О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№596
София, 03.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2800 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. чрез пълномощника им адвокат С. С. С. против решение № 608 от 3.04.2018 г., постановено по гр.д. № 2833 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 4211 от 20.10.2017 г. по гр.д. № 13335/2016 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. против Р. Д. С. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на реална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.2520.7069 с площ на частта от 546 кв.м.
Р. Д. С. чрез пълномощника си адвокат Т. П. е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на И. Г. Я., починал на 21.11.1985 г., който с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1929 г. е придобил собствеността на лозе – хавра в местността „К. дере“ от 1.5 дка, внесъл е имота в ТКЗС през 1958 г., като правото на възстановяване на собствеността е признато по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с решение № 189/02.03.2010 г., постановено по гр. дело № 527/2009 г. на ВКС и решение № 1714 от 29.06.2010г. на ОСЗ-гр. В. в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Именно с оглед довършване на реституционната процедура ищците са обосновали и правния си интерес от иска.
За имот, част от който е спорната реална част, Н. П. И. е признат за собственик по давностно владение с нотариален акт № 92, том VIII, дело №2659 от 01.08.1964 г. След извършени разпоредителни сделки /за идеална част от Н. П. И. в полза на сина му В. Н. И., за идеална част от В. Н. И. в полза на сестра му Е. Н. Й., от В. Н. И. и Е. Н. Й. в полза на [фирма], от [фирма] в полза на [фирма], от [фирма] в полза на [фирма]/ имотът е продаден на ответника Р. Д. С. с договор, обективиран в нотариален акт № 90, том XL, дело № 9525, вх. peг. 12986 от 02.06.2006 г. на С. – В..
Окръжен съд-Варна, отчитайки, че доводите във въззивната жалба касаят само заявеното от Р. Д. С. евентуално придобивно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, е изложил съображения, че придобиването на правото на собственост по давност върху имот, който е бил земеделска земя и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя, когато се осъществява индивидуализацията на имота. След изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г. административната процедура е двуфазна, като с решението на ОСЗ се признава правото на възстановяване при условията на § 4 – § 4л, а възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай, реституционното производство се развива по редакцията на ЗСПЗЗ след изменението в бр.68/99 г., тъй като решението № 1714 на ОСЗ е постановено на 29.06.2010 г. и е безспорна между страните липсата на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. От друга страна се установява, че ПНИ за процесната територия е изготвен още през 2006 г., към който момент на ищците не е било признато правото на възстановяване на имота, поради което не им е отреден имот. Давност не тече срещу онзи, който не може да води иск. В случая, правото да предявят отрицателен установителен иск е възникнало за ищците след датата на постановяване на решение 1714/29.06.2010 г. на ОСЗ-В., в което имотът им е индивидуализиран съгласно решение по г.д. 527/2009 г. на ВКС. Предвид влезлия в сила ПНИ за територията, в който спорният имот е записан като собственост на ответницата, то ответниците както към настоящия момент, така и към 30.06.2010 г. са имали на разположение единствено възможността на предявят отрицателен установителен иск за собственост срещу лицето, което конкурира тяхното право. Ето защо, от посочената дата – 30.06.2010 г. е започнала да тече и упражняваната от ответницата давност, която не е спирана или прекъсвана до датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето дело – 01.11.2016 г. Ответницата е придобила спорния имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, т.е на правно основание, годно да я направи собственик и не се твърди, нито се установява същата да е знаела, че праводателят й не се е легитимирал като собственик. Това обуславя извода, че ответницата има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, поради което приложимата по отношение на нея придобивна давност е тази по чл.79, ал.2 от ЗС. Следователно, давността е изтекла за периода от 30.06.2010 г. до 30.06.2015 г., ответницата своевременно се е позовала на този юридически факт в отговора на исковата молба, поради което е завършен фактическия състав, необходим за придобиването на имота по давност и ответницата се легитимира като собственик на процесната реална част от закупения от нея имот на оригинерно правно основание, а съответно предявения отрицателен установителен иск е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) допустимо ли е в периода до завършване на реституционната процедура по отношение на лицето, което има подлежащи на възстановяване права върху недвижим имот да бъде противопоставено възражение за придобиване на спорния имот въз основа на осъществявано в този период давностно владение;
2) относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните;
3) неправилното докладване на делото води ли до неправилност на съдебното решение.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия въпрос. Вторият въпрос изобщо не може да бъде съотнесен към мотивите на съда, а третия въпрос е неотносим, тъй като липсват доводи за неправилно разпределена доказателствена тежест, за липса на доказателства за правнорелевантен факт /напротив съдът е приел за установени всички твърдяни от ищците факти/ или отказ на съда да събере поискани доказателства.
По първия въпрос липсва противоречие на въззивното решение с посочената от касаторите многобройна практика на ВКС, тъй като даденото в решенията тълкуване не може да се свърже с фактите по настоящото дело, въз основа на които е направил извода си въззивния съд. Затова касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставеният въпрос бъде уточнен с оглед фактите по настоящото дело до въпроса: тече ли придобивна давност спрямо лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността до момента на предявяване на иска спрямо лице, което се легитимира като собственик въз основа на обективирана в нотариален акт сделка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 608 от 3.04.2018 г., постановено по гр.д. № 2833 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 76.43 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на докладчика при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: