О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
гр. София, 04.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2283 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4628 от 22.05.2019г. подадена от Ц. С. И. от [населено място] срещу определение № 82 от 10.05.2019г. постановено по ч.гр.д. № 1493/2019г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против определение № 6 от 08.01.2019г. по ч.гр.д. № 3987/2018г. на ВКС, І г.о.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като преграждащо. Изтъква, че е сезирал Върховния касационен съд с жалба срещу решение по иск по чл. 43 ЗУЕС в полза на Е. Ш.-Ц., което е в нарушение на ГПК. Твърди, че в исковата молба на Е. Ш.-Ц. няма приложени доказателства по чл.43, ал.2 във вр. с чл. 16, ал.7 ЗУЕС, а именно протокол от общо събрание на Етажната собственост. Поради това счита, че са налице основания за точното прилагане на ЗУЕС и ГПК, както и за развитието на правото.
Ответницата Е. А. Ш. оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, след проверка на обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е неоснователна.
Изправени сме пред поредица от частни жалби на Ц. С. И., с които са сезирани вече няколко състава на Върховния касационен съд.
Първата частна жалба е срещу определение № 826 от 09.03.2018г. по гр.д. № 4899/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено връщане на подадена от него въззивна жалба срещу решение на Софийски районен съд по чл.43 ЗУЕС. С определение № 159 от 18.09.2018г. на ч.гр.д. № 2571/2018г. на ВКС, ІI г.о. частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане като недопустима предвид разпоредбата на чл.43, ал.5 ЗУЕС, според която решението на районния съд по иск за отмяна акт на управителя, е окончателно. Това определение на Второ гражданско отделение е потвърдено с определение № 6 от 08.01.2019г. по ч.гр.д. № 3987/2018г. на Първо гражданско отделение, което е окончателно. Без оглед на това, Ц. И. е подал частна жалба срещу него, която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение № 82 от 10.05.2019г. по ч.гр.д. № 1493/2019г. на Първо гражданско отделение на ВКС. В мотивите на този акт е прието, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваният акт – определение на ВКС по чл. 274, ал.2 ГПК, не подлежи на обжалване.
Настоящият състав счита обжалваното определение за правилно и като такова то следва да бъде потвърдено. Определенията, с които състав на Върховния касационен съд се произнася по същество по частни жалби срещу преграждащи определения на друг състав на същия съд, не подлежат на обжалване пред следващ тричленен състав на касационната инстанция. Такъв ред за обжалване процесуалният закон не предвижда. Контролът върху преграждащите определения на ВКС е ограничен до друг тричленен състав и с постановяване на неговия акт процесуалният ред на защита е изчерпан. Настоящият случай е именно такъв. Следва да се изтъкне, че жалбоподателят не излага никакви аргументи срещу правилността на обжалваното определение, а навежда оплаквания по съществото на спора, каквито не могат да бъдат разглеждани в рамките на процесуалния въпрос, предмет на частната жалба.
При този изход ответницата Е. А. Ш. има право на направените разноски за това производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 82 от 10.05.2019г. постановено по ч.гр.д. № 1493/2019г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап. 5, да заплати на Е. А. Ш. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 сумата 600/шестстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.