О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№597
София, 04.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2666 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. чрез пълномощника им адвокат С. С. против решение № 59 от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 47 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 391 от 23.11.2017 г.по гр.д. № 463/2016 г. на Районен съд-Троян в частта по иска по чл.108 ЗС и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. против С. В. Ш., А. И. Ш. и И. М. Г. ревандикационен иск по отношение на 40/90 ид.ч. от 808/1000 ид.ч. от имот с идентификатор 73198.124.26 в местност „Д.“, които идеални части са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от 5412 кв.м., находяща се в землището на [населено място], махала „Д.“, който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24, 23 на скица към допълнителното заключение на вещото лице В.П., която е неразделна част от решението, постановено по гр.д. № 4544/2013 г. на ВКС.
С. В. Ш., А. И. Ш. и И. М. Г. чрез пълномощника си адвокат В. А. са подали отговори на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е отчел, че с влязло в сила решение от 2014 г. по предявен през 2010 г. иск с правно основание чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР е признато за установено, че наследниците на М. Д. Д. /каквито са страните по настоящото дело с изключение на А. И. Ш. и И. М. Г./ са съсобственици на имот от 5412 кв.м., който не е отразен като самостоятелен в кадастралната карта, като 808 кв.м. от имот с идентификатор 73198.124.26 са част от наследствения имот. В хода на това дело, по което С. В. Ш. е бил съищец, с договор за покупко-продажба от 23.06.2011 г. ответникът по делото Д. Ц. Д. му е продала поземлен имот с идентификатор 73198.124.26, а с договор от 2.11.2011 г. С. В. Ш. и съпругата му А. И. Ш. са го продали на И. М. Г.. Съдът е обсъдил установеното при извършения оглед на имота, събраните гласни доказателства и обясненият на страните и е направил извод, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено е да получи фактическата власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му и в тази хипотеза търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС. В случая претенцията на ищците касае реално обособена част представляваща имот с идентификатор 73198.124.26, който имот представлява част от целият съсобствен на страните ПИ, представляващ овощна градина от 5 412 кв.м. Събраните по делото доказателства и твърденията в исковата молба сочат на неразбирателство между съсобствениците по отношение ползването на съсобствената вещ, а след като безспорно е налице спор между отделните съсобственици по отношение ползването на реално обособена част от съсобствения имот, то този спор следва да се реши посредством разпределение на правото на ползване между тях, а не по реда на чл.108 ЗС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) допустимо ли е да се предяви ревандикационен иск срещу съсобственик и трети на собствеността лица, преди да е осъществено разпределение на ползването между съсобственика-ответник и останалите съсобственици-ищци в този процес, още повече ако част от съсобствения имот се притежава от трети на съсобствеността лица;
2) относно обосноваността на съдебното решение с наличието на мотиви, които да обсъждат всички доказателства и да съдържат ясни крайни изводи по същността на спора.
Посочените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е обоснован с тезата, че само ответникът С. Ш. е съсобственик, но тази теза не отчита обстоятелството, че в случая С. Ш. и съпругата му А. Ш., а впоследствие техния правоприемник И. Г. са придобили права върху процесната реална част от съсобствения имот от ответник в хода на висящ процес за собственост и са обвързани от силата на пресъдено нещо относно наличието на съсобственост на наследниците на М. Д. Д..
Вторият въпрос е свързан с довода в касационната жалба, че съдът не е обсъдил установения от доказателствата по делото факт, че след сключването на сделката през 2011 г. между Д. Д. и С. Ш., последният е оградил закупения имот, насипва инертни материали, поставя врата на оградата, засажда дървета, които действия сочат на трайно установяване на фактическа власт върху реална част от сънаследствения имот. Твърдението не съответства на мотивите на съда, който е приел за установени посочените факти, но е формирал извода си въз основа не на минали действия, а на тези към момента на предявяване на иска и даване ход на устните състезания, към които моменти е установено, че ищците имат достъп до процесната реална част и същата видимо не се използва.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел преценка допустимостта на въззивното решение, постановено по ревандикационен иск спрямо лица обвързани от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е признат съсобствения характер на имота и при липса на твърдения, че ответниците препятстват ползването на ищците, доколкото изложените твърдения за действията на ответниците са свързани с предявения против тях иск по чл.109 ЗС, решението по който е влязло в сила като необжалвано.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 47 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч.
В едноседмичен срок от съобщението Х. Ц. К., М. И. Д., Ц. М. Д., Х. М. Х., М. Х. М., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на докладчика при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: