О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
София, 23.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3429 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. против решение от 28.11.2017 г. по гр.д. № 1575 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 383 от 8.02.2017 г. по гр.д. № 15150/2015 г. за допускане на съдебна делба при равни права между Т. И. Т. и М. В. К. на ? ид.ч. от ПИ № * в кв.* по КП на [населено място], кв.М. баня, одобрен през 2000 г. и на имоти № ** и №** в землището на [населено място], общ.Р., местност „М.-2“.
М. В. К. не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение съдът съобрази следното:
Във въззивната жалба на Т. И. Т. са изложени доводи, че делото е гледано в негово отсъствие без да е уведомен и редовно призован за участие в съдебно заседание; на делото е даден ход въпреки неизпълнение на съдебно разпореждане от ищеца в определения преклузивен срок без той да е възстановен от съда и в постановеното решение съдът не се е произнесъл по поставените въпроси в отговора на исковата молба. Окръжен съд-Пловдив е приел, че доводите са неоснователни. Изложил е съображения, че в исковата молба ищцата К. е посочила постоянен адрес и адрес за кореспонденция на жалбоподателят. Исковата молба му е била връчена на адреса за кореспонденция, който се явява и адвокатската му кантора по месторабота. В писмения си отговор на исковата молба на л.56 по делото на ПРС и в писмения му отговор на л.143 и сл. по делото и пощенския плик към същият обаче Т. е посочил друг адрес. От тези изходящи от жалбоподателят книжа следва извода, че той афишира постоянния си адрес както такъв за връчване на съобщения и призовки. Още повече от приложените по делото на ПРС обяснения на връчителя от СГС, Т. трудно е могъл да се намери на адреса на кантората му в [населено място]. За съдебните заседания пред ПОС, жалбоподателят не е открит на посочените адреси, още по-малко на този на кантората му, за който претендира, че е меродавен. Следователно за заседанията пред ПРС жалбоподателят е бил редовно уведомяван по реда на чл.41, ал.2 ГПК, като призовките и от двата адреса са приложени към делото. Неприсъствието му в съдебните заседания е било по негова воля и при явна негова недобросъвестност, за да протака процеса.
По отношение довода за необсъждане на наведените в отговора на исковата молба възражения, въззивният съд е приел за неоснователно изложеното в жалбата относно твърдението за изключителна собственост на 1/2 ид. част от поземлен имот № * от кв.* по КП на [населено място], тъй като за този имот Т. се легитимира като собственик по обстоятелствена проверка с нот. акт от 2013 г. – л.11 по делото при брак сключен между страните на 17.05.1995 год. и прекратен с влязло в сила решение на 04.02.2014 г. Същевременно в отговора на исковата молба на л.56 и сл. по делото жалбоподателят твърди, че владял този имот в делбения обем чрез баща си, а в с.з. иска да докаже макар и общо, че този и др. имоти е придобил благодарения на доходите си. В писмените си бележки отново твърди владение чрез другиго.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.41, ал.2 ГПК, както и за дължимите от съда процесуални действия, ако исковата молба не е вписана в определения от съда срок.
С. основание за допускане на касационно обжалване не е налице. В. решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 40 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 4679/2014 г., II г.о., даващо тълкуване, че нормата на чл.41, ал.2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната или нейния представител в продължение на повече от един месец и липсва основание за прилагането й без да е удостоверено от връчителя, че адреса е напуснат. Фактите, въз основа на които е било дадено това тълкуване /върната в цялост призовка с отбелязване, че адресът е посещаван многократно, но лицето не е намерено и не се е явило да получи призовката въпреки оставеното известие и при отбелязване, че по сведение на съседите лицето живее в блока/ са различни от тези по настоящото дело /отбелязани конкретни дати в рамките на повече от един месец, както и информация от съседи, че през зимата лицето не живее на единия адрес и липса на информация от съседите на другия адрес/, което обуславя и липса на твърдяното противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС.
Въпросът, касаещ дължимите от съда процесуални действия, ако исковата молба не е вписана в определения срок, е изцяло неотносим към данните по делото – срок за изпълнение на указанията до 28.12.2015 г., вписана искова молба на 15.12.2015 г. и представяне доказателства за вписване чрез изпратена на 22.12.2018 г. пощенска пратка.
Настоящият съдебен състав констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК на въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на ? ид.ч. от ПИ № * в кв.* по КП на [населено място], кв.М. баня, одобрен през 2000 г. с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда за индивидуализацията на имота като идеална част от същия при твърдения в исковата молба, че ответникът Т. е придобил по дарение ? ид.ч., а другата ? идеална част е придобита по време на брака и правата в съсобствеността са ? ид.ч. за ищцата и ? ид.ч. за ответника.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.11.2017 г. по гр.д. № 1575 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е допусната делба на имоти № ** и № ** в землището на [населено място], общ.Р., местност „М.-2“.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.11.2017 г. по гр.д. № 1575 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е допусната делба на на ? ид.ч. от ПИ № * в кв.* по КП на [населено място], кв.М. баня, одобрен през 2000 г.
В едноседмичен срок от съобщението Т. И. Т. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: