О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
гр. София, 23.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 352 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №321 от 30.10.2018г. по гр.д. № 1351/2018г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 338 от 08.06.2018г. по гр.д.№ 2700/2017г. на Казанлъшки районен съд за отхвърляне на предявения от М. К. М. против П. Р. П. иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване, че е изключителен собственик на апартамент с идентификатор ***** в [населено място] с адрес: [улица], [жилищен адрес] с площ * кв.м., с избено помещение № * и 0,95% идеални части от общите части на сградата и 64,57 кв.м. от правото на строеж върху мястото, придобит по време на брака с договор за покупко-продажба от 2010г. поради трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос в придобиването му.
Касационната жалба е подадена от ищцата М. К. М. чрез пълномощника адв. Д.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ за да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос за придобит по време на брака недвижим имот, необходимо ли е да се доказва освен, че вложените при покупката средства са лични на единия съпруг, но и на какво основание са придобити тези лични средства; 2/ може ли да се приеме за доказана симулация относно продажната цена на имота, без да са събрани доказателства в тази насока. По първия въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК и с Решение № 168 от 30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. По втория въпрос противоречието е с Решение № 51 от 21.07.2010г. по т.д. № 528/2009г. на І т.о. и Решение № 163 от 15.06.2011г. по гр.д. № 1536/2009г. на ІV г.о.
Ответникът П. Р. П. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Страните са бивши съпрузи – бракът им е сключен през 2006г. и е прекратен през 2017г. Процесният апартамент е придобит чрез договор за покупко-продажба на 01.09.2010г., на името на двамата, за сумата 17 800 лв. според нотариалния акт. Твърди се от ищцата, че цялата продажна цена е заплатена от нея по банков път на две части: капаро в размер на 1027,74 евро/2000лв./ на 09.08.2010г. и остатъка в деня на продажбата по сметките на двете продавачки. Средствата по сметката й са набрани от преводи от нейните родители и от сестра й.
Ответникът поддържа становище, че действителната покупна цена на жилището е 34 600лв., от които 2000лв. капаро /по 1000лв. за всяка продавачка/, като цялата стойност е заплатена от двамата съпрузи със семейни средства.
Въззивният съд е приел, че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, с които е закупен недвижимия имот. С оглед на това, в тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че паричните средства за закупуване на имота са й били превеждани по нейната сметка в ПИБ-АД от нейните родители и от сестра й в продължение на няколко години. Поради презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос, следва да се установи фактическото и правното основание, на което тези парични преводи са правени по личната сметка на ищца, както и че именно те са били вложени за покупката на целия процесен недвижим имот. С оглед на това, според съда в случая са установени само извършени преводи на суми по сметката на ищцата от нейната сестра, но не и основанието за това плащане, което може да е връщане на паричен заем, предоставяне на заем, дарение и др. Още повече, че в исковата липсва твърдение относно правното основание на извършения паричен превод. Поради това не може да се приеме, че извършено дарение на тези парични средства и то само в полза на ищцата, а не на семейството.
От неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че покупната цена, не е посочената в нотариалния акт 17 800 лв., а 34 665,59 лв., която сума действително е заплатена на продавачите. Видно, че от сметката на ищцата са изплатени на 09.08.2010г. по 1000лв. капаро на всяка от двете продавачки Н. и И., а в деня на сделката са преведени на И. 16 340лв., а на Н. 3015лв. Също в деня на продажбата от сметка на ответника са прехвърлени по сметка на продавачката Н. 13 300лв. Така заплатените от ищцата суми са общо 21 356,59лв., а заплатените от ответника са 13 300лв. При тези данни, тезата на ищцата, че цената е 17 800 лв. е неправодподобна, защото само сумите, преведени от ищцата, надвишават тази стойност.
На следващо място съдът е намерил за недоказана тезата на ищцата, че паричните суми от нейната сметка, с които е заплатен имота, са събрани от преводи, направени от сестра й и родителите й. Установено е, че на *г. ответникът е изтеглил потребителски кредит в размер на * лв. „ОББ“АД, а по-късно на два пъти го е рефинансирал. При тези данни съдът е намерил за доказан съвместния принос за придобиването на процесния недвижим имот, поради което предявеният иск е неоснователен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Удостоверено е противоречие с практиката на Върховния касационен съд по първия въпрос, който следва да бъде конкретизиран така: когато недвижимият имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог. В Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 168 от 30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 2009 г., по който паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21 и имат статут на „друго лично имущество“ по смисъла на правната норма, то презумпцията на чл.21, ал.3 е опровергана и другия съпруг следва да установи, че е влагал средства при набиране на влога. В обжалваното решение съдът е приел, че за да бъде доказана трансформацията е необходимо да се установи какъв е произхода на средствата по влога и на какво правно основание са придобити те. При тези констатации следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият правен въпрос е: може ли да се приеме за доказана симулация относно продажната цена, без да има събрани доказателства за това. Така, поставен, той съставлява оплакване срещу извършената от съда преценка на събраните доказателства за твърдяната симулация, т.е. е основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, но не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос, разрешен в обжалвания акт и определящ за изхода на спора, който може да е основание за допускане на касационно обжалване. Поради това касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №321 от 30.10.2018г. по гр.д. № 1351/2018г. на Старозагорски окръжен съд по касационната жалба на М. К. М..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 84 /осемдесет и четири/ лева.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: