О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18
София, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 4583/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 211 от 28.09.2018 г. по гр. д. № 3224/2018 г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата на Б. М. Д. за отмяна на определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 3407/2017 г. на ВКС, първо г. о. и е прекратил производството по делото.
Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от молителя с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответницата по жалба Р. М. Б., чрез процесуалния си представител, е изразила становище за неоснователност на същата. Ответникът П. Б. М. счита същата за основателна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна на определение, постановено в производство по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК, с което в едната му част касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество поради липса на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а в другата му част касационната жалба е оставена без разглеждане, като в тази част определението е потвърдено с определение № 111/12.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1861/2018 г. на ВКС, второ г. о. Прието е, че актът не подлежи на отмяна, тъй като не е от категорията актове, формиращи сила на пресъдено нещо. Посочено е, че в ТР № 7/31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 от същото, изрично е постановено, че не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. Изложени са и допълнителни съображения, че молбата не съдържа конкретни твърдения, обосноваващи посочено в процесуалния закон основание за отмяна, а съдържа оплаквания за неправилност на решенията в приключилото делбено производство.
С разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл.280, ал.1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е насочена срещу акт, който не разрешава със сила на пресъдено нещо гражданско-правен спор. Същият не е от категорията актове, които подлежат на отмяна /решение или съдебен акт със същите процесуалноправни характеристики/. За определенията по чл.288 ГПК процесуалният закон изобщо не предвижда възможност да бъдат обект на последващ контрол – както инстанционен /чрез обжалване/, така и извънинстанционен /чрез молба за отмяна/. Проверката за наличието на установените в чл.280, ал.1 ГПК критерии за допускане на касационното обжалване се осъществява в рамките на производството по чл.288 ГПК и е окончателна.
В обобщение, молителят не е изпълнил изискването на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото жалбоподателят трябва да заплати на ответницата по жалба Р. М. Б. направените разноски /за адвокатско възнаграждение/ в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. М. Д. срещу определение № 211 от 28.09.2018 г. по гр. д. № 3224/2018 г. на ВКС, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 3407/2017 г. на ВКС, първо г. о. и е прекратено производството по делото.
Осъжда Б. М. Д. от [населено място], [улица], ет.4, ап.8, да заплати на Р. М. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 200 лв. – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: