О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
гр. София, 09.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2036 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 92 от 26.01.2018г. по гр.д. № 2810/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2713 от 11.08.2016г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 17439/2014г. за допускане на съдебна делба на ПИ с идентификатор * * * в [населено място], на [улица], с площ 1215 кв.м. с начин на трайно ползване-бензиностанция, между Н. С. П., [община] и „Петрол“ АД, ЕИК 831496285 при квоти: 665/32805 ид.ч. за Н. П., 17290/32805 ид.ч. за [община] и 14850/32805 ид.ч. за „Петрол“ АД.
Касационната жалба е подадена от „Петрол“ АД чрез пълномощника адв.Вичев. В нея се поддържа, че решението е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта произтича от установяването, че е налице съсобственост на ненаведено основание, а именно, че ищецът Н. П. е съсобственик по реституция по ЗВСОНИ, а той не се е позовавал на такова основание. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по седем правни въпроса.
Ответникът [община] представя мотивирано становище за липса на предпоставките на чл.280 ГПК.
Ответникът Н. С. П. намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба и е висящо само относно делбата на процесния поземлен имот № *. По отношение допуснатите до делба други имоти, съсобствени само между Н. П. и [община], решението на първата инстанция е влязло в сила.
Ищецът Н. П. е един от наследниците по закон на Р. Д. С., дъщеря на общия наследодател Д. С., който е бил собственик на делбените имоти и от когото те са отчуждени по ЗОЕГПНС. Собствеността върху имотите е възстановена на наследниците по ЗВСОНИ. Със заповед № 446/28.09.1998г. на Областния управител на Пловдивска област на основание чл. 78 ЗДС вр. чл. 6 ЗОСОИ е извършено деактуване на недвижими имоти – държавна собственост, актувани с актове от 1950г. и от 1951г. и е наредено на наследниците на П. Н. К. и Р. Д. С. да се предаде недвижим имот, представляващ: незастроена част от кв. 476-стар, парцел I-нов /I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, X., X. и X. – стари от 1932г./ по плана на [населено място] с обща площ от 4240 кв. м., при посочени съседи. Със заповед от 30.10.1998г. на основание чл.32, ал.1, т.2 З. е одобрено попълване на кадастралната основа на кв.476 по плана на Трета градска част на [населено място] с нови имоти: пл. № *, *, *, *, *, *, *, *,*, *, *, *, * и *. Със заповед № 392/25.01.1999г. на Областния управител на основание чл.78 ЗДС вр. с чл.2, ал.5 ЗОСОИ е наредено да се отпишат от актовите книги и да се предадат на горепосочените наследници недвижимите имоти: парцел XV /стар/-322,5 кв. м., парцел XI /стар/ – 328,8 кв.м., парцел X. /стар/-326,4 кв.м., парцел X. /стар/-324 кв.м., попадащи в парцел *-*, от кв. * по плана на [населено място]. Твърди от ищеца и се установява от писмените доказателства, че останалите наследници на бившите собственици са извършили разпоредителни сделки с наследствените си права върху възстановените имоти в полза на ЕТ „Виел-Васил Будев“ и „ВАС 44“ ЕООД, които от своя страна, чрез договори за замяна, са ги прехвърлили на [община].
Процесният имот № * е с площ * кв.м. Част от него, с площ от 550 кв.м., с граници по акт за частна държавна собственост: изток – градина, запад – [улица], север – градина, е предоставена от Държавата за стопанисване и управление на ДФ „Петрол” и е застроена е с бензиностанция с площ 28 кв.м./ 22 кв.м. по заключението на вещото лице/. Този имот е включен в капитала на „Петрол“ ЕАД и при извършената през 1996г. приватизация е преминал в патримониума на „Петрол“ АД на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./
Приетата техническа експертиза пред въззивния съд сочи, че съгласно предвижданията на действащия ПУП ПРЗ „Трета градска част“ П. имот * * * е включен в УПИ *-*, кв. * и подлежи на отчуждаване при действието на тази регулация. В ОУП на [населено място] процесната територия попада в зона за озеленяване „Зоз“, така че е налице противоречие между действащите РП и ОУП, които определят различно предназначение. Фактическото ползване като квартална градина съответства на предвиждането по ОУП. Според вещото лице могат да се обособят самостоятелни урегулирани поземлени имоти в границите на УПИ *-*, които да са предназначени за озеленяване. Спрямо имота на „Петрол“ АД с площ 550 кв.м. не е извършвано попълване на кадастралната основа; имотът няма точно определени граници, а като ориентир може да се ползва сградата от 22 кв. м., около която са разположени и съоръженията, които обслужват бензиностанцията и заемат по-малка площ от 550 кв. м. Незастроена се явява частта от ПИ *, представляваща разлика между общата площ от * кв. м. и площта на сградата 22 кв. м.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че наследодателят на ищеца Д. С. е бил приживе собственик на поземлени имоти, съвпадащи със заявените за делба, включително ПИ *; те са били отчуждени през 1948г. от дъщерите му П. и Р. и са възстановени на наследниците им, между които и ищеца Н. П., през 1998г. по реда на ЗВСОНИ и ЗОСОИ, като квотата на ищеца е 1/27 ид.ч. По отношение на частта от ПИ с идентификатор * * *, с площ 550 кв. м., която е била предоставена за стопанисване и ползване на ДП „Петрол“, впоследствие ДФ „Петрол” и към момента на преобразуването й в търговско дружество „Петрол“ АД е била включена в активите му, дружеството е придобило собствеността върху идеална част от поземления имот, съответстваща на съотношението между притежаваната площ от 550 кв. м. и площта на имота от 1215 кв. м., т.е върху 550/1215 ид.ч. За наследниците на С. остават 665/1215 ид.ч. От тях 1/27 притежава ищеца Н. П., а за останалата част 26/27 от 665/1215 като собственик се легитимира [община] въз основа на извършените сделки с останалите наследници. Въз основа на това, съсобственици на ПИ * * * се явяват: Н. П. с квота 1/27 ид.ч. от 665/1215 ид.ч. или 665/32805 ид.ч., [община] с квота от 26/27 ид.ч. от 665/1215 ид.ч. или 17290/32805 ид.ч. и „Петрол“ АД с квота от 550/1215 ид.ч. или 14850/32805 ид.ч. от имота. Между тези страни и при тези квоти съдът е допуснал делбата.
Доводът на жалбоподателя „Петрол“ АД, че е собственик на дворно място с площ 550 кв.м. и липсва акт, довел до трансформиране на правото на собственост върху този имот в право на собственост върху идеална част от поземлен имот с площ 1215 кв. м., съдът е намерил за неоснователен. Позовал се е на експертизата, според която кадастралната основа не е попълвана с имот на „Петрол“ АД и описаното в АЧДС дворно място от 550 кв. м. няма точно определени граници.
Доводите, че не е доказано възстановяването на собствеността, тъй като в хипотезата на чл.2, ал.5 ЗОСОИ съсобственост не възниква, а бившите собственици придобиват отделен имот или получават друго обезщетение, съдът също е отхвърлил. Изтъкнал е, че според посочената норма собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. В случая това е възможно с оглед приетото заключение на вещото лице. Не е проведена процедура за отделяне на реституираната част от имота в самостоятелен парцел, но независимо от това собствеността на част от застроен имот, за който се твърди, че е възстановен по силата на чл.2, ал. 1 от ЗВСОНИ, може да бъде предмет на съдебен спор. Промяната в регулационния статут на имота след отчуждаването му, не препятства неговото реституиране; извършеното строителство в имота е пречка за възстановяване на собствеността, освен за незастроената част, която може да се обособи в самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Фактът, че част от имота е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, не променя титуляра на правото на собственост – държавата. Делбеният имот по настоящето дело е бил държавен и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ /ДВ, бр. 15 от 21.02.1992г./, поради което реституционният ефект е настъпил автоматично в полза на наследниците по отношение на незастроената част от него, съществуваща реално в границите, в които е бил отчужден имота. Налице е възстановяване на имота на основание чл.2 ЗВСОНИ във вр. с чл.2, ал. 5 ЗОСОИ, но до размера, който съществува реално. Този извод се потвърждава от установеното, че ищецът като правоимащо лице, не е правил искане и не е получавал обезщетение по чл.5, ал.1 ЗОСОИ по отношение на процесния имот и този имот не е бил предмет на административните дела за определяне на обезщетение в компенсаторни записи и в жилищни записи.
Според съда, фактите, че в имота има изградена бензиностанция, че по общия устройствен план на [населено място] имотът попада в зона за озеленяване „Зоз“, следва да бъдат съобразени във втората фаза след предприемане на процедура за обособяване на самостоятелни урегулирани имоти и разпределението им между съсобствениците.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Не се налага допускане на касационно обжалване за преценка допустимостта на решението. Ищецът е посочил, че е собственик на част от имота по реституция, а точно по какъв ред и на какво основание е осъществена реституцията е въпрос на приложение на закона, а не на допустимост на иска. Приемайки, че реституцията е настъпила по право, а не по административен ред, съдът не се е произнесъл на непредявено основание. В производството по допускане на делба в първата фаза съдът следва да установи дали страните са съсобственици и при какви дялове. Правното основание за придобиване на собствеността от всеки от съделителите не е основание на иска и съответно приемането на различно правно основание от посоченото, не води до разглеждане на непредявен иск.
Първият формулиран правен въпрос е: намира ли приложение принципът на диспозитивното начало в производството по допускане на съдебна делба и може ли искът за делба да се уважи като се приеме, че някой от съделителите е станал собственик на идеални части по силата на правно основание, което не е наведено от нито една от страните. Въпросът се припокрива с доводите за недопустимост и разрешението му е по-горе.
Вторият въпрос е свързан с първия: ако въззивният съд намери, че съсобствеността не е възникнала на наведеното основание, а на друго, следва ли да извърши доклад и да даде указания относно подлежащите на доказване факти, както и да даде възможност на страните за становище по новоприетото основание. Въпросът не е определящ за изхода на спора. Ищецът е основал своето право на собственост върху идеална част от имота на наследство и реституция и именно това основание е признато от съда. В производството по делба всеки от съделителите може да възрази срещу участието на някой друг – чл. 342 ГПК, като изложи аргументите си и представи доказателства. В случая спорът между страните в крайна сметка е не за конкретния способ на реституция /по силата на закона или по административен ред/, а за наличието на съсобственост и за обема на правата им; при разпределението на доказателствената тежест относно тези обстоятелства съдът не е допуснал нарушение.
Третият въпрос касае задължението на съда в мотивите си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Такова обсъждане е извършено от решаващия съд в случая, а доводите на касатора са израз на несъгласието му приетите от съда правни изводи въз основа на доказателствата.
Четвърти, пети и шести въпрос се отнасят до реда за възстановяване на имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС и по-конкретно за начина и обема на възстановяване, когато в отчуждения имот е построена сграда – дали се възстановява имотът изцяло или частично, дали в реална или в идеална част. По тези въпроси се констатира противоречие с Тълкувателно решение № 1/1995г. на ВС и с практиката по решение № 54 от 08.05.2015г. по гр.д. № 4484/2014г. на ІІ г.о. и Решение № 252 от 04.05.2012г. по гр.д. № 1082/2011г. на ІІ г.о. Приема се в посочените актове, че в хипотеза на извършено в имота застрояване след отчуждаването, възстановяване се извършва върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Такава е поддържаната от ищеца тези в исковата молба и уточненията й /виж изявлението на пълномощника му в съдебно заседание на 26.09.2017г./, а именно че е възстановено правото на собственост върху незастроената част, която отговаря на изискванията за самостоятелен имот, като същевременно се признават правата на „Петрол“ АД върху площта от 550 кв.м. В решението си въззивният съд от една страна правилно е приел, че е налице пречка за реституция относно застроената с бензиностанция част и обслужващата я площ, но от друга страна е признал право на реституция върху цялата площ на имота 1215 кв.м., допуснал е делба на целия този имот, без отделяне на незастроената площ, а претендираните от дружеството 550 кв.м. е приравнил на идеална част от целия ПИ *. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Седмият въпрос е за предпоставките за придобиване на имот по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и по-конкретно съставлява ли такава предпоставка нанасянето на имота в кадастралния план /карта/, за да се осъществи придобивното основание; съответно, ако имотът не е нанесен в кадастрален план, това трансформира ли правото на собственост върху него в право на собственост в идеална част от по-голям имот, в който първия попада. По този въпрос също е удостоверено противоречие с практиката на ВКС по Решение № 33 от 29.07.2013г. по гр.д. № 401/2012г. на І г.о., според което фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./ предвижа: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството; отразяването на даден имот в кадастралния план или кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не води до промяна в имуществената сфера на заинтересованите лица. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че непопълването на кадастралната карта с имота, предоставен на „Петрол“ АД, препятства придобиването на имота в реални граници от дружеството. Ето защо касационно обжалване следва да се допусне и по този въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 26.01.2018г. по гр.д. № 2810/2016г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на „Петрол“, ЕИК831496285.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 50/петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: