обща застроена площ от 60 кв. м. и ресторант с кухня и складови помещения с обща застроена площ от * кв. м. /нотариален акт № * от * г./.
По силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., ответниците са придобили правото на собственост върху следния имот: търговски обект със самостоятелен вход от южната страна на сградата, със застроена площ от * кв. м., състоящ се от магазин за хранителни стоки от 75 кв. м. и складови помещения с обща площ от 60 кв. м., находящ се в южната част на сградата. Продавач по договора е „Корект-2000“ ЕООД, с. Хърсово.
От заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи е видно, че процесното предверие е разположено в югозападната част на сградата. Достъпът до него се осъществява от стълбищна площадка. Има врата към залата на ресторанта, но не и към магазина. Помещението е функционално свързано с търговската зала на ресторанта. В протокол-образец 16 от 1974 г. за въвеждане на търговската сграда в експлоатация, същата е описана като „търговска сграда с две помещения“ – „смесен магазин с два склада“ /с обща застроена площ от 99,33 кв. м./ и „пивница с кухня, склад, миячно и избено помещение“ /с обща застроена площ от 170,67 кв. м./. Не са налични строителни книжа за обособяване на самостоятелни обекти. Магазинът има самостоятелен вход от юг.
Въззивният съд е приел, че процесният обект не съставлява самостоятелен такъв. Същият е фунционално свързан с ресторанта и го обслужва. Горният извод е обоснован след извършено тълкуване на договорите, като е взето предвид, че предверието не е описано в документите за собственост, с които се легитимират страните. Този извод е направен след анализиране на заключенията на експертизите, писмените и гласните доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. представлява ли „уговаряне на друго“ по смисъла на чл.98 ЗС посоченото в нотариалния акт на праводателя общо ползване на несамостоятелно помещение от собствениците на самостоятелни обекти в сградата /служещо за общ вход/; 2. как следва да се приложи цитираната норма, когато в една сграда са налице два или повече самостоятелни обекта; принадлежност към кой обект е несамостоятелното помещение; 3. какво е действието на постановлението за възлагане, в което не е описано процесното помещение, чиято площ не се включва в посочената обща площ на придобития търговски обект; 4. не съставлява ли процесното помещение обща част, с оглед използването му за достъп /общ вход/ и към двата самостоятелни обекта. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на третата специална предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
На първите два поставени въпроса е даден отговор в решение № 12/29.03.2019 г. по гр. д. № 1877/2018 г. на ВКС, второ г. о., в което е прието, че уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в съсобствено дворно място, представлява „уговаряне на друго“ по смисъла на разпоредбата на чл.98 ЗС, като съдът, който е сезиран с иск за собственост на тази постройка, следва да съобрази наличието на такава уговорка. Преценката трябва да бъде извършена и при отчитане дали вещта е принадлежност и следва главната вещ или вещи или съставлява самостоятелен обект на собственост, по отношение на който се твърди осъществяването на съответното придобивно основание. Прието е също така, че преценката за приложимостта на чл.98 ЗС в хипотезата, когато в съсобствено дворно място съществуват две или повече самостоятелни сгради, следва да бъде извършена според това дали и двете сгради имат характеристиките на главна вещ, като при положителен извод следва да се приеме, че несамостоятелната, обслужваща същите постройка, съставлява принадлежност и към двете вещи, като следва тяхната собственост. Това разрешение обаче е относимо единствено за хипотезата, когато е установено, че несамостоятелната вещ обслужва две вещи, които имат характеристиката на главни, в който случай тя следва да се разглежда като принадлежност към всяка от тях. Същото не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като по настоящото дело безспорно е установено, че функционалното предназначение на предверието е да обслужва ресторанта, с оглед на което е обоснован и изводът, че помещението съставлява принадлежност към този главен обект.
Поставеният трети въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като обсъждането му е свързано с преценка на правилността на решението, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство. Освен това, формулираният по този начин въпрос не е от значение за изхода на конкретния спор, тъй като в документите за собственост и на двете страни процесният обект не е описан, поради което и въззивният съд е извършил тълкуване, като е изследвал останалите писмени доказателства.
Формулираният четвърти въпрос е обоснован с принципното съществуване на помещение, служещо за общ вход, какъвто не е налице в случая.
Обсъдените по-горе правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По изложените по-горе съображения, поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – решението не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по жалба не е претендирал разноски за производството пред настоящата инстанция, поради което такива не трябва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 23.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 169/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: