О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
Гр. София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 400 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. И. Д. като пълномощник на Р. Й. П. срещу въззивно решение № 1239, постановено на 17.10.2018 г. по в. гр. д. № 1436/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбения недвижим имот на публична продан и отхвърляне на възлагателната претенция с правно основание чл.349, ал.2 ГПК на съделителката – касатор.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. към кой момент следва да се извърши преценката, че съделителят не притежава друго жилище, както и дали извършеното разпореждане с жилищен имот преди предявяване на исковата молба, е пречка за уважаване на възлагателната претенция; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.7 и решение № 29/17.04.2018 г. по гр. д. № 1729/2017 г. на ВКС, първо г. о.; 2. когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, налице ли е възможност всеки от съделителите да получи реален дял по реда на чл.353 ГПК; поддържа се противоречие с решение № 28/13.02.2014 г. по гр. д. № 5515/2013 г. на първо г. о.; решение № 102/19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на първо г. о.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Й. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите Р. Й. П. и Г. Й. П. на процесния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – апартамент на две нива, с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], заедно с прилежащите 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и същите идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, при равни квоти. Съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство от родителите на съделителите – Й. Г. П. и З. П. П., починали съответно през 1995 г. и 2010 г. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта по претенцията по сметки, предявена на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС от съделителката – касатор срещу ответника по касация за заплащане на необходими разноски.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката Р. П. е заявила претенция за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Твърдяла е, че е живяла в делбения имот към момента на смъртта на общите наследодатели, както и че не притежава собствено жилище.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбеният имот е неподеляем. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията на съделителката П. за възлагане на делбения имот, като основният му решаващ извод е направен въз основа липсата на предпоставката съделителят да е живял в имота към момента на смъртта на наследодателите. Същият се основава на анализираните в съвкупност събрани противоречиви свидетелски показания относно този факт /едната група свидетели – бивш съпруг и син на жалбоподателката, възпроизвежда обстоятелства, свързани с обитаването на жилището от нея, а свидетелските показания, ангажирани от ответника, ги опровергава/. Изложени са и допълнителни съображения, че съделителката е притежавала право на собственост върху друг жилищен имот, с който се е разпоредила преди предявяването на исковата молба.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос. Действително, заключението на въззивния съд не съответства на установената съдебна практика, в която се приема, че ако съделителят отговаря на всички условия и няма заявена друга възлагателна претенция, извършеното разпореждане с жилищен имот не е пречка за уважаване на тази претенция /ТР № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7 от същото/, но приетото по този въпрос не е обусловило решаващите изводи на съда. Отхвърлянето на възлагателната претенция е обосновано с липсата на първата предпоставка – съделителката да е живяла в имота към момента на откриване на наследството. Трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството както на бащата, така и на майката, независимо от целта на това пребиваване – било то за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване на грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството, но в случая същото не е било установено по категоричен начин от показанията на ангажираните гласни доказателства от съделителката – касатор. Поставеният втори въпрос в изложението също не може да обуслови допускане на касационно обжалване на поддържаното основание. Приложението на способа по чл.353 ГПК за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти предполага наличието на повече от един обект на делбата, а в настоящата хипотеза се касае за един обект – апартамент, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Цитираните решения № 28/13.02.2014 г. по гр. д. № 5515/2013 г. и № 102/19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, първо г. о., са относими именно към случаите, когато делбените имоти са повече от един.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 1 900 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1239, постановено на 17.10.2018 г. по в. гр. д. № 1436/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Р. Й. П. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. И. Д., да заплати на Г. Й. П. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 7, адв. М. П., сумата 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: