О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№421
София, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1502 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Ю. чрез пълномощника му адвокат Таня Чечкова против решение № 60 от 11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2405 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 317 от 18.07.2018 г. по гр.д.№ 1398/2017 г. на Районен съд-Карлово в частта за отхвърляне на предявения от А. С. П. против Г. Х. Ю. иск по чл.30, ал.2 вр. чл.22, ал.2 СК за разликата над уважения размер от 8709.10 лв. до предявения такъв от 19050 лв. и вместо него е постановено друго, с което Г. Х. Ю. е осъден да заплати на А. С. П. и сумата 10340.00 лв. /разлика между уважения от първоинстанционния съд размер от 8709.10 лв. до предявения такъв от 19050 лв./, представляваща стойността на приноса на А. С. П. за придобиването по време на брака с Г. Х. Ю. от ЕТ „Айсберг-98-Геро Юруков“, с. Ведраре, [община] на следния недвижим имот: от двуетажна масивна стопанска постройка – универсален магазин, находяща се в [населено място], [община], построена в УПИ *-магазин кооп в кв.* по плава на селото, само кафе аперитив на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска зала, предверие-склад и тоалетни с обща застроена площ от * кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане, като първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата 8709.10 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г.
А. С. П. е подала чрез пълномощника си адвокат С. П.-К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че страните не спорят по следните факти: сключен граждански брак на 25.11.2001 г., който е прекратен с влязло в сила на 19.10.2016 г. решение № 353/19.10.2016 г., постановено по гр. дело № 579/2016 г. на Районен съд-Карлово; от брака на страните са родени две деца през 2002 г. и през 2007 г.; с нотариален акт от *** г., ответникът закупил в качеството си на ЕТ недвижим имот: кафе-аперитив с обща застроена площ от * кв.м. при продажната цена от 51 600 лева с включен ДДС, от които: 8600 лева е дължимият ДДС, изплатен в деня на изповядване на сделката, а останалата част от продажната цена в размер на 43 000 лева е изплатена чрез ипотечен кредит от „Райфайзенбанк“ АД, като ищцата е солидарен длъжник; крайният срока на погасяване на заема е 15.08.2021 г., като за обезпечение на кредита върху имота е учредена договорна ипотека с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело */* г.; преди закупуването на имота, страните са го ползвали под наем като кафе-аперитив „Айсберг 98“, в което извършвали търговска дейност от името на едноличния търговец.
Съдът е съобразил твърденията на ищцата /че формално е работела на трудов договор, сключен с едноличния търговец, в който било записано работно време 4 часа, но на практика двамата с ответника работили равностойно, като работният им ден бил от рано сутринта до късно вечерта, а понякога и през нощта, когато е имало клиенти; наред с работата в самото заведение, се занимавала и с въпроси, свързани с доставките на стоки, отношения със съконтрахенти, оформяне на документи, организационни въпроси, ремонти и подобрения в имота и др.; прекъсвала е работа в обекта за кратък период от време, около раждането на двете им деца и първите няколко месеца след това; реализираните доходи от търговската и трудовата им дейност ползвали общо, със съзнанието, че това били общи семейни средства, поради вложените общи усилия за реализирането им; от реализираните доходи от заведението, в тази част и с трудовите й доходи, плащали месечната погасителна вноска по ипотечния кредит в размер на 650 лева, като след настъпване на фактическата им раздяла на 19.03.2016 г. това задължение се поело изцяло от ответника; наред с работата и в заведението, се грижила за отглеждането и възпитанието на децата им, с които се занимавала преимуществено тя, както и за домакинството, за пазаруване, готвене, почистване на дома им, заплащане на сметки и др.; през целия им съвместен живот с ответника до фактическата им раздяла, грижите за домакинството полагала изцяло тя/, както и тези на ответника /че никога с ищцата не са работили равностойно; че тя никога не е занимавала с доставките на стоки, отношения със съконтрахенти, оформяне на документи, организационни въпроси/, както и оспорване от негова страна на обстоятелствата, че формално в трудовия договор на ищцата е записано работно време от 4 часа; че ищцата прекъсвала работа в обекта само за кратък период от време, около раждането на двете им деца и първите няколко месеца след това; реализираните доходи от търговската дейност на обекта ползвали общо, но това ставало не поради съзнанието за твърдян от ищцата общ принос, а защото винаги смятал, че като мъж, той е този който трябва и е длъжен да издържа семейството си; ищцата като негова съпруга, реално разполагала със средства, които многократно надхвърляли нейните доходи и реалния й принос в търговската му дейност; сумата от 8600 лева била платена със сума, заета от неговата сестра, която живее в К. и после й била върната; ищцата три пъти е сключвала трудови договори с него в качеството му на ЕТ и в продължение на две години ползвала отпуск за отглеждане на дете и последният договор е от 26.09.2009 г. до 15.03.2010 г., след което е напуснала по собствено желание.
Окръжен съд-Пловдив е приел за установена по посочените спорни факти и чрез препращане към мотивите на районния съд на основание чл.272 ГПК следната фактическа обстановка: по отношение на приносът в отглеждане на децата и ангажираност с домакинството категорични доказателства не са ангажирани от ищцата при нейна доказателствена тежест – и двете групи свидетели установяват, че за децата са се грижели двамата родители, всеки през различен период от възрастта им и с различни ангажименти /в бебешка възраст на първото дете на страните, помощ първоначално е оказвала бабата по бащина линия, а впоследствие – бабата по майчина линия, когато ищцата се върнала на работа; при необходимост, всеки от родителите е карал децата до детска градина или училище, т.е. липсват доказателства ищцата да е единствения човек, ангажиран както с домакинството, така и с оглеждането на децата/. По отношение доводът, че ищцата е допринесла за придобиването на вещите чрез труда си в търговския обект и по трудово правоотношение, и извън него, съдът е кредитирал показанията на двете групи свидетели, като е счел, че съществени противоречия между тях липсват, а показанията се разминават заради възприятия в отделни периоди от време и заради различната оценка на събитията. Така в показанията си свидетелките П. (майка на ищцата, поради това – ценени по реда на чл. 172 от ГПК и Ш., сочат че ищцата е работила в заведението още преди съпрузите да сключат брак, имали са дългогодишна връзка и оттогава до фактическата им раздяла през месец март 2016 г. тя е работила само там. Установено е пак от показанията на двете свидетелки и не се опровергава от показанията на св. Ю., че ищцата е била ангажирана през различно време на работния ден, често извън работното й време като са работели двамата със съпруга й. Средствата от заработеното са били общи, стояли са на едно място вкъщи (св. Ю.) и двамата съвместно са се разпореждали с тях. Работници по трудово правоотношение, извън ищцата не са наемани до 2016 г. понякога в заведението е помагала майката на ответника, понякога, срещу заплащане – брата на ищцата. Свидетелските показания установяват по несъмнен начин, че ищцата е работила в заведението за много повече часове от установеното й с трудов договор работно време. Била е ангажирана от сутрин 08.00 – 09.00 часа сутрин докато има клиенти вечер, с прекъсвания за да се погрижи за децата, като понякога работата е приключвала през нощта. След раждането на първото дете – на 07.01.2002 г. ищцата е започнала работа е заведението от месец март, като нейната майка й е помагала в отглеждането му след заминаване на майката на ответника за [населено място] през летния сезон. От втората година детето е тръгнало на ясли. До раждането на второто дете не е имало период, в който ищцата да не е работила в заведението. След раждането на второто дете през месец септември 2007 г., майката на ответника е помагала в отглеждането, като ищцата е ползвала отпуск само за 4-5 месеца и е започнала работа. Следователно установено, че дори по времето, когато е ползвала отпуск за отглеждане на дете, ищцата е била ангажирана с трудова дейност в обекта на съпруга си. Не се установява ищцата да е била ангажирана с административната дейност на търговеца, но за доказване на приноса й, това не е и необходимо. Съдът не е дал вяра на св. П., че парите за заплащане на ДДС са били осигурени от сина й – брат на ищцата. В тази насока, категорични са показанията както на св.Ю., така и на св.К.., която към момента на регистрацията е декларирала произход на средствата и е научила, че сестрата на ответника ги е осигурила. Свидетелката К. е неповлияна в процеса от роднинска връзка, а показанията на свидетелката П., освен че не са подкрепени с писмени документи, не са и конкретизирани по размер и време, когато събитието се е случило, не е изяснено какво работи синът на свидетелката и откъде разполага със сочените от нея средства. По тези съображения съдът е кредитирал показанията на св. Ю., че сумата за ДДС е осигурена от дъщеря й, като в тях е посочено какво работи дъщеря й и откъде е произхода на средствата, с които разполага. Установено е и не се спори, че произходът на средствата за закупуване на недвижимия имот е от получен ипотечен кредит, обезпечен с имота. Съдът е приел, че доколкото приносът на ищцата в осъществяване на търговската дейност е доказан посредством работата й през продължителни периоди от време, надвишаващи работното й време като служител, то тя има принос за погасяването на вноските по кредита, заплатени по време на брака на страните и до 17.03.2016 г., за която дата е установено, че е била последният работен ден на ищцата. По отношение на тези факти, съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Ш., която освен преки и непосредствени впечатления през продължителен период от време, е и непредубеден свидетел, без роднински и служебно отношения със страните. От нейните показания се установява, че ищцата е работила като барман, приготвяла храната в кухнята, в т.ч. и обедното меню, че само двамата съпрузи са работили в заведението от сутрин до вечер, а често и през нощта, разпределяйки си работното време, че ищцата никога не е работила на друго място. В тази връзка не са кредитирани показанията на св.Ю., че ищцата е работила само в рамките на работното си време и помагала на съпруга си само инцидентно. От една страна показанията й, в частта относно работното време и почивки на ищцата страдат от вътрешни противоречия, от друга – за определени периоди от време са непълни поради отсъствието й през лятото. Не се кредитират показанията й и относно ползвания отпуск за отглеждане на дете в продължение на две години, той като същите се опровергаха от показанията на други двама свидетели, единият от които няма заинтересованост от изхода на спора.
При така възприетата фактическа обстановка Окръжен съд-Пловдив е изложил съображения, че съгласно т.1 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, презумцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК /отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато е в резултат на упражняваната от него търговска дейност, като вещите, правата върху вещите и влоговете придобити при осъществяването на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. В конкретният случай няма спор, че процесният имот, представляващ КАФЕ АПЕРИТИВ, е придобит от ответника по време на брака му с ищцата, в качеството му на ЕТ „АЙСБЕРГ-98 – Геро Юруков“.
Претенцията в конкретният случай по естеството си е облигационна – за парично вземане, съставляващо паричният еквивалент на дела на претендиращият съпруг от личното имущество на съпруга – търговец, служещо му при упражняване на търговска дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума. В случай, че се приеме, че претендиращият съпруг на търговеца има принос, то база при евентуалното присъждане на част от стойността – е цената на вещта към момента на настъпване изискуемостта на задължението, което в случая е подаване на исковата молба, а не както е приел, първоинстанционният съд, че приноса на ищцата за придобиването на процесният имот, следва да се признае до размер на платените през периода от 29.08.2011 г. до 17.03.2016 г., вкл. месечни вноски по договора за кредит. За този извод окръжният съд се е позовал на практиката на ВКС по решение № 281 от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 1195/2015 г., Четвърто г.о.
Въззивният съд е отчел, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 във вр. с чл.22, ал.3 СК, няколко са хипотезите, в които се приема от законодателя, че съпругът на едноличният търговец има право да получи част от стойността на вещта собственост на едноличния търговец, а именно: когато е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата в домакинството. В конкретният случай, ищцата заявява, че приносът и се състои в работата на търговския обект извън трудовото правоотношение и в грижите за децата и домакинството. Счел е за установено, че ищцата с няколко месечни прекъсвания, около ражданено на двете си деца, считано от закупуването на процесния имот до фактическата раздяла на страните, през цялото време е престирала труда си в обекта на съпруга си, като е работила в заведението много повече часове от установеното и с трудов договор работно време, а именно в повечето случай 08.00 – 09.00 часа сутринта до вечерта, докато има клиенти. Произходът на средствата за закупуване на недвижимия имот е от получен ипотечен кредит, обезпечен с имота, предвид на което и доколкото приносът на ищцата в осъществяване на търговската дейност е доказан посредством работата й през продължителни периоди от време, надвишаващи работното й време като служител, то следва, че последната има принос за погасяването на вноските по кредита, заплащани по време на брака им до фактическата раздяла с общи средства на семейството й. Това обосновава извода, че ищцата има принос в придобиването на недвижимия имот, предмет на настоящия иск с труда си, считано от датата на закупуване на недвижимия имот до фактическата раздяла между страните през март 2016 г., като този принос се равнява на 50% от пазарната стойност на имота към датата на предявяване на исковата молба. Съгласно експертното заключение пазарната оценка на имота възлиза на сумата от 44 000 лв., но доколкото претенцията на ищцата е за 19 050 лв., от обща стойност от 38 100 лв., следва да бъде взета по-малката стойност от 38 100 лв. като пазарна цена на имота, от която следва да се присъди 50 % принос т.е. сумата от 19 050 лв.
Първите пет въпроса, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са свързани със задълженията на съда при обсъждане на свидетелски показания и са обосновани с тезата на касатора, че съдът е отдал решаващо значение на показанията на св.П. при формиране на извода, че ищцата е допринесла за придобиването на недвижимия имот чрез личния си труд, полаган през продъжителни периоди от време, надвишаващи работното й време като служител, като не е разгледал и обсъдил другите събрани по делото гласни доказателства на св.Ш., Ю. и К. и не е коментирал писмените доказатества, от които е видно, че сестрата на ответника му е предоставила сумата 8600 лв. за заплащане стойността на дължимото ДДС по нотариалната сделка. Посочената обосновка не съответства на мотивите на въззивния съд, който е формирал фактическите си изводи относно полагания от ищцата труд основно на показанията на св.Ш., за които е прието, че се подкрепят и от показанията на св.П. и К., като е изложил изрични съображения защо не възприема показанията на св.Ю., а относно произхода на средствата в размер на 8600 лв., съдът е възприел твърдението на ответника, че същите са му дадени от сестра му. Следователно първите пет въпроса са неотносими към начина на формиране на фактическите изводи на съда, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Касаторът поддържа, че по въпроса: „необходимо ли е във всеки отделен случай ищецът несобственик да докаже наличието на конкретен принос чрез личен труд в определени времеви предели и конкретно стойностно изражение, отразяващо се в печалбата на ЕТ, в резултат на положения личен труд в търговското предприятие на ЕТ или е достатъчно просто „абстрактен личен труд“ в осъществяваната търговска дейност, за да се присъди половината от стойността на придобитото недвжимимо имущество“ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 123 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 137/2014 г., II г.о. С посоченото решение ВКС е дал тълкуване дали искът по чл.29, ал.3 СК е оценяем или неоценяем и относно правомощията на въззивния съд, когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване, че първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК или докладът му е непълен или неточен. Цитираната от касатора част от решението /Доколкото при евентуално доказан принос на претендиращия несобственик при придобиването на съответните вещи в патримониума на бившия му съпруг, подлежащият на присъждане стойностен дял се изразява в резултата от изчисляване на съотношението „вложени средства: придобивна стойност”, приложен към стойността на процесните вещи към момента на настъпване на изискуемостта на задължението по чл.30 СК/ е свързана с указанията въззивният съд да изслуша експертиза за актуалната стойност на вещите, тъй като по делото е имало доказателства само за придобивната им стойност. В този смисъл посоченото решение на ВКС не дава тълкуване по поставения въпрос и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Същевременно по този въпрос не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.8 на ППВС 5/72 г. при тълкуване нормата на чл.14, ал.4, изр.2 СК от 1968 г.-отм. е прието, че при приноса за придобиване на общите вещи трябва да се установява не само чрез съпоставяне дохода на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждане на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпуг да се труди, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Същото тълкуване следва да се приложи и е приложено от възивния съд и при преценка приноса на ищцата при придобиване имуществото от съпруга едноличен търговец.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя и въпросите:
– полагането на личен труд в търговското предприятие на ЕТ по трудово правоотношение срещу уговорено трудово възнаграждение достатъчно основание ли е за определяне на принос в придобиване на недвижимо имущество, включено в актива на търговското предприятие на ЕТ
– заплащането на договорено трудово възнаграждение съгласно трудов договор, подписан с ЕТ изключва ли приноса на съпруга-нетърговец в придобиване на недвижим имот от ЕТ поради извършено овъзмездяване на труда
– приносът чрез личен труд следва ли да бъде „значителен“ и надхвърлящ рамките на вменените с трудовия договор функции /например извънредни функции, несвързани с длъжността, които да са се отразили благоприятно на дейността и печалбата на едноличния търговец/, за да бъде уважен иска по чл.30 СК
Първите два въпроса са неотносими към възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът е приел, че приносът на ищцата в осъществяване на търговската дейност е доказан посредством работата й през продължителни периоди от време, надвишаващи работното й време като служител, т.е. че приносът се изразява в полагане на личен труд извън договореното и заплащано по трудовия договор.
Отговорът на третия въпрос се съдържа в нормата на чл.30, ал.1 СК, която изисква на значителна стойност да е придобитата по време на брака вещ или вземане, но не и приносът на съпруга-нетърговец. В този смисъл е и практиката на ВКС по решение № 249 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 268/2009 г., II г.о., с което е дадено тълкуване за предпоставките за уважаване на иска по чл.30 СК, една от които е претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството, без да е поставено изискване за значителност на приноса.
По въпросът „в случай на фактическа раздяла към кой момент следва да се определи стойността на недвижимия имот, включен в предприятието на ЕТ, за който се претендира принос чрез личен труд – към момента на фактическата раздяла, към момента на депозиране на искавата молба или към момента на изготвяне на заключението на вещото лице“ касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 281 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 1195/2015 г., IV г.о., с което е дадено тълкуване, че съобразно сега действащата разпоредба на чл.30 СК във вр. с чл.22, ал.3 СК съпругът-нетърговец може да получи част от стойността на конкретно определени имущества-недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на едноличен търговец и за които се твърди,че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като стойността на тези имущества се определя не към момента на придобиването им, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към деня на предявяване на иска. Счита, че макар въззивният съд да се е позовал на тази практика, я е интерпретирал погрешно, като е приел, че приносът се определя съобразно стойността на вещта към момента на предявяване на иска, бе да се отчита обстоятелството дали към този момент задълженията по договор за кредит, посредством който е заплатена продажната цена са били погасени или не.
Соченото противоречие не е налице. При факти съответни на тези понастоящото дело, а именно прекратен с развод брак, съставът на ВКС е приел, че изискуемостта на вземането настъпва в деня на подаване на исковата молба, както е приел и въззивния съд.
Длъжен ли е съдът да назначи експертиза по въпроси, които не са поставени от страните по делото, но същите имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото – твърди, че няма експертиза за изчисляване на общата стойност на извършените погашения по договора за ипотечен кредит, считано от първата погасителна вноска /15.09.2011 г./ до датата на постъпване на работа на ищцата – 20.03.2013 г., както и за периода от 19.03.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба. Въпросът е неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че приносът на ищцата следва да бъде обезвъзмезден на база пазарната стойност на придобития недвижим имот, а не на база заплатените погасителни вноски по договора за банков кредит.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя и въпросите:
– следва ли моментът на преустановяване полагането на личен труд от съпруга-нетърговец да се счита за релевантен при преценката за паричната равностойност на приноса за придобиване на недвижим имот от ЕТ, когато страната се домогва да докаже съществуването само на посоченото основание – „личен труд“
– при извършено частично погасяване на анюитетни вноски по договор за ипотечен кредит, чрез който е закупен недвижим имот, собственост на ЕТ, как се съизмерява приноса на съпруга-нетърговец чрез личен труд – на база ? от стойността на имота към датата на депозиране на исковата молба или съобразно размера на платените анюитетни вноски към датата на фактическата раздяла, респ. към датата на преустановяване на трудовите функции, респ. датата на депозиране на исковата молба
– изплатените анюитетни вноски по ипотечен договор за кредит само от страна на съпруга-ЕТ в периода на фактическата раздяла, респ. във времето на неполагане на личен труд в предприятието на ЕТ /на което основание се позовава съпруга-нетърговец/ от страна на съпруга-нетърговец изключва ли автоматично приноса му и счита ли се за лично имущество на ЕТ.
– при твърдян личен принос чрез труд, кой е релевантния период относно определяне на паричната равностойност на приноса – този от датата на сключване на трудовия договор до датата на неговото прекратяване или някакъв друг времеви период; следва ли да се изключи изцяло приноса за времето, в което съпругът-нетърговец не е работил по трудово правоотношение в предприятието на ЕТ, но в същия този период са погасяване анюитетните вноски по договора за кредит от страна на ЕТ
– какви са методиките и критериите за установяване на приноса на съпруга-нетърговец при изчисляване стойността на претендираното вземане по реда на чл.30 СК
Въпросите касаят изводите на съда, че размерът на приноса на ищцата съставлява ? от пазарната стойност на имота към момента на предявяване на иска, а съответно, че без правно значение са установените по делото факти, че стойността на имота е заплатена чрез банков кредит, чието изплащане не е приключило към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска. Същите са относими към изводите на съда и следва да бъдат обобщени до въпроса: релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК.
По въпроса липсва тълкуване в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2405 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив.
В едноседмичен срок от съобщението Г. Х. Ю. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 381.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: