О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№84
София, 24.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 430/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 166731 от 19.12.2018 г. на А. Б. М. от [населено място] срещу определение № 28634 от 10.12.2018 г. по в. ч. гр. д. № 16186/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което потвърдено разпореждане № 530658 от 09.11.2018 г. /с характер на определение/ за прекратяване производството по гр. д. № 22496/2018 г. на Софийски районен съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката твърди, че нередовностите на исковата молба са били отстранени своевременно, но първоинстанционният съд е дал последващи неясни указания, за да прекрати повторно производството поради тяхното неизпълнение. Поради това счита, че обжалваният акт е постановен в противоречие с установената практика по приложението на чл.129 ГПК. Поддържа, че въпросът относно възможността за защита чрез владелчески иск при извършен незаконосъобразен въвод във владение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че е изпълнила указанието за отстраняване нередовността на исковата молба, изразяваща се в неуточняване петитума на иска. Поддържа се и наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „допустимо ли е образуването, разпределението и разглеждането на жалба по исков процес в СГС, /както е в случая/, да се разпределя и разглежда от отделение „Частни жалби“ на СГС, /в сл. втори състав/, респ. съдът да се произнася, вместо да бъде разпределена към въззивно отделение, и съдът да има правомощията да прави преценка по отношение на хода на делото, т. е. възниква съмнение по отношение на легитимността на съдебния състав, за който липсва установеност дали е „А“ възз. съд. състав или е само „втори“ състав към ЧЖ?“; 2. „допустимо ли е връщане на исковата молба и прекратяване на производството от въззивния съд, преди съдът да е предприел процесуални действия за даване на указания към ищеца съгласно чл.129, ал.2 ГПК?“. Поставени са и въпроси относно законосъобразността на изпълнителните действия, извършени от ЧСИ А. П. по изп. дело № 20159490400711. Доколкото тези въпроси не са били предмет на настоящото производство относно законосъобразността на прекратяването на делото поради неотстранени нередовности на исковата молба, те не следва да бъдат разглеждани.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 22496/2018 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на А. Б. М. срещу И. Г. Ж., В. А. В. и ЧСИ А. П.. Ищцата твърди, че е нарушено владението ? върху 1/2 ид. части от процесните апартамент и гараж. По отношение на посочените имоти била реализирана публична продан по изп. д. № 711/2015 г., като процесната идеална част от гаража била възложена на първата ответница (взискател по изпълнителното дело), а идеална част от апартамента – на втория ответник. Позовавайки се на разпоредбите на чл.75 и 76 ЗС, ищцата претендира защита на нарушеното й владение върху процесните имоти, извършено със съдействието на съдебния изпълнител. Изложени са още твърдения за незаконосъобразност на проведената публична продан поради несеквестируемост на имотите, както и за други допуснати от съдебния изпълнител нарушения.
Районният съд е оставил исковата молба без движение, като с разпореждане от 05.09.2018 г. е дал на ищцата възможност в едноседмичен срок за уточни дали ? е било отнето владението върху процесните недвижими имоти по неправомерен начин, дали не е била спазена законоустановената процедура по изпълнителното дело или претендира, че е собственик на тези имоти, както и да уточни искането си към съда. С това разпореждане са били посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания в срок, като е била указана и възможността за предоставяне на правна помощ. В отговор ищцата е заявила, че не желае да ? бъде предоставена правна помощ и че предявеният иск е ревандикационен, като е поискала от съда възстановяване на владението върху имотите. С разпореждане от 19.09.2018 г. исковата молба отново е била оставена без движение с указания да се посочи дали ищцата твърди, че е собственик на процесните имоти и иска тяхното предаване или защитава само владението си върху тях, както и да уточни какви са претенциите ? срещу всеки от ответниците и да обоснове правния си интерес от водене на иск срещу съдебния изпълнител.
В молба от 05.10.2018 г. ищцата е посочила, че претендира възстановяване на нарушеното й владение върху процесните имоти: 1/2 ид. ч. от апартамент и 1/2 ид. ч. от гараж, като е уточнила, че с постановление за възлагане, влязло в сила на 13.02.2018 г., процесната идеална част от гаража е била възложена на първата ответница – И. Ж., а с постановление за възлагане от 01.12.2017 г. процесната идеална част от апартамента е била възложена на втория ответник – В. В.. С протокол от 10.09.2018 г. е осъществен въвод във владение върху гаража и е насрочен въвод във владение на 08.02.2019 г. по отношение на апартамента. Позовала се е и на несеквестируемостта на имотите, обект на публична продан. Първото цитирано постановление за възлагане е било предмет на жалба по реда на чл.435 ГПК, а второто не е обжалвано.
Въпреки че в определения срок е била депозирала уточнителна молба, вземайки предвид нейното съдържание, районният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени, поради което с разпореждане от 09.11.2018 г. е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
За да потвърди това разпореждане, въззивният съд е приел, че на ищцата е била предоставена възможност да отстрани неяснотите в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но нередовностите не са били отстранени, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е върнал същата. Посочил е, че е било отправено неясно искане до съда, което не е позволило да се даде точна правна квалификация на предявения иск.
По въпроса дали е налице нередовност на исковата молба, когато петитумът й не е съобразен с точната формулировка на закона, но може да се изведе от фактическите твърдения в обстоятелствената й част, са налице общата и специалната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с разрешението дадено в определение № 201 от 27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 3063/2014 г. на ВКС, II-ро г. о., в частта на мотивите, в които е прието, че отправеното до съда искане подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита, както и че при надлежно посочване на фактите, от ищеца не може да се изисква формулиране на юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на приложимата за случая правна норма, което разрешение настоящият състав споделя.
Частната касационна жалба по същество е основателна.
В уточняващите молби ищцата е изложила твърдение, че е налице нарушено владение върху процесните имоти, извършено със съдействието на съдебния изпълнител, като изрично се е позовала на несеквестируемостта на имуществото, спрямо което е насочено изпълнението. Претендирала е защита на нарушеното й владение. Искът, който следва да се квалифицира по чл.75 ЗС, е предявен в преклузивния шестмесечен срок от нарушението.
С оглед изложените по-горе съображения, основателни са наведените в жалбата оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице нередовност на исковата молба, състояща се в неформулиране на надлежен петитум, която не е отстранена и води до невъзможност да бъде дадена правна квалификация на иска, а вследствие на това е формиран и погрешният правен извод, че производството подлежи на прекратяване поради неизпълнение на дадените по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания. Петитумът на исковата молба, във връзка с изложените в нея фактически твърдения, сочи на иск с правно основание чл.75 ЗС за защита на нарушеното владение върху процесните имоти, осъществено със съдействието на съдебния изпълнител. По аргумент от разпоредбата на чл.358 ГПК в производството следва да се извърши преценка на законосъобразността на осъществените действия от съдебния изпълнител, с оглед въведеното твърдение за несеквестируемост на процесните имоти, независимо че тези действия са били предмет на жалба по реда на чл.435 и сл. ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че съдът е надлежно сезиран с иск по чл.75 ЗС, поради което на ищцата не са се дължали указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и съответно неизпълнението им не е основание за нейното връщане, с оглед на което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд /с характер на определение/, следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28634 от 10.12.2018 г. по в. ч. гр. д. № 16186/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 28634 от 10.12.2018 г. по в. ч. гр. д. № 16186/2018 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане /с характер на определение/ № 530658 от 09.11.2018 г. за прекратяване производството по гр. д. № 22496/2018 г. на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания относно предмета на предявения иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: