О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№283
София, 06.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 899 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрисконсулт в ОДЗ-П. И. Д. против решение № 494 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 661 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 784 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 8184/2017 г. на Районен съд-Плевен за признаване за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, че [община] е собственик на земеделски имот: нива с площ от 209.999 дка в землището на [населено място], местност „Отвъд Ш.“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне на [населено място] и нива с площ ** дка в землището на [населено място], местност „П. бранището“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне на [населено място].
[община] не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивното производство е било образувано по жалба на държавата с наведен довод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, като е признал права на собственост на [община] на основание, каквото не е било посочено в исковата молба.
При постановяване на решението си въззивният съд е констатирал, че ищецът [община] основава претенцията си на фактически твърдения, че по отношение на първия имот има влязло в сила решение на поземлената комисия за възстановяването му на С. по СС [населено място], а за втория имот е отказано възстановяването му на заявителя С. по СС [населено място], тъй като имотът е възстановен на ДПФ, но е предоставен за стопанисване на училището; С. по СС /С. „Д-р Е. Х.“, впоследствие П. „Д-р Е. Х.“/ [населено място] е ползвало без прекъсване предоставената му земеделска земя със заповед № 86/6.05.1954 г. на Министерство на земеделието; със заповед на министъра на образованието и науката от 28.06.2016 г. е определен статут на общинско училище на П. „Д-р Е. Х.“, при което според ищеца имотите – публична държавна собственост, предоставени на училището, преминават в собственост на общината на територията, на която се намират и стават публична общинска собственост на основание чл.302 от Закона за предучилищното и училищно образование; впоследствие общинското училище П. „Д-р Е. Х.“, [населено място] е преобразувано чрез вливане в друго общинско училище, като в тази връзка Общински съвет-П. е приел решение, с което част от имуществото на преобразуваната гимназия е предоставено за управление, разпореждане и стопанисване, без процесните земеделски имоти. Общината счита, че в резултат на извършеното преобразуване процесните ниви са собственост на [община] по силата на закона и като правоприемник на преобразуваната П. „Д-р Е. Х.“, [населено място] и претендира правото на собственост на общината да бъде установено по отношение на Българската държава, която от своя страна също заявява права върху тези имоти, доколкото двете ниви са включени в открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем и аренда на свободните земеделски земи от ДПФ в област П. за стопанската 2017/2018 год.
Окръжен съд-Плевен осъществил косвен съдебен контрол на посочените в исковата молба решения на Поземлена комисия [населено място] и е приел, че същите са материално незаконосъобразни, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на имотите както в полза на заявителя С. по СС [населено място], така и в полза на ДПФ, доколкото се касае се за земеделски земи, предоставени за ползване на учебното заведение от ДПФ, които обаче не са собственост на държавата по смисъла на чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ и подлежат на възстановяване на правоимащите по чл.10 от същия закон. Приел е, че в случая не е налице и хипотезата на чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, изключваща реституцията в полза на правоимащите лица, тъй като процесните земеделски имоти не са предоставени на училището за упражняване на основната му дейност по посочения в същата разпоредба ред, а именно със заповед на МЗГ /налице са категорични данни по делото, че такава заповед не е издавана/. Направен е извод, че предвид установените по делото факти, че процесните земеделски имоти са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношения на тях не са проведени мероприятия от вида на предвидените в реституционния закон, изключващи възможността за тяхната реституция на бившите им собственици, но не са били заявени за възстановяване от правоимащи лица в законните срокове, се налага извод, че същите са със статут на останала земя след възстановяване правата на собствениците, която след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за съответните землища става общинска собственост по силата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, т.е. собственост на [община].
Споделяйки тези фактически и правни изводи на районния съд, въззивният съд е приел за неоснователни доводите за недопустимост на първоинстанционното решение, поради разглеждане на иска на непредявено основание. Изложил е съображения, че ищецът [община] е основал своята претенция на проведени реституционни производства по отношение на процесните имоти и на правоприемство в резултат на преобразуването на държавното училище в общинско. Доколкото се касае за недвижими имоти със земеделски характер, искът следва да бъде разгледан на плоскостта на приложимия реституционен закон, който е З.. След като правото на собственост на общината произтича от законова разпоредба на ЗСПЗЗ, приложима и с оглед установения по делото факт, че процесните земеделски имоти действително са проведени реституционни производства по реда на същия закон, но не в полза на правоимащи лица, то не може да се приеме, че претенцията на ищеца е разгледана на непредявено основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК държавата се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: допуснал ли е решаващият окръжен съд процесуално нарушение и същото отразило ли се е върху правилността на обжалваното решение, като е приел, че доколкото в исковата молба ищецът се е позовал на едно от всичките реституционни производства по ЗСПЗЗ, то и всички останали придобивни основания по З. са годни да породят право на собственост, независимо, че ищецът не се е позовал на тях.
Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът не дава отговор на въпроса допустимо ли е съдът при позоваване от страна на ищеца на една хипотеза по ЗСПЗЗ като основание за придобиване на вещно право да разгледа и уважи иска въз основа на друга хипотеза, уредена в същия закон, поради което не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК с цел проверка дали въззивният съд се е произнесъл по иска за собственост на фактическото основание, на което е предявен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 661 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен.
В едноседмичен срок от съобщението държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 208.51 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: