О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№96
гр. София, 16.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 880 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. Ш. чрез адв. А. К. – К., против определение № 628 от 08.11.2018г. постановено по гр.д. № 386/2017г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 73 от 05.04.2018г. по същото дело в частта за разноските, като се претендира в полза на въззивника В. Г. К. да не бъдат присъждани разноски.
Жалбоподателката намира определението за неправилно, като постановено при нарушение на закона. Счита, че определението не е съобразено с т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК досежно доказването, че адвокатското възнаграждение е платено. Изтъква, че доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение са представени след приключване на съдебното заседание по делото.
Ответникът по частната жалба В. Г. К. я оспорва.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
С решение № 73 от 05.04.2018г. постановено по гр.д. № 386/2017г. на Кюстендилски окръжен съд е отменено решение № 264/12.05.2017г., постановено по гр.д. № 1605/2016г. на Дупнишки районен съд и е отхвърлен иска за делба на застроен поземлен имот в [населено място], общ. Д., между Н. Г. Ш. и В. Г. К.. С решението е осъдена ищцата Н. Г. Ш. да заплати на ответника В. Г. К. разноски в размер на 2020 лева за двете инстанции.
С молба вх. 3978/22.05.2018г., наименувана „касационна жалба“ въззиваемата Н. Г. Ш. е поискала изменение на решението в частта за разноските, а именно на В. Г. К. да не бъдат присъждани разноски.
С обжалваното определение № 628 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 386/2017г. Кюстендилски окръжен съд е оставил молбата без уважение. Приел е, че при отхвърляне на иска за делба в тежест на ищеца се поставят сторените от ответника разноски. Приложимо е общото правило на чл. 78 ГПК, а не специалната разпоредба на чл. 355 ГПК. Съдът е намерил, че от страна на въззивника К. е поискано присъждане на разноски още с въззивната жалба, а с писмената защита е уточнен реалния им размер, предвид допусната грешка в списъка по чл.80 ГПК. Размерът на разноските пред двете инстанции е доказан съгласно указанията в Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК и е в размер на 2020лв., колкото са присъдени с решението по делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира обжалваното определение за отчасти неправилно.
Спорен в настоящето производство е въпросът дали са доказани претендираните от въззивника разноски в два аспекта: първо, заплатено ли е адвокатското възнаграждение за първата и втората инстанции; второ, представени ли са своевременно доказателствата за разноските и плащането им.
Данните по делото сочат следното: Пред районния съд ответникът твърди, че е направил разноски в размер на 800лв. за адвокатски хонорар, съобразно приложен договор с пълномощно /л. 35/ и 150 лв. такса за експертиза /л.89/. В договора за правна защита на л.35 от делото е отразено, че плащането на възнаграждението е чрез „Изипей” АД с вносна бележка от 23.01.2017г. с посочен номер, която бележка не е налице по делото.
Пред окръжния съд разноските са: 25 лв. за държавна такса, 180 лв. за вещо лице, 160 лв. за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение съгласно списъка по чл. 80 ГПК на л.56 от делото, представен в последното съдебно заседание на въззивния съд. В писмените бележки на л. 72 от делото е уточнено, че адвокатското възнаграждение е 700 лв., а депозита за експертизата е 165лв., а не 160лв. С тези писмени бележки е представен договор за правна помощ, според който 700 лв. са платени с превод чрез „Изипей” ; приложени са и две разписки: за 400лв., внесени на 08.06.2017г. в полза на адв. М. П. с посочено основание адвокатски хонорар и за 300лв., внесени на 27.06.2017г. в полза на същия адвокат, без посочено основание.
При тези фактически обстоятелства следва да се приеме, че са доказани и действително направени разноските за първата инстанция. Непредставянето на разписката за плащането на адвокатския хонорар не е пречка за присъждане на сумата. В договора за правна помощ е удостоверен начина на плащане и е посочен номер и дата на разписката, в какъвто смисъл са изискванията на т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК.
По отношение разноските за въззивната инстанция са налице два проблема. От една страна, има несъответствие между размера, посочен в списъка на разноските и доказателствата за направени разноски, като в списъка претендираната сума е по-малка. От друга страна, доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение не са представени от пълномощника на В. К. в съдебното заседание, а едва с писмената защита /и то без на страната да е определян срок за представяне на такава/. При тези обстоятелства следва да се приеме, че на страната не могат да бъдат присъдени разноски, доказателствата за които не са представени до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. Това е моментът, в който следва да бъде представен както списъка на разноските, така и доказателствата за сторените разноски. По този начин се осигурява възможност насрещната страна да се запознае с разноските и да вземе становище по тях. В същия смисъл изрично е нормата на чл. 80 ГПК, която изисква списъкът да се представи до края на последното заседание в съответната инстанция, както и възприетите разрешения в тт.1 и 2 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК. Ето защо, меродавен за определяне размера на разноските е списъкът, представен своевременно в последното заседание. Въз основа на по-късно представени доказателства не може да се претендира и присъди по-висок размер на разноските.
В случая, за въззивната инстанция на В. К. се полагат разноски размер на 25 лв. за държавна такса и 345лв. за вещо лице /165 лв. + 180 лв./ или общо 370 лв. /Тук следва да се уточни, че задължението да се внесе допълнителен депозит за експертизата, за да се получи възнаграждение на вещото лице 345лв., е определено от съда в съдебното заседание; затова сумата 160лв. за експертиза е добавена в списъка ръкописно, като очевидно е допусната грешка при пресмятането на разликата между общото възнаграждение 345лв. и вече внесения депозит от 180лв., която е 165, а не 160лв.; поради това настоящият състав приема, че разноските за експертиза са именно 345лв./. Тези разноски са включени в приложения списък и доказателствата за тях са налице по делото. Не може да бъде присъдено адвокатското възнаграждение от 700 лв., доказателствата за плащане на което са представени след съдебното заседание. При това положение дължимите на В. К. разноски са 950лв. за първата инстанция и 370лв. за втората или общо 1320лв.
Въз основа на изложеното следва да се отмени обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. Г. Ш. за изменение на решението на Кюстендилски окръжен съд в частта за разноските, чрез намаляване на дължимите от нея разноски от 2020лв. на 1320лв. В останалата част, с която се отхвърля искането за напълно освобождаване от отговорността за разноски, т.е. остават дължими разноските в размер на 1320лв., определението е правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 628 от 08.11.2018г. постановено по гр.д. № 386/2017г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. Г. Ш. за намаляване на дължимите на В. Г. К. разноски от 2020лв. на 1320лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 73 от 05.04.2018г. по гр.д. № 386/2017г. на Кюстендилски окръжен съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА дължимите от Н. Г. Ш. на В. Г. К. разноски от 2020лв. на 1320/хиляда триста и двадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: